Решение № 8512 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7774/2016 г.

Решение № 8512 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7774/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Агенция "Митници" (АМ), подадена чрез процесуален представител срещу решение № 97 от 27.04.2016 г., постановено по административно дело № 66/2016 г. от Административен съд Хасково, с което е отменена негова заповед № 386/11.01.2016 г. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – П. П. А. чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното решение АС-Хасково по жалба на А. е отменил заповед № 386 от 11.01.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с която е прекратено служебното правоотношение на А. поради съкращаване на длъжността "старши митнически инспектор" с ранг І младши в Митница Свиленград на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във връзка чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), Постановление № 393 на Министерски съвет от 2015 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Агенция "Митници" и заповед № ЗМФ-1257 от 14.12.2015 г. на Министъра на финансите. Приел е, че в конкретния случай няма съкращаване на длъжности, а е налице закриване на администрацията, в която е назначен държавния служител, по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, като съкращаването на една или повече длъжности предполага във всички случаи оставането на други такива от същата администрация. По тези съображения е направен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Постановеното решение като краен правен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено, но с други мотиви. В оспорената заповед като фактически основания за прекратяване на служебното правоотношение на П. П. А. са посочени Постановление на Министерския съвет № 393/2015 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Агенция "Митници" и заповед № ЗМФ-1257 от 14.12.2015 г. на министъра на финансите. Със заповед № ЗМФ-1257 от 14.12.2015 г. Министърът на финансите, считано от 00 ч. на 11.01.2016 г. закрива следните митнически учреждения: 1. Свиленград Териториално митническо управление; 2. Жп гара Свиленград Митнически пункт; 3. Капитан Андреево Митнически пункт; 4. Кърджали Митническо бюро; 5. Свободна зона Свиленград Митническо бюро; 6. Хасково Митническо бюро, като в т. II от същата заповед, считано от 00. 00 часа на 11 януари 2016 г. се създават следните митнически учреждения: 1. В структурата на Митница Бургас: 1. 1. Жп гара Свиленград Митнически пункт; 1. 2. Капитан Андреево Митнически пункт; 2. В структурата на Митница Пловдив: 2. 1. Свиленград Митническо бюро; 2. 2. Кърджали Митническо бюро; 2. 3. Хасково Митническо бюро. Изрично в от т. V - 3 от горепосочената заповедта е разпоредено, че дейността, компетентността, правата и задълженията на Свиленград Териториално митническо управление, Митница Свиленград, преминават към Свиленград Митническо бюро, Митница Пловдив. В случая е налице правоприемство между митнически учреждения и изводът на АС- Хасково за липса на такова е необоснован и противоречи на доказателствата по делото. При наличие на правоприемство е приложима разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл. От извадката от поименно длъжностното разписание на Митница Пловдив, към 8.01.2016 г. се установява, че в структурата на същата в специализирана администрация е имало предвидени 41 щатни бройки за длъжността "старши митнически инспектор", а по длъжностното разписание, в сила от 11.01.2016 г. за тази длъжност са предвидени 53 щатни бройки - или увеличения с 12 щатни бройки, при увеличаване на общата численост на персонала в митницата от 199 щатни бройки на 238 щатни бройки и при запазване на общата численост на персонала в агенцията от 3362 щатни бройки. По делото не се спори, че касационният ответник е имал качеството на държавен служител в Териториално митническо управление Свиленград, отдел "Борба с наркотрафика" към Специализирана администрация, Митница Свиленград, като в т. V - 3 от заповед № ЗМФ-1257 от 14.12.2015 г. на министъра на финансите е разпоредено, че дейността, компетентността, правата и задълженията на Свиленград Териториално митническо управление, Митница Свиленград, преминават към Свиленград Митническо бюро, Митница Пловдив, а съгласно правилото на чл. 87а от ЗДСл., при преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява. Преценката за приложението на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл спрямо служебното правоотношение на касационния ответник е в зависимост от приложението на разпоредбата на чл. 87а ЗДСл в процесния случай. За посочената хипотеза законът изрично разпорежда, че служебното правоотношение с държавния служител се запазва. В случая от доказателствата по делото безспорно е установено обстоятелството, че длъжността, заемана от А. е преминала към Митница Пловдив, като от този факт и с оглед разпореденото в цитираната министерска заповед за извършени структурни промени се установява, че в случая е налице хипотезата на чл. 87а ЗДСл, при което само на това основание заповедта е незаконосъобразна. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК АМ следва да бъде осъдена да заплати на П. П. А. направените деловодни разноски пред касационната инстанция в размер на 1000 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение