Решение № 12037 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9310/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция Митници (АМ), чрез упълномощения главен юрисконсулт Т. Караславов, срещу Решение 7988 от 16.07.2025 г., постановено по адм. д. 1916 по описа на Административен съд Варна (АС Варна) за 2024 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на Елит-СМ ООД, с ЕИК 103157926, е отменено Решение към митническа декларация (МД) MRN 22BG002007002702R1 от 22.08.2022 г., издадено от настоящия касационен жалбоподател, в обжалваната му част по т. 2 - 4, с които е отказано да се приеме митническа стойност на декларирани стоки с 3, 4, 5 и 8 по МД с MRN 22BG00200702702R1 от 22.08.2022 г., определена е нова митническа стойност на посочените стоки и е извършена корекция на начислените и взети под отчет суми, като е определена сума за довнасяне в размер на 1111,76 лв. за мито и 2445,84 лв. за данък върху добавената стойност (ДДС), ведно със съответната лихва за забава. Наред с това, на настоящия ответник по касация са присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 1454,00 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Бланкетно критикуван е изводът на съда, че в случая не било обосновано приложението на чл. 140, във вр. с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Формулирани са оплаквания срещу направеното от първоинстанционния съд позоваване на изводите от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), с аргумент че счетоводното отразяване било без отношение към митническата стойност, определена по реда на чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и не представлявало безспорно доказателство за нейния реален размер. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът Елит СМ ООД не представя писмен отговор на касационната жалба и не изпраща представител в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Варна е било Решение към МД 22BG002007002702R1 от 22.08.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Варна при АМ, в обжалваната му част по т. 2 4, с която на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), във вр. с чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013, МКС), във вр. с чл. 140 и чл. 144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447), във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., във вр. с чл. 77, пар. 1, буква а , във вр. с чл. 85, пар. 1, във вр. с чл. 101, пар. 1, във вр. с чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., във вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ и чл. 19, ал.1 и ал. 7 ЗМ, във вр. с чл. 54, ал.1 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във вр. с чл. 59 АПК, е отказано да се приеме митническа стойност на декларирани стоки с 3, 4, 5 и 8 по посочената МД от Елит-СМ ООД, определена е нова митническа стойност на посочените стоки и е извършена корекция на данните по МД, в това число на начислените и взети под отчет суми, като на дружеството е определена сума за довнасяне в размер на 1111,76 лв. за мито и 2445,84 лв. за ДДС, ведно със съответната лихва за забава. Въз основа на приобщените по делото доказателства, от фактическа страна първоинстанционният съд установил, че в процесната митническа декларация били декларирани 8 стоки, с държава на износ Грузия, като относимите към спора стоки представлявали Стока 3 с описание: Употр. лек автомобил катастрофирал с липси, марка: Subaru, модел: Impresa, деклариран код по ТАРИК: 8703239000, с произход: Япония и декларирана митническа стойност 2214,86 лв.; Стока 4 с описание: Употр. лек автомобил катастрофирал с липси, марка: Subaru, модел: Crosstrek, деклариран код по ТАРИК 8703239000, с произход: САЩ и декларирана митническа стойност 5858,44 лв.; Стока 5 с описание: Употр. лек автомобил катастрофирал с липси, марка: Subaru, модел: Outback, деклариран код по ТАРИК 8703249000, с произход: Япония и декларирана митническа стойност 3557,23 лв. и Стока 8 с описание: Употр. лек автомобил катастрофирал с липси, марка: Subaru, модел: Crosstrek, деклариран код по ТАРИК 8703239000, с произход: Япония и декларирана митническа стойност 4707,81 лв. Съдът приел за установено, че на 07.09.2022 г. била извършена митническа проверка на всички 8 стоки по процесната МД, като по отношение на стоки с 3, 4, 5 и 8 след проверки на уебсайтове BID FAX, PLC GROUPS и BID CARS, митническите органи констатирали публикувани продажни цени на описаните автомобили, които били по-високи от декларираните такива съгласно представените към МД договори за покупко-продажба. Констатирал, че на дружеството били изискани допълнителни документи съгласно разпоредбите на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в подкрепа на декларираната митническата стойност на стоките, каквито не били представени. Поради установените несъответствия по отношение на горните автомобили била поискана оценка/становище от оценител - вещо лице, като според приобщената по преписката експертна оценка стойностите на четирите автомобила били определени, както следва: за Стока 3 4400,00 лв.; за Стока 4 10000,00 лв.; за Стока 5 4700,00 лв. и за Стока 8 6400,00 лв. В резултат на това били проведени процесуални действия по уведомяване на дружеството декларатор по реда на чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., че в негова тежест ще бъде издаден спорният административен, в който ще бъдат коригирани митническите стойности на посочените четири стоки на базата на т. нар. резервен метод чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., като в тази връзка следвало да бъде използвана експертна оценка на вещо лице. В крайна сметка било издадено спорното митническо решение, в което въз основа на така определените нови митнически стойности били преизчислени дължимите по МД суми за мито и ДДС и съответните подлежащи на вземане под отчет и досъбиране суми от Елит-СМ ООД. По установяванията на заключението на приетата в хода на процеса неоспорена ССЕ, съдът намерил съответствие между фактурираният и договорен вид и количество, и декларираният вид и количество стоки, и цената на стоките по фактурата, като платената цена съответствала на пълния фактуриран и договорен размер. От правна страна, съставът на АС Варна направил извод, че спорното митническо решение било издадено от компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19, ал. 7 ЗМ, в изискуемата писмена форма и било мотивиран от фактическа и правна страна. Спазена била и разпоредбата на чл. 22, пар. 6, ал. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за уведомяване на лицето относно мотивите, на които ще се основава решението, и му била предоставена възможност за изразяване на становище в 30-дневен срок. В хода на съдебния процес жалбоподателят не твърдял и съдът не констатирал допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За преценката на материалната законосъобразност и съответствието на акта с целта на закона, АС Варна издирил и тълкувал приложимите разпоредби от актове от правото на Европейския съюз (ПЕС), както и релевантната практика на Съда на ЕС (СЕС). Съобразил, че макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Като се основал на цитирана практика на Върховния административен съд, първоинстанционният съд разпределил в тежест на митническите органи, процесуалната отговорност да докажат основателността на съмненията. Счел, че за наличието на такива следва да се приемат всички действителни факти, поставящи обективно под съмнение посочената в декларацията обща сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача. Отбелязал, че митническият орган бил длъжен да събере доказателства и да изложи в акта си конкретни мотиви в тази връзка. Достигнал до извод, че в случая органът обосновал приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 без да се позове на годни доказателствени източници. За съда останало неясно дали при извършената проверка за процесните автомобили е била установена продажна цена на аукцион/търг, която е била различна от декларираната, доколкото такава причина не била изтъкната от органа. Същевременно, не била посочена и причина за незачитане на данните за платените суми по представените документи, при условие че администрацията не отричала автентичността им. Наред с това, според съда, органът в крайна сметка не определил новите митнически стойности по реда на чл. 140, във вр. с чл.141 от Регламента за изпълнение, а по общото правило на чл. 70 МКС чрез възприемане на стойностите, определени от вещото лице в изготвената в хода на административното производство експертна оценка. Счел, че при доказани основателни съмнения, каквито в случая отсъствали, за определяне на митническите стойности било дължимо приложението на някой от вторичните методи по чл. 74, пар. 1 и пар. 2 МКС въз основа на договорната стойност за сходни или идентични стоки, или по резервните методи по чл. 74, пар. 3 от МК, във вр. чл. 144, пар. 1 и пар. 2 от Регламента за изпълнение. Приел, че изложените в митническото решение мотиви за изключването на вторичните методи по чл. 74, пар. 2 МКС не отговаряли на събраните доказателства, тъй като били налице придружаващи документи, в които се съдържали конкретни данни за внесените автомобили. Изложил подробни съображения срещу подхода на администрацията да приложи чл. 70 МКС, но при завишаване на стойността поради възприетото от органа становище, че подлежащата на плащане цена в случая е установената в хода на проверката пазарна стойност. Изложил допълнителни доводи за незаконосъобразен подход на администрацията, като съобразил, че в случая резервният метод по чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. бил неправилно приложен, тъй като митническият орган определил стойността на автомобилите въз основа на информация от експертна пазарна оценка. В допълнение посочил, че Регламент (ЕС) 952/2013 г. с всички установени процедурни правила не целял да бъде приложена пазарната стойност на стоката, а да се намери начин, метод, при използването на който определената стойност на внасяната стока да бъде най-близо до договорената. Съдът счел, че в случая била нарушена и забраната по чл. 144, пар. 2, б. ж от Регламента за изпълнение, тъй като органът определил митническата стойност на стоките по експертна оценка, която почивала единствено на субективна и необоснована преценка на експерт, без да са изложени конкретни аргументи и доказателства какви точно пазарни аналози използвал експертът. Позовал се и на установяванията на вещото лице по ССЕ в подкрепа на тезата за липсващо основание за определяне на митническа стойност, различна от декларираната, доколкото се доказвали твърденията на дружеството, че платената цена била действително уговорената и представлява митническата стойност на процесните автомобили. По така изложените съображения АС Варна достигнал до решаващ извод за незаконосъобразност на спорния административен акт и постановил неговата отмяна, като разпределил отговорността за разноските в тежест на АМ. Решението е валидно, допустимо и правилно. По искането за спиране на съдебното производство на основание чл. 631, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), направено с допълнителна молба: Така направеното искане е неоснователно. Наред с това, в съдебното заседание пред настоящия съд искане с идентично съдържание е било оставено без уважение. Цитираните преюдициални запитвания, въз основа на които са образувани съединени дела С-72/2024 г. и С-73/2024 г. на СЕС и дело С-844/2024 г. на СЕС са формулирани при различна фактическа обстановка от тази по казуса. По тази причина преюдициалните заключения на СЕС по тях няма да са от значение за правилното разрешаване на настоящия спор по смисъла на чл. 628 ГПК. В конкретния случай основателните съмнения по смисъла на чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на митническата администрация относно декларираната договорна стойност са обосновани чрез позоваване на обявени в интернет по-високи от декларираните в МД цени на процесните стоки, видно от протокола за митническата проверка. Същевременно, при изследване приложимостта на методите по чл. 72, пар. 2 МКС в решението се твърди единствено проверка на митническата база данни МИС3А, а определената нова митническа стойност по реда на чл. 74, пар. 3 МКС е базирана на приобщената в хода на административното производство експертна оценка. Издателят на спорния административния акт не се е позовал никъде на статистически метод или статистически стойности, основани на базата данни access2markets/MADB или на базата данни COMEXT, във връзка с които са направени преюдициалните запитвания. По така изложените съображения направеното искане следва да бъде оставено без уважение. По касационните оплаквания: Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на спорното митническо решение, в резултат на което е изложил обстоятелствени мотиви, които се споделят от настоящия съдебен състав. Методите за определяне на митническа стойност на стоките са по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Съгласно чл. 70, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Както се посочи, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 при последователно прилагане на методите в чл. 74, пар. 2, букви от а до г от него, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от Решението на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft), а и доказани. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че в конкретния случай администрацията не е установила осъществяване на предпоставките по чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Обосновано на доказателствената съвкупност е заключението му, че по делото не са приобщени годни доказателствени източници, от които да се констатира действително платена или подлежаща на плащане цена на процесните автомобили, която да е различна от декларираните в МД договорни стойности. В случая от страна на дружеството - декларатор е представена фактура, която по разпоредбата на чл. 145 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е единствен необходим придружаващ документ във връзка с деклариране на стойността. При това, освен нея са представени и договори за покупко-продажба, които представляват първични преки доказателства за установяване на договорената цена на автомобилите. При липса на оспорване на истинността на тези договори, същите са ползват с предвидената в чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс формална доказателствена сила, която обвързва съда да приеме, че съдържащите