Решение № 13188 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7424/2011 г.

Решение № 13188 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7424/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Иван Славов Киров от гр. Варна против решение № 916/18.04.11 г. по адм. д. № 3561/10 г. по описа на Административен съд -Варна с молба за отмяната му като неправилно. Административният орган не е взел становище. Върховният административен съд намира допустимата, подадена срещу неблагоприятен за страната съдебен акт, постановен по оспорване на индивидуален административен акт от категорията по чл. 215, ал. 7, предл. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Киров против Решение № 2405-10 на Общински съвет-Варна, обективирано в протокол № 24/23,24 и 3.06.10 г. за одобряване на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за кв. "Св. Никола" - Варна в частта относно ПИ ХХХ-1726, кв. 53. За да постанови този резултат, съдът, след обсъждане на доказателствата по делото в съвкупност с доводите на страните, е приел, че административният акт е издаден в съответствие с административнопроизводствените правила и правилното приложение на материалния закон. Изложени са съображения, че за територията оспорената регулация е първа, одобрена въз основа на действаща кадастрална карта, при което е прието, че с предвижданията за улици изискването на чл. 16, ал. 1, предл. посл. ЗУТ не е нарушено - от площта на поземления имот се отнема 3,9% при допустими до 25%. Във връзка с основното възражение, че предвидената западно улица с о. т. 494-о. т. 495, засяга изградена в имота вилна сграда съдът е изложил съображения, че представеното удостоверение по § 16, ал. 1 ДРЗУТ за търпимост на строежа има удостоверителен характер и легитимира собственика единствено в нотариално производство. Предложения от съдебнотехническата експертиза вариант по скица, неразделна част от писменото заключение, съдът е отклонил. Решението е постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Касационният довод за нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК е неоснователен. Съгласно ал. 3 на цитирания текст, когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Специалните разпоредби за устройственото планиране по ЗУТ съдържат императивни изисквания за съобразяване с наличните към издаване на одорбяващия устройственото решение индивидуален административен акт строежи само ако те са разрешени - чл. 125, ал. 4 ЗУТ, т. е законни. Разпоредбата на § 21 ЗРЗУТ сочи, че когато във връзка с устройството на територията се държи сметка за заварени строежи, се имат предвид законните строежи. Законни са строежите, извършени при съблюдаване императивните изисквания за разрешаването им. Търпимият при условията на § 16 ДРЗУТ строеж не е законен - такъв строеж единствено по силата специалната разпоредба не подлежи на премахване като незаконен и на забрана за ползване. Ето защо за административния орган не е било налице задължение по закон да се съобрази с незаконния търпим строеж в процесния поземлен имот. От тук- липсва нарушение на принципа за съразмерност, тъй като целта на закона не може да бъде постигната чрез нарушаването му. Уличната регулация в района на о. т. 494 е извън предмета на жалбата, тъй като не засяга ПИ ХХХ-1726, собственост на касатора, предвид което касационният довод за неправилност на решението, обоснован с твърдяната ширина на улицата в тази й част, е неоснователен. Предвид горното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение