Решение № 8288 от 30.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4441/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията срещу решение 6596 от 25.02.2025 г. и допълнително решение 6599/25.02.2025 г. по адм. дело 9225/2024 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение АС София-град е отменил заповед ЧР-1700/02.09.2024 г. на председателя на ДКСИ, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител А. С. Д. е отстранена временно от работа от длъжността главен експерт в отдел Учебно-методическа дейност, дирекция Човешки ресурси и учебно-методическа дейност в същата комисия. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че само позоваването в оспорената заповед на образуваното дисциплинарно дело 1/2024 г. не може да бъде прието като мотивиране на заповедта. Счита, че разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл е диспозитивна и за да се упражни правомощието от органа по назначаване е необходимо само против служителя да е образувано дисциплинарно производство. Не оспорва, че обжалваната заповед не съдържа подробно изложение на конкретни данни и факти, но намира за достатъчно позоваването на образуваното дисциплинарно производство и посочването на целта, която налага временното отстраняване. В допълнение сочи, че изложение на конкретните факти и данни се съдържа в приложените към административната преписка докладни записки, становище и извадка от протокол от заседание на дисциплинарния съвет. Поради това намира, че съдът неправилно не е изследвал и оценил съдържанието на административната преписка в цялост и е достигнал до неправилен извод за липса на мотиви за временното отстраняване на служителката от работа. При тези съображения, развити в касационната жалба иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество или да се върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Иска също отмяна на постановеното допълнително решение по делото, с което Комисията е осъдена да заплати на жалбоподателката (касационен ответник) сумата 1400 лв. разноски по делото. Ответникът по касационната жалба А. С. Д., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: По делото е установено, че в докладна записка рег. ДА-6/20.08.2024 г. на главния секретар на ДКСИ са изложени обстоятелства, свързани с изпълнението на служебните задължения и взаимоотношения в службата от служителката А. Д.. Със становище ДП-22/21.08.2024 г. на директори на дирекции в ДКСИ е изразена позиция, че служителката А. Д. е извършвала действия по обработване на голям обем информация, свързана с дейността на ДКСИ, но не и с изпълнение на функционалните й задължения или конкретно възложена й задача. В становището си поддържат, че са налице достатъчно данни, които сочат за допуснато нарушение при изпълнение на служебните задължения от страна на А. Д. и предвид, че вече има наложено дисциплинарно наказание, което към този момент не е заличено, предлагат образуване на дисциплинарно дело по чл. 96 ЗДСл. На становището е поставена положителна резолюция от органа по назначаване. Съгласно протокол Пр-856 от 28.08.2024 г. дисциплинарният съвет на ДКСИ е обсъдил данните на нарушения на служебните задължения на служителката А. Д. и във връзка с образуваното дисциплинарно дело 1 от 28.08.2024 г. срещу нея е приел да предложи на дисциплинарно наказващия орган да се приложи разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСЛ и служителката се отстрани временно от работа, по изложените мотиви. С докладна записка рег. ДА-7/29.08.2024 г. председателят на дисциплинарния съвет е представил на председателя на ДКСИ извлечение от протокол от заседанието на 28.08.2024 г. по дисциплинарно дело 1/20204 г., с което се предлага служителката А. Д. да бъде временно отстранена от работа до приключване на дисциплинарното производство. В оспорената пред първоинстанционния съд заповед ЧР-1700/02.09.2024 г. на председателя на ДКСИ, е посочено, че служителката се отстранява на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл, по образувано дисциплинарно дело 1/2024 г., по постъпили данни за извършено нарушение на служебната дисциплина и с цел предотвратяване на евентуална възможност за предоставяне на данни и служебна информация на ДКСИ за използването й не по предназначение. Решаващият съд, с оглед изложените фактически обстоятелства, е достигнал до неправилен краен извод за липса на мотиви в оспорената заповед, съставляваща основание за отмяната й като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 2 и 5 АПК. Правилно съдът е приел, че с дисциплинарното дело се поставя началото на дисциплинарното производство, като разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл предоставя възможност на органа по назначаване да отстрани временно от работа държавния служител за определен период. Този период във всички случаи може да продължи до приключване на дисциплинарното производство със съответния акт на органа по назначаване. Органът по назначаване разполага с дискреция да прецени дали да наложи ограничителната мярка по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл, но е длъжен да изложи мотиви за необходимостта от същата, които обосновават преследването на легитимна цел да защитят интересите на службата и да не се допусне осуетяване на обективното и ефикасно повеждане на дисциплинарното производство. В тази насока неоснователни са доводите в касационната жалба, че за издаване на заповедта по чл. 100, ал. 2,т. 1 ЗДСл е достатъчен фактът на образувано дисциплинарно дело срещу служителя, без да е нужно да се излагат мотиви за временното отстраняване на лицето от работа. Неправилно съдът е достигнал до извод, че заповедта е немотивирана, без да обсъди съпътстващите документи по административната преписка, в които са изложени конкретни доводи и съображения в тази връзка. В протоколът на дисциплинарния съвет се съдържат мотивите, с които е предложено на органа по назначаване да издаде заповед за временно отстраняване на служителката. В заповедта по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл тези мотиви не са преповторени, но е посочено, че ограничителната мярка се налага с цел предотвратяване на евентуална възможност за предоставяне на данни и служебна информация на ДКСИ за използване не по предназначение, което кореспондира с предложението на дисциплинарния съвет. Според трайната съдебна практика няма пречка мотивите към акта да се съдържат в документи, съпътстващи издаването му. Ето защо неправилни са изводите на съда, че липсват мотиви към акта, което препятства упражняването на съдебен контрол за законосъобразност по съществото на приложената ограничителна мярка. Съдът е следвало да обсъди по същество данните по административната преписка, които са релевантни към издаването на заповедта за отстраняване на държавния служител. Вместо това, като е приел, че актът страда от порокът по чл. 146, т. 2 АПК и отменил същия без да разгледа спора за неговата материална законосъобразност, съдът е постановил неправилно решение. Обжалваното решението следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане, при съобразяване с указанията дадени в мотивите на настоящото решение. Обжалваното допълнително решение относно разноските също следва да се отмени. Въпросът с разноските пред касационната инстанция следва да се реши в зависимост от изхода на спора пред първоинстанционния съд, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,