Решение № 153 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11543/2020 г.

Решение № 153 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11543/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Б., чрез процесуален представител старши юрисконсулт Е. П., срещу решение № 1330/18.08.2020 г., постановено по адм. дело № 1228/2019 г. по описа на Административен съд – Б., с което са отменени задължителни предписания по т. 1 до т. 4, дадени с Протокол изх. № ПР 1906657/22.02.2019 г. на дирекция "Инспекция по труда" – гр. Б.. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на нормата на чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу наложените принудителните административни мерки. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – "Диомед" ЕООД, представлявано от управителя Б. П., чрез процесуален представител адвокат М. С., в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – И. П. изразява становище в подкрепа на касационната жалба, която намира за основателна, а първоинстанционното решение за неправилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира първоинстанционния съдебен акт за постановен в противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби при формиране на изводите досежно нормативно установената в чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ възможност на административния орган да издава задължителни предписания от вида на оспорените пред съда по прекратено трудово правоотношение. Счита, че оплакването за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК намира опора в данните по делото и следва да бъде уважено. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство са задължителни предписания по т. 1 до т. 4, дадени с Протокол изх. № ПР 1906657/22.02.2019 г. на дирекция "Инспекция по труда" – гр. Б., с които за отстраняване на констатирани нарушения на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ, на "Диомед" ЕООД, в качеството си на "работодател", е предписано да изпълни задължението си и да изплати уговореното възнаграждение за извършена работа на И. П. за м. октомври 2018 г., м. ноември 2018 г., м. декември 2018 г. и м. януари 2019 г., съгласно разпоредбата на чл. 128 КТ. С решение изх. № 19016386/21.03.2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", на основание чл. 97, ал. 1 АПК жалбата на "Диомед" ЕООД, представлявано от Б. П. срещу задължителни предписания по т. 1 до т. 4, дадени с Протокол изх. № ПР 1906657/22.02.2019 г. на дирекция "Инспекция по труда" – гр. Б., е отхвърлена като неоснователна. По делото е безспорно установено, че трудовото правоотношение с И. П. е прекратено, считано от 18.01.2019 г. със заповед от № 006/17.01.2019 г. Въз основа на горното, първоинстанционният съд приема, че оспорените предписанията са издадени при неправилно приложение на материалния закон, тъй като принудителната административна мярка (ПАМ) за спазване на трудовото законодателство е наложена на 22.02.2019 г. - след прекратяване на трудовото правоотношение, а нормата на чл. 404 а, т. 1 от КТ предполага съществуващо към момента на прилагането им трудово правоотношение. Административният съд извежда, че с прекратяването на трудовото правоотношение вземането за незаплатено възнаграждение (и за обезщетение, свързано със същото правоотношение) придобива гражданскоправен характер и следва да бъде реализирано по исков ред пред граждански съд. Развити са съображения, че Дирекция "Инспекция по труда" не е компетентна да разрешава трудови спорове между работници или служители и техни работодатели. Цитира се и практика на ВАС. П. съд отменя издадения административен акт, като намира, че органът не е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 36 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и не е обсъдил доказателствата по преписката, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд – шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1 КТ установява правната възможност и правомощието на контролните органи на Инспекцията по труда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации да прилагат принудителни административни мерки, включително по т. 12 - да дават задължителни предписания на работодателя за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Разпоредбата е в сила от 22.12.2017 г. (обн. ДВ, бр. 102 от 2017 г.), а заповед № 006 за прекратяване на трудовото правоотношение между "Диомед" ЕООД и И. П. е от 17.01.2019 г., което е по време на действието на горната норма. Поради това цитираната практика на ВАС преди влизане в сила на нормата на чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ е неотносима към разрешаване на спора. Оспорените задължителните предписания са издадени от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като не се установяват визираните в първоинстанционното решение нарушения на нормите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Възприетата от административния орган фактическа обстановка относно релевантните по делото обстоятелства, свързани с констатациите досежно неизпълнение от работодателя на задължението за заплащане на уговореното трудово възнаграждение на работника И. П. за съответните календарни периоди се потвърждава от приобщените по делото доказателства. Този извод на административния орган се подкрепя от документите съдържащи се в личното трудово досие на работника. В чл. 128 КТ законодателят установява задълженията на работодателя, като страна в трудовото правоотношение, за начисление и плащане в установения срок на трудово възнаграждение на работника или служителя, като разграничава три хипотези: 1. да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; 2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа; 3. да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. Неизплащането на дължимите трудови възнаграждения представлява нарушение на трудовото законодателство, установено в разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ, поради което е налице посоченото в предписанията фактическо и правно основание за издаването им. По силата на нормата на чл. 270, ал. 3 КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. От работодателя не са ангажирани доказателства за извършено плащане на дължимите трудови възнаграждения на работника, опровергаващи констатациите на контролния орган при проверката на платежните ведомости на дружеството за м. октомври 2018 г., м. ноември 2018 г., м. декември 2018 г. и м. януари 2019 г. Неотносими към предмета на правния спор са документите от вътрешна проверка в дружеството и подадената жалба по РП, респ. образуваното досъдебно производство относно липсващи суми в касата на дружеството. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на обжалвания акт на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 3 АПК неправилното съдебно решение следва да бъде отменено. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което жалбата на "Диомед" ЕООД срещу оспорения административен акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Настоящият касационен състав констатира, че И. П. е бил неправилно конституиран като заинтересована страна в първоинстанционното съдебно производство, респективно като ответник в касационната инстанция. Същият няма качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 153, ал. 1, във връзка с чл. 15, ал. 1 АПК. Поради това съдът следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение по отношение на И. П. и да прекрати производството по делото в тази му част. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касационния жалбоподател и на основание чл. 143, ал. 4 във вр. чл. 144 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът "Диомед" ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Б. съдебни разноски в размер на 150 лева (сто и петдесет лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК и чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,