Решение № 10211 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6533/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Адинистративнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на А. А. М., чрез процесуален представител, против Решение 5028/15.05.2025г., постановено по адм. дело 964/2025г. на Административен съд-Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2669/21.03.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Касаторът релевира оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие с приложимия материален закон касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че по отношение на лицето, търсещо закрила, не се установяват законовите предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Твърди се, че административният съд не е извършил цялостна преценка на относимите факти и обстоятелства. По подробно изложени в касационната жалба доводи моли за отмяна на първоинстанционното решение и административния акт на председателя на ДАБ. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Хасково е била законосъобразността на Решение 2669/21.03.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на А. М. е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до извод за законосъобразност на оспореното решение, административиня съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: Молителят твърди, че е напуснал Сирия нелегално за Турция на 07.09.2024г., където останал около 5 дни, откъдето преминал в България. По време на проведеното интервю на 25.11.2024 г., обосновава напускането на страната си по произход, поради войната, която не била приключила и водените военни действия, в района където е живеел. Отрича да членува в политически партии, да е бил арестуван или осъждан. Поддържа, че не е имал проблеми поради етническата си принадлежност, не участвал в религиозни организации, общност, секта, не било оказвано насилие върху него, не бил заплашван лично той или семейството му. За изясняване на обстоятелствата първоинстанционния съд е използвал справки за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия - МД-02-200/08.04.2025г. При тази фактическа обстановка, съдът е счел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Решаващият състав е счел, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Според съда не се констатира и спрямо чужденеца да е осъществено преследване, релевантно на посоченото в хипотезите на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Административният съд е обсъдил доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счел, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ. Този извод е мотивиран с липсата на твърдения търсещият международна закрила да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, да е бил принуден да напусне страната си на произход Сирия поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или срещу него да са били предприети такива действия от официалните власти на Сирия или от групировка или организация, които тези държави да не са в състояние да контролират. Липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съдът е преценил съгласно чл. 15, бук. "в" от Директива 2004/83 ЕО на Съвета от 29.04.2004г. и решение на СЕС по дело С-465/07г. Обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му като неправилен. Правилно Административен съд - Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. М.. Самият молител, търсещ международна закрила, посочва, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Мотивите, поради които чуждестранният гражданин е напуснал страната си по произход са ирелевантни за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване по смисъла на по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Чуждестранният гражданин е обосновал напускането на Сирия с водените военни действия, но видно от представените актуални справки за положението в Сирия, военните действия стихват, като на места такива не се и водят. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на административния съд досежно липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в протокола от проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства А. М. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, както в държавата й на произход. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. За последното свидетелстват представените най-актуални справки за Сирия с вх. МД-02-398/21.07.2025г. и с вх. МД-02-528 от септември 2025г., изготвени от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ при МС. Видно от съдържанието им относно актуалното положение в Сирия, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск за лицето от понасяне на тежки посегателства. Административният съд подробно е изследвал критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009г. по дело С-465/07 и от 30 януари 2014г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, бук. "в" от Директива 2004/83ЕО на Съвета от 29.04.2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила и в съответствие със закона е счел, че търсещият закрила не е посочил данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се изведе заключение, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, действително не се налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила", т. е. хуманитарен статут. За кандидата липсват предпоставки за предоставянето на статут по чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на неговото семейство да има предоставена международна закрила в България. Не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, доколкото търсещият закрила не се позовава на причини от хуманитарен характер. В обобщение верни са изводите на първостепенния съд, че в процесния случай не намират приложение, основанията визирани както разпоредбата на чл. 8, така и на посочените в чл. 9 от ЗУБ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,