Решение № 15278 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3272/2012 г.

Решение № 15278 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3272/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на ОАО ОКБ "Гидроспресс" против решение № 273/16.01.2012 г., постановено по адм. д. 8520/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против становище за наличие или липса на основания за прилагане на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) № 26-А-6076/18.06.2010 г., издадено от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърдено с решение № 1208/16.08.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") и са присъдени разноски в размер на 22013,10 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по много подробни съображения, изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 273/16.01.2012 г., постановено по адм. д. 8520/2010 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на ОАО ОКБ "Гидроспресс" против становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО № 26-А-6076/18.06.2010 г., издадено от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърдено с решение № 1208/16.08.2010 г. на ДД "ОУИ" и са присъдени разноски в полза на Д "ОУИ". Според АССГ по делото не съществува спор по отношение на фактите, които са правилно установени от органите по приходите, а също така и от решаващият административен орган, като спорът е само относно дали получените от жалбоподателя доходи следва да се квалифицират като авторски и лицензионни възнаграждения и съответно да бъдат обложени в Република България. В друга част от съдебното решение предмета на спора е определен като спор относно наличието на условия за прилагане на СИДДО. АССГ детайлно е възпроизвел клаузите на договора от 09.04.2009 г. и двустранния протокол от 04.04.2011 г., както и съдържанието на отделни разпоредби на Закона за авторското право и сродните му права и на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото (СИДДО), но липсват мотиви относно постановения диспозитив за отхвърляне на жалбата. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Касационната инстанция намира, че административният съд не е определил правилно предмета на съдебното производство и е допуснал особено съществени процесуални нарушения. Действително решаващият съдебен състав е възпроизвел подробно съдържанието на част от събраните по делото доказателства, но не е посочил какви факти се установява от тях. Съдът въобще не е обсъдил друга част от събраните в административното производство доказателства и неоснователно не е допуснал относими и своевременно направени доказателствени искания. От мотивите на съдебното решение въобще не е ясно как АССГ тълкува приложимия процесуален закон Раздел III "Процедура за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица" от ДОПК, който е изцяло игнориран при постановяване на съдебното решение. Вероятно (поради липса на мотиви към определението по протокол от съдебно заседание на 04.05.2011 г.) в резултат на несъобразяване с ДОПК решаващият съд не е допуснал поисканите съдебни експертизи с подробно формулирани задачи, чрез които биха се установили относими към спора факти, а именно обстоятелствата по чл. 136, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че този подход към постановяване на съдебно решение е в нарушение на закона. Съдът дължи произнасяне по спора, с който е сезиран и за неговото разрешаване следва да установи приложимия закон и фактите, които осъществява конкретна хипотеза на правна норма, за да бъде приложена съответната диспозиция или санкция. В този смисъл съдът е длъжен да събира доказателства, които са ангажирани от страните по делото за установяване на относими към спора факти. Само за твърдени от страните факти, които не са относими към спора, съдът има процесуална възможност да не допусне събиране на доказателства, но след като изложи своите съображения защо приема, че тези факти не са правно значими за спора факти. За направени твърдения за факти, от които дори и да бъдат доказани, не следват твърдените правни последици, не е необходимо да бъде провеждан процес по доказването им, поради липсата на правно значение за изхода на съдебния спор, но в конкретния случай получаването на доход от жалбоподателя и вида на евентуално полученото възнаграждение е от пряко значение за правилното прилагане на материалния закон. Неправилно АССГ приема, че между страните по делото не е налице спор относно факти. По делото не е изяснено получаването на доход и неговия размер с източник в Република България. Съдът въобще не е обсъдил този въпрос независимо от изричните доводи в тази насока от страна на жалбоподателя, мотивите на решението на ДД "ОУИ" (стр. 5 и 6 от решение № 1208/16.08.2010 г.), както и различните данни от необсъдените фактури, счетоводни справки и дневници по сметка 401/06, водени от на платеца на дохода. Например за фактура № 51/21.08.20009 г. са представени самата фактура за сумата 15300 евро, счетоводна справка № 66/31, отразяваща записвания по тази фактура при стойност 18000 евро, но с данни за прихвана аванс от 2700 евро и 1800 евро по кредита на сметка 459/11, акт № 59-35 и извлечение от двенки на сметка 401/06. Независимо, че липсват изрични мотиви може да се извлече от съдържанието на съдебното решение, че съдът е приел за безспорно получаването от жалбоподателя на сумата 552900 евро. От обективна страна това обстоятелство не е установено и не може да бъде прието за доказано, защото липсват писмени доказателства за начисляване или получаване на дохода, а и представената декларация към част III от искането за прилагане на СИДДО вх. н. 26-А-6076/13.05.2010 г. е подписана от Димитър Ангелов с обозначение, че е изпълнителен директор, което не кореспондира с данните за представителството на платеца на доходите. От документите по преписката се установява, че Димитър Ангелов са имената на главен инженер, а не на представляващ АЕЦ "Козлодуй" според подписаните договори. Допълнително следва да бъде посочено, че въобще не е изследвано дали лицето, подало искането за прилагане на СИДДО вх. н. 26-А-6076/13.05.2010 г. JSC "Experimental and Desing Organization "Gidropress" е идентично с жалбоподателя ОАО ОКБ "Гидроспресс", което е от правно значение за допустимостта на съдебното производство, което може да бъде образувано само по жалба на лице с правен интерес - в случая по жалба, подадена от адресата на становището. (Касационното производство е допустимо, доколкото е образувано по жалба на страна в първоинстанционното производство). Изводите на решаващия съд относно пределите на спорния предмет не са правилни и в съответствие с принципите на АПК. Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, приложим на основание чл. 141, ал. 3 от ДОПК за настоящия случай, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на данъчния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. В конкретния случай съдът не обсъдил всички спорни въпроси и е постановил съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане на спора следва да бъде установено наличието на правен интерес от оспорването, след което при допустимост на производството да бъдат разгледани доказателствените искания, направени своевременно (в съдебно заседание на 09.03.2011 г.) от процесуалния представител на жалбоподателя с подробна формулировка в писмена молба от 11.03.2011 г., събрани след изготвянето им съдебните експертизи и евентуално други ангажирани от двете страни доказателства по повод факти, коментирани от вещите лица. При постановяването на съдебното решение при повторното разглеждане на спора следва да се съобразят нормите на ДОПК, а именно доказано ли е изпълнението на изискванията по чл. 136 - 138 ДОПК, защото до този момент от събраните доказателства не са установени следните обстоятелства: дали жалбоподателят е руско дружеството - получател на доход; формирал ли е място на стопанска дейност на територията на България; кои услуги от посочените в договора от 09.04.2009 г. са реално осъществени; за кои услуги е начислен и получен доход, респективно кога и в какъв размер; вида на престираните услуги (а и дали включват престиране и на стоки), което е необходимо за формиране на правните изводи за вида на договореното възнаграждение. По водене на делото пред касационната инстанция на основание чл. 226, ал. 3 от АПК не следва да се определят разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение