Решение № 3011 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15914/2011 г.

Решение № 3011 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15914/2011 г., III о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител Мъстан Абилов, срещу решение № 93 от 13.10.2011 г., постановено по адм. дело № 137/2011 г. на Административния съд - гр. Габрово, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23679/13.04.2011 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсва недобросъвестно поведение от страна на бенефициента - Петранка Станева Цонева, тъй като заявените за подпомагане площи не са били ползвани и са недопустими за подпомагане по СЕПП. Касаторът излага доводи, че съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Разплащателната агенция (РА) няма вменено задължение да уведомява кандидатите за извършените административни проверки в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Посочено е още, че съдът не е обсъдил и не е взел предвид заключението на вещото лице. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - Петранка Станева Цонева, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран по жалба от Петранка Станева Цонева срещу АУПДВ № 01-6500/23679/13.04.2011 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с който акт е определено публично държавно вземане в размер на 1490,85 лв., представляващо недължимо платена сума от Разплащателната агенция (РА) на ДФЗ във връзка с подадено от жалбоподателя Общо заявление за единно плащане на площ с УИН 07/060609/16102 за 2009 г. Процесният акт е бил издаден въз основа на извършени кръстосани проверки на данните от заявленията и на новополучена официална информация в ИСАК от м. 12.2010 г., от които РА е установила, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи е намалена и оторизираната субсидия в размер на 1490,85 лв. се явява недължимо платена, тъй като е платена за недопустими за подпомагане площи. Първоинстанционният съд е посочил, че от представената по делото административна преписка не става ясно как са събрани данните, предадени от Министерството на земеделието и храните, както и че не са налице данни, че жалбоподателката е била уведомявана за промяната на т. нар. допустим за подпомагане слой и най-вече относно промяната на параметрите на заявените от нея за подпомагане площи. От друга страна от преписката е видно, че жалбоподателката не е била запозната с резултатите от кръстосаната проверка, с което е нарушено правото и на участие в производството съгласно чл. 34 от АПК. Съдът е посочил, че съгласно чл. 73, § 3 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. задължението за възстановяване на извършено недължимо плащане не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. След като според първоначалната информация за т. нар. допустим за подпомагане слой от м. 11.2009 г. и извършените теренни проверки не се установява разминаване между информацията в заявлението на бенефициента и действителните данни, а впоследствие на база на информация от м. 12.2010 г. и извършени кръстосани проверки се установява разлика, то налице е грешка, която не е допусната от земеделския производител, а от компетентен орган и тази грешка не се доказва, че е могла да бъде установена от земеделския производител по разумен начин. В процесното решение е посочено, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - липса на мотиви, което допълнително рефлектира върху правото на защита на адресата, а и не дава възможност на съда да осъществи контрол върху него. Поради тази причина и след като е установено, че няма неправомерно поведение от страна на бенефициента, което да е въвело в заблуждение административния орган, съдът е отменил АУПДВ № 01-6500/23679/13.04.2011 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Решението е правилно, като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Съгласно чл. 59 от АПК, посочен и в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като атрибути фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. От съдържанието на АУПДВ, предмет на делото, липсват изложени фактически основани за издаването му. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена. При подаване на заявление за подпомагане по СЕПП, както и по HP 1 - Планински райони за 2009 г., кандидатът е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от ЗПЗП, Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в Регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време, след подаването на заявлението, са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК, като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки на Министерство на земеделието и храните. Следва да се има предвид, че при подаване на заявленията си за подпомагане за кампания 2009 г., в ИСАК, е съществувал създаден специален слой, който обхваща допустимите за подпомагане земеделски земи. На основание чл. 43 от ЗПЗП, Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. На основание чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП, РА може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет. Съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, отказвайки да допусне исканата съдебно-техническа експертиза от вещо лице със специалност "геодезия и картография", с цел изясняване на заявените като недопустими за подпомагане площи и дали има разлика между двете кръстосани проверки. АУПДВ не е мотивиран в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Във фактическите основания за издаването на акта не са посочени кои точно площи са обявени за недопустими, по какви причини административният орган счита, че същите попадат в недопустимия слой и каква е квадратурата им. Не е посочено какви видове административни проверки са били извършени, какво е констатирано в тях и въз основа на какви дейности. Поради тази причина вещото лице, в съответствие с така формулираните въпроси, не би могло да извърши проверка и да представи информация, различна от съдържащата се в приложените документи. Назначаването на исканата съдебно-техническа експертиза не би могло да доведе до изясняване на предпоставките на чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията съгласно, който задължението за възстановяване на недължимо плащане на земеделския стопанин не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския стопанин. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си Петранка Цонева е въвела в заблуждение органите на РА нито, че в подаденото заявление е декларирала неверни данни относно вида и размера на площите. Кръстосаната проверка, на която се позовава административният орган е извършена в противоречие с чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г.. Съгласно този текст всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, следва да бъде последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 на чл. 28, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделския производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от новопредставената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително РА да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия, РА не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. По този начин, административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, която е основание за отмяна на атакувания акт. Допуснатото нарушение също е съществено защото, ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. С оглед изложеното до тук, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,