Решение № 285 от 15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6164/2007 г.

Решение № 285 от 15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6164/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на "Л" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Б., чрез юрисконсулт С. Г., против въззивното решение № I* от 18 май 2007 г., постановено по гр. д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2006 г., с което е оставено в сила решение № 1* от 20 октомври 2006 г., постановено по гр. д. № 557 по описа на районния съд в гр. Б. за 2006 г. Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът изтъква, че съдът не е отговорил на въпросите кой е субектът, който трябва да обезщети правоимащите лица по ЗОСОИ, като се вземат предвид относимите разпоредби на ЗОСОИ, ЗВСОНИ, ЗППДОП, които сочат, че задълженото лице е държавата; прилагането на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ в случаите на извършена приватизация е изключено според правилото на § 6, ал. 6 от ЗППДОП, която е специална и последваща на правилото на ЗОСОИ; към момента на издаването на оспорената заповед касаторът не е бил еднолично търговско дружество с държавно участие и Министърът на икономиката не е бил негов принципал; съдът не се е произнесъл по законосъобразността на волеизявлението на административния орган, а грешките му могат да бъдат отстранени само в исковия процес; оспореният нотариален акт съдържа невярно нотариално удостоверяване. Чрез процесуалния представител на касатора юрисконсулт Е. Ефремова в съдебно заседание и с писмени бележки се поддържа, че съдът не се е произнесъл по законосъобразността на заповедта на Министъра на икономиката. Ответниците В. Т., И. Т., А. Р., Е. Р., С. Б. и А. В., чрез процесуалния си представител адв. В, в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) изтъкват, че Министърът на икономиката при издаването на заповед за обезщетение действа от името на държавата по силата на специална законова делегация; до получаването на обезщетение за реституирания имот отчуждителният ефект за дружеството все още не е настъпил. По пощата е изпратено копие на същия отговор. Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че на наследниците на А. Х. е признато обезщетение в съсобственост в идеални части с касатора върху процесни имоти; касаторът оспорил заповедта на министъра и материалната легитимация на наследниците на А. Х., но по реда на косвения съдебен контрол се установява, че заповедта не страда от сочените пороци - постановена е от надлежен орган в съответствие с материалната му компетентност и при спазване на необходимата по закона форма; с признатото обезщетение върху сградата е възникнала съсобственост между касатора и физическите лица. Съдът е сезиран с иск за делба на съсобствен имот по реда на чл. 34 от Закона за собствеността. В исковата си молба наследниците на А. Р. Х. сочат, че по процедура по чл. 6, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ им било признато право на собственост върху недвижим имот, а останалите идеални части от имота били собствени на касатора. Касационната жалба е основателна. Съдът е постановил решението си в нарушение на чл. 188, ал. 1 от ГПК, като не е дал отговор на поставените от касатора въпроси относно валидността и законосъобразността на заповед на Министъра на икономиката. Ищците по спора легитимират правата си със заповед РД-24-42 от 18 февруари 2000 г. на Министъра на икономиката, с която, в качеството им на наследници на А. Х. и в производство по реда на ЗОСОИ, им било признато правото на обезщетение в съсобственост в идеални части с касатора за равностойността на терен от 835 кв. м. върху обекта, застроен върху отчуждения имот, за разрушени паянтови сгради с 329 50 кв. м. застроена площ, с което да се увеличат идеалните части в съсобственост признати по предходната точка. Не се спори, че одържавените по ПМС от 1949 г. имоти са представлявали два парцела със застроени върху тях масивен едноетажен дюкян над изба, барака, навес и обор. Въз основа на заповедта на Министъра на икономиката ищците се снабдили с констативен нотариален акт от 2005 г. за право на собственост върху 1139/50000 ид.ч. от УПИ в кв. 125 на централна градска част на Б., ведно с построената върху имота масивна сграда "Д". Съсобственият имот между наследниците на А. Х. и касатора е предмет на иска за делба. На претенцията на ищците касаторът противопоставил правоизключващото възражение за материална незаконосъобразност на заповедта на Министъра на икономиката. В подкрепа на възражението си касаторът сочи, че през 1999 г. по реда на § 11 от ЗППДОП били продадени 58 % от капитала на "Н" АД. Заповедта на министъра на икономиката е оспорена още в първото по делото заседание. Освен това в писмени бележки пред първата инстанция се сочи, че заповедта на министъра е нищожна, защото е издадена извън кръга на неговите правомощия, тъй като към момента на издаването й министърът не е бил принципал на дружеството. По съображенията, излагани в процеса за незаконосъобразност на процесната заповед, съдът се е задоволил само да отбележи, че тя е постановена от надлежен орган в рамките на материалната му компетентност и в необходимата форма. Съображения относно материално-правната законосъобразност на заповедта не са излагани. Не е спорно, че, след като касаторът не е участвал в реституционното производство и няма право на жалба срещу позитивното в случая решение, то единственият начин да защити правата си е като възрази срещу правата на ищците в рамките на общия исков процес. Именно това е сторил и касаторът. Ето защо съдът е длъжен при условията на косвения съдебен контрол да разгледа правоизключващото възражение и, ако го намери за основателно след преценка на материалната законосъобразност на решението на министъра, да се произнесе по правото на собственост върху процесния имот като предпоставка за основателността на иска за делба. При разглеждането на делото съдът следва да присъди и разноските за настоящата инстанция по правилото на чл. 218ж ал. 4 от ГПК (отм.). Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение