Решение № 130 от 16.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 330/2012 г.

Решение № 130 от 16.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 330/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 2274/2011 г. на Районен съд гр. Плевен и внохд. № 1108/2011 г. на Окръжен съд гр. Плевен, образувано по искане на осъдения Л. А. М. В съдебно заседание искането, с доводи за явна несправедливост на наказанието се поддържа лично и от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове, при спазване на процесуалните правила и закона, а наложеното наказание достатъчно и справедливо. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 16.01.2012 г. постановено по внохд. № 1108/2011 г. на Окръжен съд гр. Плевен е потвърдена присъда по нохд. № 2274/2011 г. на Районен съд гр. Плевен, с която подсъдимия тогава Л. М. е признат за виновен на 15/16.04.2011 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив е извършил квалифицирана кражба на чужда вещ на стойност 94,50 лв., поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 НК вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 НК вр. с чл. 194, ал. 1 НК вр. с чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на М.: Единственото оплакване е за явна несправедливост на наложеното наказание, мотивирано в съдебно заседание с не взети предвид "ниския размер на стойността на вещта и целите на наказанието по чл. 36 НК". Доводът е неоснователен. Производството е протекло по Глава двадесет и седем НПК. При определяне размера на наказанието инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение, включително и ниската стойност на предмета на посегателство. Наказанието е определено в предвидения от закона минимум и с редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК, с една трета, е под този минимум с една година. Така определено наказанието е достатъчно и справедливо и не е в нарушение на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни, при спазване на процесуалните правила, а определеното наказание справедливо. Искането на осъдения М. е изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение