Решение № 7610 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3285/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. М. А., гражданка на Сирия, действаща със знанието и съгласието на своята майка Ю. А. М., подадена чрез процесуален представител служебен адвокат Т. Данова, против решение 1526 от 20.02.2025 г., постановено от Административен съд Хасково, II състав, по адм. дело 99/2025 г. С касационната жалба, в проведеното съдебно заседание чрез упълномощен адвокат З. Димитрова и представено по делото писмено становище се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се правните изводи на първоинстанционния съд относно отказа на ответника да се предостави поискания от жалбоподателката статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът счита, че изводите, до които е достигнал решаващия съдебен състав, касаещи обстановката в Сирия са формални, необективни и не кореспондират с личната бежанска история на А. М. А.. Изразява становище, че с оглед пола и възрастта на молителката, т.нар. обнадеждаждаващи за съда факти са неотносими, защото Сирия продължава да е страна засегната от нападения и насилие; от широкомащабно вътрешно разселване; от взривни военни остатъци, покрили много части на страната; от опустошена икономика и мащабна хуманитарна криза. Поддържа, че макар и обсъден най-висшия интерес на детето, той не се явява приложен, защото отказа за предоставяне на закрила на [възраст] дете, бягащо от войната, категорично не може да бъде в негов интерес. На последно място жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е издадено и в нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г., които постановяват към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава да вземе под внимание какви са общите условия в обособената част от държавата на произход и какви са личните качества на кандидатката. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, като незаконосъобразно, неправилно и постановено при неправилно тълкуване на закона, като моли да бъде отменено със законните последици от това. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет оспорва касационната жалба чрез упълномощен главен юрисконсулт Е. Хичовски, който в съдебно заседание пледира за оставяне касационната жалба без уважение и за потвърждаване решението на Административен съд Хасково като валидно, правилно и законосъобразно. Счита, че съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. Позовава се на представена по делото справка с вх. МД-02-173 от 31.03.2025 г. относно Република Турция, както и две справки относно актуална обществено-политическа обстановка в Сирия към дата 19.05.2025 г. и актуалната обществено политическа обстановка в Сирия в района на провинция Хасака и на град Хасака съответно с вх. МД-02-262 от 19.05.2025 г. и вх. МД-02-278 от 21.05.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото първоинстанционният съд е обсъдил всички доводи и възражения на страните, и е изложил пълни и съответстващи мотиви, при липса на формални или логически грешки. Според участващия по делото прокурор съдът е съобразил материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ и правилно е приел, че понастоящем, от приложените справки за Сирия, може да се направи извод, че на територията на страната не са налице ситуации, в които конфликтите да са достигнали нива, при които да съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Поддържа, че с оглед бежанската история на касатора и данните за обстановката в конкретния регион на Сирия, за него не съществува заплаха или опасност, които да обуславят извода за наличие на изискуемите по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ предпоставки, респ. приетите с чл. 15, ал. 1, б. в вр. чл. 2, б. д от Директива 2004/83/ЕО; че лицето представлява мигрант по смисъла на Женевската конвенция и не следва да му се предоставя търсената закрила. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на А. М. А. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 1526 от 20.02.2025 г. е отхвърлена жалбата на А. М. А., гражданка на Сирия, действаща със знанието и съгласието на майка си Ю. А. М., против решение 12646/03.12.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/. С това решение, поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, на оспорващата е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Хасково е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентния за това административен орган, при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, включително специалните процедурни изисквания на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето /ЗЗдет/, с оглед обстоятелството, че жалбоподателката е придружена непълнолетна. Съдът е преценил, че оспореният акт на председателя на ДАБ при МС отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК, тъй като в него се сочат, както фактически, така и правни основания за постановяването му, обосноваващи процесния отказ. По отношение на основните оплаквания на кандидата за незаконосъобразно приложение на материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, първоинстанционният съд се е произнесъл по всяко от възраженията на жалбоподателя и ги е счел за неоснователни, като се е аргументирал с това, че издателят на акта правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Във връзка с твърденията на оспорващото лице относно необходимостта за предоставянето му на бежански статут е съобразено, че по силата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Взето е предвид, че при проведеното с жалбоподателката и майка ѝ интервю не се установява спрямо А. М. А. да е осъществено релевантно за предоставяне на бежански статут преследване. Съдът е съобразил информацията от справките на ДАБ и тази от общодостъпни източници /новинарския поток/ за общото положение в Сирия след свалянето от власт на президента Б. А., като е приел, че въпреки настъпилите нови обстоятелства, не е налице съществена промяна в обществено-политическия живот в тази страна, която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 ЗУБ. Според решаващия съд данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на съдебния акт в Сирия да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. По отношение на претенцията на кандидата за получаване от него на хуманитарен статут, първостепенният съд е счел за правилна преценката на председателя на ДАБ при МС за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Съображенията за това са изведени от обстановката в страната на произход на чужденката, включително в провинция Хасака, съгласно представените справки с вх. ЦУ-1852/27.08.2024 г. и вх. МД-02-3 от 15.10.2024 г. и извършената от административния орган преценка за необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква д) от същата директива. Съдът е приел, че данните за стабилизирана на обстановката в Сирия са обнадеждаващи, особено по отношение спазването на правата на човека на фона на общото положение в Сирия до 8 декември 2024г., когато се стигна до смятана на властта в страната. Изложил е подробни съображения, че за жалбоподателката не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т. 3 ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент, както и че не са налице предпоставките на чл. 9, ал. 3, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Според решаващия съдебен състав правилно в процесния отказ е обсъден най-висшия интерес на детето, с оглед възрастта на търсещото закрила лице и в тази връзка е прието, че в интерес на А. М. А. е тя да бъде със своите родители. Отчетени са обстоятелствата, че баща ѝ е починал, но има лели и вуйчовци в Сирия; че братята на майката са им помагали финансово, след смъртта на съпруга ѝ, а това е показателно, че семейството има на кого да разчита в страната на произход. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на правнорелевантните факти и доводите на страните, Административен съд Хасково е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че от проведеното с кандидата интервю, обективирано в Протокол рег. УП-15964 от 21.05.2024 г. се установява категорично единствено обстоятелството, че е на [възраст]. Изрично посочва, че не помни нищо от Сирия, защото са напуснали страната, когато е била много малка. Според разказаното от А. М. А. тя и семейството ѝ са били в Турция 6 или 7 години, преди 6-7 месеца пристигнали в България, останали около 15 дни в бежански лагер и после заминали за Австрия, откъдето ги върнали обратно в България. Не знае дали е родена в гр. Хасаке или гр. Дербасие, учила е в Турция до [клас], като семейството ѝ казало, че напуснали Сирия заради войната. Поради обстоятелството, че непълнолетната кандидатка няма спомени от страната си на произход, административният орган и първостепенният съд правилно са преценили бежанската история въз основа на проведените две интервюта с майката Ю. А. М., съответно на 21.05.2024 г. и 05.11.2024 г. От тях се установява, че са напуснали Сирия преди 11 години, когато с мъжа ѝ преминали в Турция нелегално и са работили там. Три от общо шестте деца са родени в Сирия, а три в Турция. Съпругът на Ю. бил убит, а тя ранена, поради което, заедно с шестте деца, влезли незаконно в България преди около 6 месеца. След като самоволно са напуснали лагера във Враждебна , чужденката е била задържана с децата си от властите в Австрия и са върнати в Република България. Според разказаното от майката на жалбоподателката, тя и децата ѝ са напуснали Сирия заради войната, били от гр. Дербасие, а преди да заминат от страната са живели в Хасака. В този град се намирали майката на Ю., шестте ѝ сестри и четиримата ѝ братя. Само една от сестрите ѝ била в Турция, но по мнение на Ю. щели да я депортират. Не сочи тя или А. да са имали проблеми заради етническата си принадлежност или религия нито в Турция, нито в Сирия. Решаващият съдебен състав е съпоставил дадените от проведените в присъствието на социален работник от ДСП обяснения, с приетите като доказателства и неоспорени от страните по делото справки относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия и от тях е извел верен извод за липса на законови основания за получаване от страна на жалбоподателя на поискания бежански статут. Касационният съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че спрямо непълнолетната чужденката в държавата й на произход не е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че според данните от представената пред настоящата касационна инстанция актуална справка с вх. МД-02-262 от 19.05.2025 г., след свалянето от власт на президента Б. ал А. на 08.12.2024 г., над 480000 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а считано от 08.12.2024 г. до 08.05.2025 г. около 1,2 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Първостепенният съд обективно е анализирал и общодостъпната информация от медиите, от която е извел обосновано заключение, че настъпилите нови обстоятелства не са довели до съществена негативна промяна в обществено - политическия живот в Сирия, която да рефлектира пряко върху гражданите й, във връзка с приложението на чл. 8 или чл. 9 ЗУБ. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че макар и обсъден най-висшия интерес на детето, той не се явява приложен. Верни са изводите на първостепенния съд, че органът правилно е преценил, че интерес на А. М. А. е тя да бъде със своите родители, защото макар баща ѝ да е починал, в Сирия се намират нейните лели и вуйчовци, като последните са помагали финансово на майката след смъртта на съпруга ѝ. В случая безспорно се установява, че непълнолетната А. М. А. е на възраст, която не позволява полагане на собствени грижи за развитието и физическото си оцеляване. В съображение 19 на Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета е посочена необходимостта да се разшири понятието "членове на семейството", за да се вземат предвид различните конкретни обстоятелства на зависимост и специално внимание, което да бъде отделено на висшия интерес на детето. В съображение 18 е регламентирано, че висшият интерес на детето следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на директивата. При определяне на висшия интерес на детето, държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството. Председателят на ДАБ, в качеството му на държавен орган има задължение, произтичащо от посочените разпоредби, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки за ограничаването на това право. В този смисъл следва да се вземе предвид и постановеното решение 7254 от 30.06.2025 г. по адм.д. 3172/2025 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е оставено в сила решение 1469 от 20.02.2025 г. по адм. дело 100/2025 г. на Административен съд - Хасково. С последното е отхвърлена жалбата на Ю. А. М., действаща лично и като законен представител на малолетните си деца Л. М. А., Х. М. А., Б. М. А. и непълнолетното ѝ дете М. М. А. против решение 13173 от 17.12.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което, на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, им е отказано предоставянето статут на бежанци и хуманитарен статут. При обсъждане на висшия интерес на детето, изведен от нормите на ЗЗДет и Конвенцията на ООН за закрила на децата, следва да се има предвид, че интересът винаги е свързан с грижата на техните родители и наличието на семейни връзки и ценности. В конкретния случай детето няма собствена бежанска история и черпи права от разказаното от неговата майка. Според изложеното в проведените интервюта нито лично, нито към детето има релевантни заплахи, които да обосноват представянето на бежански или хуманитарен статут. Независимо от принципно нестабилната обстановка в Сирия, при завръщането на майката и децата съществува възможността да водят нормален живот, поради липсата на каквито и да било твърдения и данни за реални възможности за лични посегателства. Освен това, по делото са представени актуални към всеки от етапите на административното и съдебното производство справки на Дирекция Международна дейност при ДАБ относно актуалното обществено-политическо положение в Турция, предвид твърденията на жалбоподателката и майка ѝ, че са живели в Турция над десет години, включително там са родени три от децата. Според легалната дефиниция на понятието трета сигурна държава , въведена в § 1, т. 9 от ДР ЗУБ, това е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а/ няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б/ е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в/ не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г/ съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; и д/ са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. От данните по делото се установява, че Турция не е страна на транзитно преминаване и не са налице доказателства, че молителката, пребивавайки в тази държава ще се опасява за живота или свободата си. В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на А. М. А. възразява, че проблемите както в Сирия, така и в Турция са свързани с [етническа принадлежност] етническа принадлежност на семейството. Тези доводи обаче са опровергани от изявлението на майката Ю. А. М. в хода на проведеното на 05.11.2024 г. интервю, според което в Турция не обичат [етническа принадлежност], но не е имала лични проблеми заради това. Единствено посочва, че като знаят че е [етническа принадлежност] не говорят с нея /л. 44 от първоинстанционното дело/. Република Турция безспорно се явява трета сигурна държава въз основа на анализа на установеното в нея законодателство по отношение на сирийските бежанци, както и във връзка с приетото Решение 247 от 03.04.2024 г. на Министерски съвет на Република България, според което Турция е трета сигурна страна. Не намират фактическа и правна опора доводите на касационната жалбоподателка, че обжалваното решение е издадено и в нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г., които постановяват към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава да вземе под внимание какви са общите условия в обособената част от държавата на произход и какви са личните качества на кандидатката. Според точното съдържание на посочената разпоредба, при разглеждането на обстоятелството дали молителят има основателно опасение от преследване или дали е изложен на реална опасност от тежки посегателства, или дали има достъп до закрила срещу преследване или тежки посегателства в част от държавата на произход в съответствие с параграф 1, държавите-членки вземат под внимание в момента, в който се произнасят по молбата, общите условия в тази част на държавата и личните обстоятелства относно молителя в съответствие с член 4. За тази цел държавите-членки гарантират получаването на точна и актуална информация от съответните източници, като например върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. В хода на касационното производство правните изводи на административния орган и първостепенния съд са потвърдени изцяло от приетите като доказателства актуални справки относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия и актуалната обществено-политическа обстановки в Сирия в района на Хасака и гр. Хасака, /вх. МД-02-262 от 19.05.2025 г. и вх. МД-02-278 от 21.05.2025 г./. Според последната справка в Хасака и Ракка инцидентите със сигурността достигат максимална численост през януари /съответно 168 и 125 инцидента/, преди да намалеят през февруари. Личните обстоятелства относно молителката са били предмет на подробен анализ, въз основа на които правилно е преценено, че не са налице необходимите елементи в подкрепа на молбата за международна закрила, по израза употребен в чл. 4 от Директива 2011/95/ЕС. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,