Решение № 8056 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5207/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. З. Т., чрез адв. Д.Димова, срещу решение №1481 от 15.04.2026г., постановено по адм. дело №371/2026г. на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №429 от 27.02.2026г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за неговата отмяна със законните от това последици. Представя писмена молба. В съдебно заседание чуждият гражданин е заявил, че поддържа жалбата и прави искане решението на първоинстанционния съд да бъде отменено. Излага твърдения за несигурност в страната му на произход. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез юрисконсулт Хичовски в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. З. Т. гражданин на Сирия, против решение №429 от 27.02.2026г. на председателя на ДАБ при МС. Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на административния акт, представени са и справки относно актуалната обстановка в Сирия. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, административния съд е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Административния съд е приел за правилен формирания от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Това е така защото чужденецът не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл.8, ал.1 във вр. с ал. 4 от ЗУБ. Не е констатирано, че на същия са нарушени основни права или осъществена съвкупност от действия, който да доведат до нарушаване на основните права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Съдът е посочил, че не са заявени от кандидата конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към религиозна група или етническата му принадлежност е достатъчно основание за опасения от преследване. Прието е, че твърдението за неотбита военна служба също не представлява основание. Недоказано е заявеното от чужденеца, че е бил призоваван да служи в армията и кога се е случило това, както и че резултат от това призоваване е напускането на страната му по произход. Кандидата не посочва това като причина за напускането на Сирия, а сочи, за такива тежкият живот. Установено е, че чужденецът не е бил арестуван, осъждан или политически ангажиран, като твърденията му за задържане е за случай предхождащ вземането на решение за напускане на Сирия с поне 4 години. Съдът е приел, че не може да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ. На следващо място административния съд е посочил, че напускането на чужденеца на Сирия, а в последствие Турция и България е оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от икономически и личен характер, а не от такива предпоставящи предоставянето на международна закрила. Нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по чл.8, ал. 6 от ЗУБ. Твърденията, че ще бъде упражнено върху него насилие, както е било упражнено такова върху майка му не е подкрепено от житейска логика и не се аргументира достоверно. Няма изложена конкретика заради нападението върху майка му. На следващо място административния съд е приел, че по отношение на молителят за предоставяне на международна закрила не се доказва реална опасност от тежки посегателства по чл.9, ал.1 от ЗУБ, с оглед преценка на представените справки за държавата по произход. Изрично е заявено от А.Т., че не е бил криминално арестуван или осъждан в страната си по произход, не се установява същия да е бил подложен на посегателство физическо или психическо, а по отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл.9, ал.1, т. 3 от ЗУБ е изследвана бежанската история с оглед решение от 17 февруари 2009г. на СЕС по дело С-645/07 по тълкуване и прилагане на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004г., като е прието, че към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са били налице основания по чл.9, ал.1, т. 3 от ЗУБ. Съдът е посочил, че преди датата на издаване на акта, а и към момента на постановяване на съдебното решение са налице данни за промяна в обстановката в Сирия, но чужденецът не е заявил по какъв начин тези нови по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК представляват реална опасност съгл. чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Също така е посочил, че административният орган е формирал волята си въз основа на близка до установената към момента фактическа обстановка, поради което е счел, че за правилно отхвърлянето на направеното искане за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е приел, че липсват предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ, както и че не е приложим принципът за забрана за връщането по чл.4, ал. 3 от ЗУБ. Останало е неопровергано по делото, че Турция през която е преминал и е пребивавал чужденеца не попада в обхвата на трета сигурна страна по смисъла на §1, т. 9 от ЗУБ. Също така е посочено, че А.Т. доброволно е напуснал Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и в търсене на по – добър живот и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец. На последно място е посочено от съда, че чужденецът не заявява категорично, че е избягал от военна служба, поради което не са изследвани изключенията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в глава V от Наръчника. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е изследвал всички относими факти за случая. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от А.Т. жалба и е достигнал до обосновани изводи за липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю, обективирано в протокол с № УП 34215/26.11.2025 г., е заявил пред интервюиращ орган, че напуснал Сирия през декември 2022г., нелегално за Турция. В Турция е останала около една година. На територията на България е влязъл нелегално през 2024г. Заявил е, че е подал молба за международна закрила в Германия, но е получил отказ и е върнат обратно в България. Причините поради, които е напуснал Сирия са във връзка с несигурна обстановка и войната там. Домът му е бил разрушен, баща му е инвалид. Майка му работи като шивачка и работи през деня, тъй като вечер жените биват отвличани. Твърди, че майка му е била бита. Заявил е, че е дошъл в България да търси работа, да учи език,да създаде семейство и да е част от българското общество. Споделя, че ако се върне в Сирия се страхува да не бъде унижен и бит, тъй като върху майка му е било упражнено насилие, случило се след падането на режима, тъй като в района са навлезли много групировки. В интервюто е кандидата е заявил, че не е имал проблеми заради етническата принадлежност или изповядваната от същия религия. Не е отбил военна служба. Не е бил осъждан, твърди че е бил задържан два пъти, не е бил арестуван. Първият път е бил задържан от режима, тъй като не е служил в армията, а втория път от кюрдите, тъй като е отишъл при приятелката си. Не е подавал молба за закрила в Турция, където не е имал проблеми на етническа и религиозна основа. Не е бил арестуван и осъждан в Турция. Причината поради която е напуснал Турция е наличието на расизъм и насилие. Всички тези обстоятелства визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на А.Т. налага обоснованият извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Сирия, което го прави икономически мигрант. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от чужденеца история при провеждане на интервюто, следва да се приеме, че А.Т. не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, тъй като не сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ, поради което изводите на съда за липса на законовите изисквания за предоставяне статут на бежанец са правилни и законосъобразни. В настоящия случай не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства А.Т. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. От проведеното интервю с чужденеца се установява, че същия не е заявил опасения за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение в Сирия. Не е установено върху него да е упражнено насилие или да са отправяни заплахи, както и не е бил принуждаван да напусне Сирия. Затова правилно е прието, че за него не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Неоснователно касационният жалбоподател твърди, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Във връзка с анализа на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно е приетото, че не са налице материалните предпоставки. Съдът е обосновал извода си, въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представените по делото справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно актуалната обстановка в Сирия. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство пред настоящата инстанция актуални справки от 01.04.2026 г., 02.04.2026г. и от 15.06.2026 г. относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от същите, в Сирия понастоящем не се установява обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт със степен да не може да бъде осигурена защита на кандидата за статут в страната му на произход. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Неоснователно касационния жалбоподател твърди неправилност на изводите на съда, че обществено-политическата обстановка в Сирия се е подобрила. По делото са представени актуални справки, изготвени от дирекция "Международна дейност" на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. В случая не може да се отрече, че в Сирия е налице въоръжен конфликт. Но същият не е разпространен на територията на цялата страна. С оглед на приетите по делото справки от ДАБ, може да се направи извод, че тези конфликти представляват спорадичен проблем със сигурността, а не такъв, обхванал значителни територии от сирийската държава. Още повече, че и пред касационната инстанция не са наведени доказателства, които да установяват, че обстановката в Сирия е утежнена. Налице са достатъчно данни, че ситуацията в Сирия се подобрява, макар и да е наситена с динамични събития. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение