Решение № 6253 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3870/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк Донев, срещу решение 806/11.03.2025 година на Административен съд гр. Велико Търново по адм.д. 469/2024 година. С последното е отменена негова Заповед З-ЦУ-2675/09.08.2021г. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди, че Джордан ЦЦ ЕООД, гр. Велико Търново към момента на подаване на проектното предложение е имало задължения по чл. 162, ал.2, т.1 от ДОПК, установени с влязъл в сила ревизионен акт. Към този момент дружеството бил недопустим кандидат съгласно Условията за кандидатстване по програмата, поради което и на съответното правно основание органът правилно и законосъобразно отказал да предостави безвъзмездната финансова помощ. На самостоятелно основание твърди, че мярката имала срок на действие, като към настоящия момент не съществувало основанието за отпускане на помощта. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Джордан ЦЦ ЕООД, гр. Велико Търново срещу Заповед З-ЦУ-2675/09.08.2021г. на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Ответникът, Джордан ЦЦ ЕООД, гр. Велико Търново, чрез адв. Костадинов, оспорва касационната жалба. Правилно съдът приел правен интерес от оспорване на административния акт. В писмен отговор излага съображения за правилност на съдебния акт. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Велико Търново е образувано по жалба на Джордан ЦЦ ЕООД, гр. Велико Търново, срещу Заповед З-ЦУ-2675/09.08.2021 г. на Изпълнителен директор на НАП, с която се отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по процедура Подкрепа за оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от противоепидемичните мерки по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 (ОПИК), по заявление с рег. BG16RFOP002-2.101-2473. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че липсва основанието да бъде отказана помощта. При извършена служебна проверка на основанията по чл.218, ал.2 от АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон: Производството по адм.д. 469/2024 година по описа на Административен съд гр. Велико Търново е образувано след отмяна по реда на чл. 237 АПК на решение по адм.д. 533/2021 г. по описа на АС гр. Велико Търново, оставено в сила с решение на Върховния административен съд по адм.д. 9429/2022г. Решенията са отменени с Решение 7430/17.06.2024 г. на Върховния административен съд по адм.д. 2936/2024г. при установено отменително основание по чл. 239, т.3 от АПК. При новото разглеждане на делото АС гр. Велико Търново е съобразил установената с влязло в сила решение по адм.д.5027/2023 година по описа на Върховния административен съд нищожност на РА Р-04000420000841-091-001/20.08.2020г. на ТД на НАП В. Търново, като е приел липса на основанието за отказване на помощта. Решението е правилно. Правилен е изводът на АС гр. Велико Търново в насока, че в Условията за кандидатстване по процедура Подкрепа за оборотен капитал за малки и средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19" по ОПИК в частта 11.2 са посочени Критерии за недопустимост на кандидатите, като в б. й е изписано, че недопустими кандидати са тези, които имат задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 и т.7 от преди 1 януари 2020 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени. Между страните в рамките на административното и съдебното производство е бил спорен въпросът за спазването на изискванията по т.11.2, б. й от Раздел 11.2 от горепосочените Условия, а именно има ли кандидатът задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 и т.7 от ДОПК, доказани с влязъл в сила акт на компетентен орган, които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени. Безспорно, към датата на издаване на Заповед З-ЦУ-2675/09.08.2021 г. на Изпълнителен директор на НАП органът, за да откаже безвъзмездната финансова помощ по заявление с рег. BG16RFOP002-2.101-2473 се е позовал на РА Р-04000420000841-091-001/20.08.2020г. на ТД на НАП В. Търново, поради което е установил недопустимост на кандидата съгласно изискванията по т.11.2, б. й от Раздел 11.2 от горепосочените Условия. Прогласяването на нищожността на РА Р-04000420000841-091-001/20.08.2020г. на ТД на НАП В. Търново с решение по адм.д.5027/2023 година по описа на Върховния административен съд е прието от петчленния състав на ВАС по адм.д. 2936/2024 година като факт с правно значение, преюдициален по отношение на законосъобразността на отказа за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Порокът нищожност е такъв порок на ревизионния акт, който не дава възможност на същия да породи целените с акта правни последици. В тази насока, като се е позовал на нищожността на РА Р-04000420000841-091-001/20.08.2020г. на ТД на НАП В. Търново, послужил като основание за отказа, обективиран в Заповед З-ЦУ-2675/09.08.2021 г. на Изпълнителен директор на НАП, както и на заключението на СИЕ, правилно АС гр. Велико Търново е приел, че към 31.12.2020 г. размерът на публичните вземания по чл. 162, ал. 2 от ДОПК за Джордан ЦЦ ЕООД е в общ размер на 19 464.80 лв., а внесените от него суми за погасяване на задълженията по образуваното ИД 180537597/2018 г. са в размер на 21 000 лв., т.е. налице са дори недължимо внесени/надвнесени суми в размер на 1 535.20 лв. Ето защо е и правилен изводът на съда, че за дружеството жалбоподател не е било налице основанието по т. 11.2, б. й от Критериите за недопустимост на кандидатите, респ. не е била налице недопустимост на кандидата на посоченото основание. По касационното възражение за липса на правен интерес от оспорване, касационният състав приема за правилни изводите на АС гр.Велико Търново за неоснователност на същото: 1. Обстоятелството, че предоставяне на средства по процедура Подкрепа за оборотен капитал за малки и средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19 по ОПИК е било преустановено в рамките на висящността на спора пред различните съдебни инстанции не обуславя извод за липса на правен интерес от оспорване. Как ще бъдат уредени правните последици от евентуална отмяна на този акт и какъв ще бъде крайният ефект в правната сфера на оспорващия е въпрос, който ще се поставя в бъдещо административно/съдебно производство. 2. Относимостта на прогласената нищожност на РА към производството по решаване на въпроса за законосъбразността на Заповед З-ЦУ-2675/09.08.2021 г. на Изпълнителен директор на НАП е решен с решение на петчленен състав на ВАС по адм.д. 2936/2024 година. Предвид гореизложеното, като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение на Административен съд гр. Велико Търново следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на Джордан ЦЦ ЕООД се дължат разноски за адвокат за касационна инстанция в размер на 500 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд