Решение № 3397 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 723/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Минчева от гр. София, чрез процесуалния представител адв. Арабаджиева, срещу Решение 6489 от 31.10.2023 г., постановено по адм. дело 9481/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед ДС-226 от 28.09.2022 г. на за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ и е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК необоснованост и неправилност, поради нарушение на материалния закон. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени оспорената заповед, както и да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. Ответникът за председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Тонева, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от И. Минчева, против заповед ДС-226 от 28.09.2022 г. на за председателя на КПКОНПИ /сега КОНПИ/, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, както и във връзка с утвърдено длъжностно и поименно разписание, е прекратено служебното й правоотношение за длъжността началник на отдел на отдел Координация, взаимодействие и съгласуване към дирекция Превенция на корупцията /ПК/ при КПКОНПИ, поради съкращаване на длъжността, считано от 03.10.2022 г. За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на изискването за форма и съдържание на акта, както и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че органът по назначаването е доказал по несъмнен начин, че е извършено реално чрез закриване, а не фиктивно съкращаване на процесната длъжност. Според административния съд изцяло в оперативната самостоятелност на органа по назначаване е да определи, в рамките на установената обща численост на администрацията, с какви конкретни длъжности ще осъществява изпълнителните функции, като в случай промените в структурата на администрацията са извършени и след решение на колективния орган и по реда, предвиден в чл. 9, ал. 4 от Правилата за вътрешния ред на КПКОНПИ. Съдът е обосновал извод, че дължността "началник на отдел, заемана от жаллоподателката, е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1 ,т. 2 от ЗДСл, тъй като тази длъжност вече не съществува в длъжностното разписание от 03.10.2022 г. - като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, както и не съществува идентичност между функционалните задължения по длъжностните характеристики на началник отдел Координация, взаимодействие и съгласуване в дирекция ПК, главен експерт и директор в същата дирекция, видно от извършеното подробно сравнение по т. 1 от заключението на вещото лице по допуснатата съдебна експертиза. Доколкото по делото се установява, че при новата организация на структурите функционално са обединени задължения, като системата от задължения на началника на отдел Координация, взаимодействие и съгласуване в дирекция ПК, са преминали към функциите на директора на дирекцията ПК след промяната в длъжностното разписание на Комисията, то съдът приема, че функциите на заеманата длъжност не са отпаднали, а само са преминали за изпълнение от висшестоящ ръководител наред с останалите негови функции, създадена е нова длъжност в друго структурно звено на администрацията, поради мотивирана необходимост от засилване на административния капацитет. Позовавайки се на заключението на вещото лице съдът приема също така, че липсва в случая и аналогична длъжност /по наименование и/или идентификационни белези/, към която да са транслирани в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност, като в тази връзка е неотносимо обстоятелството, че част от възложените функции на длъжността "началник отдел" се изпълняват след съкращението от длъжността на директор на дирекция ПК, тъй като се изпълняват наред с останалите функции на длъжността директор. Прието е от съда още, че противно на твърденията в жалбата, закриването на длъжността на жалбоподателката не е самоцелно, тъй като е закрита и другата длъжност в дирекцията със същото наименование, трансформирани са редица длъжности както в администрацията на Комисията, така и в териториалните й звена, като обстоятелството, че функциите на длъжността й са изпълнявани от директора на дирекцията и преди това, обосновава не само необходимостта от закриването й, но и извод за съответствието на оспорената заповед и с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 108 от ЗДСл, във връзка с чл. 14, ал. 1, т. 8 и ал. 3 от ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023 г./, както и че същата е съответна на особените изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108 от ЗДСл - подписана е от органа по назначаването и съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Правилно съдът е приел също така, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В случая освен, че липсва законово задължение за подбор между служителите при съкращаване на длъжност, доколкото ЗДСл не въвежда такова изискване към органа по назначаване, то и липсват в тази насока утвърдени от председателя на КПКОНПИ /сега КОНПИ/ правила и критерии. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал и до верен извод, че в конкретния случай е налице съкращаване на длъжността на жалбоподателката по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, извършено в съответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона. За да е съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да се установи, че тази длъжност е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. От приетите по делото писмени доказателства в случая се установява, че касационната жалбоподателка е заемала длъжността началник на отдел в отдел Координация, взаимодействие и съгласуване към дирекция ПК в КПКОНПИ /сега КОНПИ/, и съгласно утвърдено със заповед РД-06-622/26.09.2022 г. на за председател на КПКОНПИ ново длъжностно разписание, в сила от 03.10.2022 г., е закрит в дирекция ПК отдел Координация, взаимодействие и съгласуване и отдел Методическо осигуряване, анализи и мерки, както и са закрити две щатна бройка за длъжността началник на отдел, като една от тези бройки е началник на отдел Координация, взаимодействие и съгласуване, а също така са разкрити две щатни бройки за длъжността главен инспектор в дирекция Публичен регистър и останалите щатни бройки в двата закрити отдела са трансформирани, при което заеманата от жалбоподателката длъжност началник на отдел в новото длъжностно разписание е престанала да съществува като нормативно установена позиция и система от функции. Този извод не се променя и от установеното по делото, чрез допуснатата от съда съдебна експертиза, преминаване на част от функциите на длъжността началник на отдел към длъжността директор на дирекция, доколкото тези функции се изпълняват наред с останалите функции за тази длъжност и липсва пълна функционална идентичност между двете длъжности. Това обстоятелство не обоснова и извод за фиктивно съкращаване на длъжността на жалбоподателката, противно на изложените от нея доводи в касационната жалба, тъй като една длъжност се определя не само от включените в нея функции, но и от съществуването й като нормативно установена позиция. Както и правилно приема първоинстанционният съд, в кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й. Това правомощие на административния орган в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 03.10.2022 г., въз основа на което и е прекратено служебното правоотношение на касационната жалбоподателка в хипотезата на премахване на длъжността като нормативно определена позиция, което премахване е обусловено от действително преустановяване на изпълняваната по тази длъжност служебна дейност, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, съобразно легалното определение на понятието длъжност в администрацията, регламентирано с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. С оглед на това правилно административният съд приема, че в случая е налице реално съкращаване на длъжността началник на отдел Координация, взаимодействие и съгласуване, като посоченото правно основание е такова, при което органът не е длъжен да посочи защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител, както и не подлежи на съдебен контрол и въпроса дали действително е целесъобразно съкращението. В този контекст не е налице и нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, както и несъответствие с целта на закона. Органът по назначаването е предприел реорганизация на длъжностите в рамките на общата численост на КПКОНПИ с оглед необходимостта да се оптимизира работата в тази администрация. Установените фактически и правни обстоятелства по делото не показват превратно упражняване на дискреционна власт от административния орган, подчинено на нелегитимна цел при съкращаване на длъжността на служителката. Следва да се има предвид още, че в съдебното производство по оспорване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл съдът не би могъл да упражнява косвен съдебен контрол по отношение законосъобразността на процедурата по издаване на заповедта за утвърждаване на новото длъжностно разписание, доколкото в съдебно-административното производство се упражнява само пряк съдебен контрол върху административните актове. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е допустимо и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, второ отделение,