се в тях волеизявления са направени от съответните страни. Същевременно, подписването на коментираните документи е удостоверено пред длъжностно лице от Държавна агенция към Министерство на вътрешните работи в Грузия, което създава сигурност относно автентичността на тяхното авторство и убеждаващо им значение, както правилно е приел съставът на АС - Варна. Наред с гореизложеното, чрез приобщените по делото експертни знания е доказано плащане към продавача на суми равни на посочените във фактурите и договорите цени. Неоснователни са формираните оплаквания в касационната жалба срещу значението на установяванията от заключението на приетата ССЕ, тъй като макар действително да са неотносими към приложението на резервния метод по чл. 74, пар. 3 МКС и да не доказват пряко размера на договорната стойност по смисъла на чл. 70 МКС, представляват несъмнена индиция за уговорения между страните по сделката неин размер. Митническата администрация от своя страна нито надлежно е аргументирала приложението на чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, нито е провела пълно доказване на позицията си. Правилно АС Варна е отбелязал, че в мотивите на спорния административен акт е посочено единствено, че за другите четири автомобила (има се предвид стоки с 1, 2, 6 и 7) по МД, при проверка в базите данни продажни цени на аукцион/търг не били открити данни различни от декларираните. Нарочни констатации в обратния смисъл не се четат в митническото решение. Съгласно установяванията на първоинстанционния съд в наличния по административната преписка Протокол за извършена митническа проверка 22BG002007M012953/код на МУ BG002007 от 07.09.2022 г. се откриват данни в този смисъл, но в спорното решение той само е споменат. Наред с изложеното, констатираните в протокола от 07.09.2022 г. обявени по-високи продажни цени на интернет сайтове не са достатъчни, за да обосноват основателни съмнения относно декларираните в МД стойности. Посочените доказателствени факти представляват единствено индиции, чиято стойност не може да бъде противопоставена на коментираните по-горе необорени преки доказателства. При това, логическите и опитните правила допускат като възможна хипотеза купувачът да е успял да договори по-ниски цени от публикуваните онлайн такива. Предвид горните съображения, в случая не може да се приеме, че администрацията е доказала наличието на основателни съмнения относно размера на декларираните в МД стойности за процесните стоки, в резултат на което да обоснове приложение на предвидената в чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 възможност да изиска от вносителя допълнителни доказателства. Посоченият пропуск сам по себе си представлява достатъчно основание за отмяна на спорното митническо решение. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил и изводите на администрацията относно невъзможността да бъдат приложени методите по чл. 74, пар. 2 МКС. Следва да се посочи, че СЕС тълкува като елемент от задължението на митническите органи за полагане на дължимата грижа при определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, пар. 2, б. а и б МКС да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (т. 38 от решение на СЕС по дело С-187/21 г.). Следователно, за митническия орган на държавата - членка, в която се извършва митническото оформяне, съществува задължение да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави - членки или от службите на Съюза, тогава когато същият не е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага в националната си база данни (по аргумент от противното и на т. 42 от решение на СЕС по дело С-187/21 г.). В спорния митнически акт отсъства обсъждане и проверка на други информационни източници извън базата данни МИС3А, поради което не може да се приеме, че митническият орган е положил в пълна степен дължимата грижа при изключването на методите по чл. 74, пар. 2, б. а и б МКС. Наред с това, по административната преписката отсъстват информационни следи за извършване на твърдяната от митническия орган проверка в коментираната база данни. По така формираните съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че като не е мотивирал неприложимостта на методите по чл. 74, пар. 2 МКС, митническият орган неправилно е пристъпил към прилагане на чл. 74, пар. 3 МКС, във вр. с чл. 144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което обуславя незаконосъобразност на издадения от него административен акт и на това основание. Следователно, като е достигнал до извод за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение, АС - Варна е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Присъждане на разноски за касационното производство не е дължимо, тъй като ответникът по касация не е направил искане в тази връзка. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение