Решение № 161 от 25.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 285/2012 г.

Решение № 161 от 25.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 285/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 от ГПК. Касаторът В. А. М. чрез адв. С. Б. и адв. Л. В. обжалва решение от 9.12.2011 г, постановено по гр. дело № 624/2011 г на Шуменски окръжен съд, с което обезсилено решение № 594 от 29.7.2011 г по гр. дело № 1675/2009 г на Шуменски районен съд, поради недопустимост на иска и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение Шуменски районен съд е признал за установено по отношение на Х. Г. Х., Д. Б. Й., Г. Х. Т. и М. Х. Й. на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, че към момента на одобряване на действащата кадастрална карта на [населено място] със заповед № РД-18-52 от 25.11.2005 г е допусната грешка, която се изразява в това, че при заснемане на поземлен имот с пл. № 2142 в кв...., същият е отразен като два отделни поземлени имота с идентификатори: .... и ..., както и че В. А. М. е била собственик на 1045/2090 ид.части от имот с № ... в кв... към датата на одобряване на действащата кадастрална карта за [населено място]-2005 г. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, както и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответникът Д. Б. Й. взема становище за неоснователност на касационната жалба и за липса на основания за допустимост на касационното обжалване. Ответницата Н. С. М. депозира писмен отговор, в който заявява, че подадената касационна жалба е допустима и основателна. Ответниците по касационната жалба Г. Х. Г. и Х. Г. Х. оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Считат същата за неоснователна, респ. подържат липсата на основания за допустимост на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че касационните жалби са допустими - подадени са в срок от лица, имащи интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол. Предявен е иск с правно основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. По делото е установено, че страните са съсобственици на имот с пл. № 2142 от кв... по регулационния план на [населено място], действал към 1961 г, а съгласно плана от 1981 г в кв...., целият общо със застроена и незастроена площ от 2090 кв.м при граници и съседи: [улица], ПИ с пл.№ ..., пл.№ ..., пл.№ ...., пл.№ ..., парцел .....Видно от представеното копие- извадка от кадастрален план, одобрен със заповед № РД-18-52 от 25.1.2005 г ИД на АК за първи път с този план процесният имот е бил нанесен като два отделни поземлени имота с идентификатори ... и ......През 2007 г ищцата възложила изготвянето на проект за обединяване на двата поземлени имота, но поради липса на съгласие на останалите съсобственици за нея е възникнал правен интерес от установяването и поправяне на допуснатата грешка в кадастралната карта, както и установяване правото й на собственост на имота от 1045/2090 ид.части от имот с пл.№ ... в кв.... към датата на одобряване на действащата кадастрална карта на [населено място]-2005 г по съдебен ред. За да постанови обжалваното решение въззивния съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищцата не се е възползвала от правото си на да отстрани грешката в кадастралната карта пред А., която е компетентния за това административен орган, а даденият от кмета на [община] отказ не се равнява на отказа на органа по чл. 53, ал. 1 от ЗКИР. В обобщение е приел, че липсата на изричен отказ прави искът недопустим още повече между страните по делото не е имало спор за материално право. Установено е от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че за първи път имот пл. № ... е нанесен като два отделни имота в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-52 от 25.11.2005 г на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра.В кадастралния план на [населено място], изменен със заповед № РД-25-973 от 13.11.1996 г, както действащия преди него план процесния имот е отразен като един имот с пл.№ ... от кв..... С определение № 122 от 6.3.2013 г, постановено по гр. дело № 285812 г Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса налице ли е правен интерес от предявяване на иск за установяване на материално право по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, когато липсва постановен от административния орган изричен отказ за промяна на кадастралната карта по административен ред. По основанието за допускане на касационно обжалване. Следователно непълнота и грешка в кадастралната карта е налице тогава, когато незаснетата или погрешно заснетата имотна граница в кадастралния план е пренесена в кадастралната карта, тъй като в процеса на създаването й не са постъпили данни за вярното й местоположение и органите по кадастъра не са могли да го установят самостоятелно, без съдействието на заинтересуваните лица. Тези грешки се отстраняват по реда на чл. 53, ал. 3 ЗКИР - съставя се акт, който трябва да бъде подписан от заинтересованите лица, а при неподписване се постановява отказ и само в този случай е налице спор за материално право. С решението на съда ще бъде определено точното местоположение на имотната граница, която не е била заснета или е била заснета погрешно в последния одобрен кадастрален план, въз основа на което ще бъдат отстранени непълнотите и грешките в кадастралната карта. Обичайно правният спор за собственост възниква в рамките на административното производство по изменение на влезлия в сила П., респ - при изменение на одобрения кадастрален плана или кадастрална карта, в рамките на което се установява наличието на грешката или непълнотата. Издаването на акт на административния орган, с който се установява наличието на непълнота или грешка в кад. план, /по чл. 53, ал. 3 ЗКИР/, или липсата на такъв акт, както и отказът на административния орган за попълване на непълнота в кад. план, респ. - за поправяне на грешка, /дори и влязъл в сила, като необжалван от заинтересованото лице/, не обуславят допустимостта на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Това произтича от правната същност на търсената с него защита - разрешаването на спора за материално право и установяване действителното правно положение на притежанието на собствеността върху процесния имот към момента на одобряване на кадастралния план. В този смисъл е и произнасянето по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК на ВКС с Определение № 131/31.03.2011 г. по ч. гр. дело № 109/2011 г. на 1-во ГО и Решение № 294/20.06.2011 г. по гр. дело № 871/2010 г. Т. е. достатъчно е ищецът да твърди наличието на грешка или непълнота в кад. план, за да се приеме наличието на правен интерес от предявяването на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, тъй като преценката за допустимостта на претенцията, /включително и досежно правния интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка/, съдът извежда на база твърденията на ищеца, заявени с исковата молба. Не е необходимо искът да се предшества от административна процедура и от отказ на администрацията да отстрани непълнотата или грешката в кадастралния план, тъй като този отказ не е определящ за правния интерес от провеждане на иска, а наличието на имуществен спор, свързан с твърдяната непълнота или грешка. Този спор е обективен факт и не е необходимо администрацията да го констатира. В този смисъл решение № 776 от 28.10.2010 г на ВКС по гр. дело № 982/2009 г на ВКС, Първо ГО и решение № 15 от 23.2.2010 г по гр. дело № 3499/2008 г на ВКС, Второ ГО, постановени в производство по чл. 290 от ГПК. С оглед на това разрешение на процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за произнасяне по предявения иск, тъй като липсва решение по съществото на спора. В. от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение: