Решение № 7809 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3908/2017 г.

Решение № 7809 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3908/2017 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 68/9.02.2017 г. по административно дело № 603/2016 г., в производство по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията (ЗА), Административен съд - П., IV-ти състав, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на кмета на община Б. и жалбата на "Българско земеделско производство" ЕООД, подадени против Заповед № ПО-111/28.06.2016 г. на Областния управител на област П. С втори диспозитив като законна последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА двамата жалбоподатели да заплатят в полза на Областна администрация гр. П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Срещу така постановеното съдебно решение логично са постъпили две касационни жалби: Едната жалба е от О. Б., представлявана от кмета инж. К. В., подадена чрез пълномощника си адвокат Ц. М. от АК - П. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при множество нарушения на съдопроизводствените правила. По подробно развити съображения моли да бъде отменено и постановено ново решение, с което да се отмени Заповед № ПО-111/28.06.2016 г. на Областен управител на област П.. Като алтернативно самостоятелно искане моли да бъде прогласено като нищожно, респективно недопустимо съдебното решение № 68/9.02.2017 г., тъй като съдът, вместо да прогласи нищожността на оспорената заповед, е разгледал същата по същество. Твърди, че съдът в нарушение на императивно установеното в чл. 168 и следв. АПК не само че не се е ограничил, а и въобще не е обсъдил всички наведени основания, посочени в жалбата, а освен това липсата на мотиви представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Допълнително е постъпило писмено Становище, в което се заявява, че се поддържа касационната жалба и отново се моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено. Другата касационна жалба е от "Българско земеделско производство" ЕООД, гр. С., подадена чрез процесуален представител адв. В. Ж. И в тази жалба се твърди, че решението е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което се моли да бъде отменено и спора решен по същество като се отмени Заповед № ПО-111/28.06.2016 г. на Областния управител - гр. П.. Развити са подробни съображения за така заявените пороци, които представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В открито съдебно заседание пред ВАС чрез друг надлежно упълномощен адвокат-пълномощник Паникян поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира направените в настоящото производство разноски. Ответникът - Областния управител на област П., чрез двама процесуални представители П. К. и юрисконсулт Ангелиева оспорват жалбите и молят да бъдат отхвърлени. П. П. становище. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са неоснователни. Не са налице релевираните касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Изложените мотиви в обстоятелствената част на решението на Пазарджишкия административен съд следва да бъдат споделени. Настоящият състав констатира, че по неизвестни причини решението на Административен съд - П. е събщавано два пъти на жалбоподателите. Считано дори от първите дати на получаването на препис от решението - 13.02.2017 г., касационните жалби се явяват депозирани в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок (едната на 22.02.2017 г с вх. № 763, а другата на 24.02.2017 г. с вх. № 813), подписани са от надлежно упълномощени адвокати на страни по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които решението е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, се явяват и основателни. За да постанови описания в началото на решението резултат за отхвърляне на жалбите срещу Заповед № ПО-111/28.06.2016 г. на Областния управител на област П., първоинстанционният съд, който съгласно разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия, е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, защото областният управител е констатирал допуснати нарушения от страна на кмета на общината, на административнопроизводствените правила. По-конкретно е посочил, че е допуснато нарушение на чл. 66 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в О. Б., тъй като не се установява обявлението на условията на търга, началната цена, специалните изисквания към участниците и срокът за подаване на заявление за участие да са обнародвани поне в един местен всекидневник. Възможността да се публикуват условията в регионалния всекидневник или интернет сайта на общината е дадена като алтернатива, в случай че е налице обективна невъзможност да се изпълни основното изискване. Съдът е приел, че е допуснато от страна на кмета на общината нарушение на принципа на достъпност, публичност и прозрачност, тъй като не са се събрали доказателства приложенията към заповедта за откриване на процедурата на търга да са обнародвани по какъвто и да е начин, а същите са неразделна част от тръжните условия. Освен това е нарушен и принципа на последователност и предвидимост, а именно: административните органи своевременно да огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Така постановеното съдебно решение не е нищожно или недопустимо, както се твърди в касационната жалба на кмета на О. Б., но е неправилно. Изложените от съда съображения за законосъобразност на оспорената заповед № ПО-111/28.06.2016 г. нямат пряко приложение към отменената от областния управител на О. П. като незаконосъобразна заповед № 577/17.09.2014 г. на кмета на О. Б. Както съдът сам е констатирал, с тази заповед, на основание чл. 78 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в О. Б. и конкретните правомощия на кмета, и във връзка с Протокол на комисията от 29.08.2014 г. по провеждане на публичен търг за продажба на недвижими имоти - частна общинска собственост, находящи се в землището на гр. Б., описани подробно в Приложения № № 1, 2, 3 и 4, кметът на община Б. е обявил за купувач "Българско земеделско производство" ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., бул. "Д. Б." №..., ет. ..., ап. ..., на недвижими имоти - частна общинска собственост, подробно описани в приложенията. В тази заповед още е посочена и цената на продаваните имоти. Друго съдържание няма. Няма и никакво задължение на кмета да обявява тази заповед в регионални, местни или централни вестници. Нещо повече, същата е влязла в сила на 2.10.2014 г. - факт, установен в Доклад за извършена финансова инспекция на О. Б. № ДИ 2 ПЗ-5/11.04.2016 г., изпратен на Областния управител на О. П. с писмо № 5300-20/12.05.2016 г. Посоченото от съда нарушение на чл. 66 от Наредбата касае заповедта за откриване на процедурата, а не заповедта за класиране, тоест за определяне на спечелилия търга. По-конкретно, видно от събраните по делото доказателства, приложени в два тома, се установява, че с Решение № 700/31.07.2014 г., прието на заседание на 31.07.2014 г., взето по Протокол № 65, Общински съвет - Б., област П., дава съгласие за продажба чрез публичен търг за имоти, частна общинска собственост, подробно описани в Приложение № 1, Приложение № 2, Приложение № 3, Приложение № 4, неразделна част от решението и определя обща начална тръжна цена в размер на 1 130 444.46 лева, определена от лицензиран оценител. Със същото решение общинският съвет възлага на кмета на община Б. провеждане на процедурата и сключване на договор със спечелилия кандидат. На основание на това решение на Общински съвет - Б., със заповед № 350/7.08.2014 г., кметът на О. Б. нарежда да се извърши продажба чрез публичен търг с явно наддаване на имоти, частна общинска собственост, подробно описани в Приложение № 1, Приложение № 2, Приложение № 3, Приложение № 4. Със същата заповед кметът на общината обявява началната обща тръжна цена, такава, каквато е посочена в решението на общинския съвет - 1 130 444.46 лева, определя датата за провеждане на търга, определя размера на депозита за участие, определя срока за подаване на писмено заявление за участие, определя цена на тръжната документация, броя и статута на членовете на комисията (без поименен състав), посочва условията за оглед на обектите и утвърждава тръжната документация. Тази заповед е качена на сайта на общината на датата на издаването й - 7.08.2014 г. видно от доказателствата, приложени на стр. 934 - 938 от адм. дело № 603/2016 г. на Административен съд - П., и е била налична на страницата на общината не по-малко от 30 дни, след което е свалена. А на страница 204 от делото е приложена обявата за процесния публичен търг с явно наддаване, която е била поставена на видно място в сградата на общинската администрация на същата дата - 07.08.2014 г. Решенията и заповедите за откриване на процедури, независимо дали касаят търг, конкурс, обществени поръчки, не са част от процедурата по издаване на друг акт, а представляват самостоятелно властническо волеизявление на административен орган. Като административни актове, те могат да бъдат оспорени по реда на АПК, като при липса на жалби, същите влизат в сила. Косвен съдебен контрол в производство, образувано по обжалване на друга заповед - вече за определяне на спечелилия търга, респ. конкурса, е недопустим. Административният съд не се е съобразил с тези принципни положения и безкритично е възприел доводите на областния управител на О. П. за нарушения при организирането и провеждането на търга и е счел, че обжалваната пред него заповед, с която е отменена заповедта за определяне на купувача е законосъобразна. Констатираното нарушение за липсата на обява за откриването на процедурата в поне един местен ежедневник, е порок на заповед № 350 от 7.08.2014 г., която обаче е влязла в сила и не може да бъде предмет на обсъждане. Единственото основание поради което съдът е отхвърлил жалбите на кмета на О. Б. и на "Българско земеделско производство" ЕООД е липсата на обнародване по чл. 66 от Наредбата в местен вестник, но евентуално такова нарушение касае друг административен акт - № 350/7.08.2014 г., а не този, който е бил отменен от областния управител - № 577/17.09.2014 г. По изложените съображения, съдебното решение се явява незаконосъобразно, поради което ще трябва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени обжалваната заповед № ПО-111/28.06.2016 г. на Областния управител на О. П. При този изход на спора, на касационните жалбоподатели се дължат направените разноски за двете съдебни инстанции. Н. О. Б. за касационното производство следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, видно от представения Договор за правна защита и съдействие № 007747 - договорено и платено в брой, което е в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), според което "съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка". За първоинстанционното производство адвокатското възнаграждение според приложения на стр. 932 Договор за правна защита и съдействие № 007728 е 500 лева - договорено и платено в брой, така че общата дължима сума възлиза на 1500 лева. По отношение на "Българско земеделско производство" ЕООД, гр. С. за касационното производство не са налице условията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като в представения Договор за правна защита и съдействие № 693185 е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева, с начин на плащане: по сметка, но не е представен банков документ за реално извършено плащане. Затова на този касационен жалбоподател следва да бъде присъдена само заплатената държавна такса в размер на 25 лева. За първоинстанционното производство не се констатира да са направени разноски за адвокатско възнаграждение, така че трябва да се възстанови само заплатената държавна такса в размер на 50 лева или общата дължима сума възлиза на 75 лева. Само за пълнота следва да се отбележи, че по първоинстанционното адм. дело № 603/2016 г., към което е присъединено адм. дело № 737/2016 г., има приложени документи - решения, заповеди, кореспонденция, които се касаят за други търгове, а не за процесния, който е обявен с решение № 700/31.07.2014 г. на Общински съвет - Б. и открит със заповед № 350/7.08.2014 г. на кмета на О. Б., поради което са изцяло неотносими за настоящия спор. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,