Решение № 9296 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12265/2016 г.
ВАСIII отделение13.07.2017 г.докладчик Владимир Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 795/04.08.2016 г., постановено по административно дело с № 499/2016 г. по описа на Административен съд - С. област. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9296 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12265/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на О. Б., чрез адв. В. Б., срещу Решение № 795/04.08.2016 г., постановено по административно дело с № 499/2016 г. по описа на Административен съд - С. област. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо или неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи по същество. От съда се иска да постанови решение, с което да обезсили обжалвания акт, като недопустим или неправилен и да отхвърли жалбата на Б. Т.. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната по жалбата страна не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е допустима, но неоснователна. Излага доводи в тази насока. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, за който постановения от съда акт е неблагоприятен и в сроковете по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: С атакуваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил по жалба на Б. М. Т. мълчалив отказ на кмета на О. Б. да се произнесе по искане за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ за бивш земеделски имот, попадащ в регулационния план на с. П.. За да постанови акта си е приел, че са налице всички основания за произнасяне от страна на административния орган по отправеното до него искане. Прието е, че за жалбоподателя в настоящото производство не са били налице пречки да опише в търсените документи всички правнозначими обстоятелства, каквито приеме за относими и необходими, но не е имал основание да откаже издаването на съответната скица. Скицата представлявала извадка от действащ план с данни за площ, граници, местоположение, както и данни за собственост според регистъра. С издаването на този акт не се доказвало правото на собственост нито се разрешавал спор за материално право. От съда е констатирано, че след подаването на жалбата е налице и изричен отказ от 07.06.2016 г., но той е издаден след изтичане на срока за произнасяне на органа, т. е. когато вече е бил налице оспорен мълчалив отказ и след постъпване на жалба срещу него и с оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от АПК произнасянето по законосъобразността на мълчаливия отказ със съдебно решение рефлектира и върху последвалия преди постановяване на решението изричен такъв. Съдът е приел, че Б. М. Т. е предизвикал провеждането на процедура по възстановяване на правото на собственост на имот по реда на ЗЗПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като за финализиране на същата е подал искане до ОСЗ - Б.. Сезирания административен орган е уведомил молителя с писмо с изх. № РД-20-06/29.02.2016 г., че следва да представи удостоверение и скица издадени по реда на чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Видно от представените по делото Решение с № К-6/23.04.2009 г. и № К-4/22.04.2010 г. на Комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е извършена промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и е утвърдена площадка за трасета за проектиране, касаещи имот с № 041162 в местността "Село" О. Б.. Този имот е образуван след като възстановените собственици на имот с № 041015 са продали същия на собствениците на имот № 041014 в същата местност, двата и мота са обединени под нов номер, а именно този, посочен в цитираните решения с № 041162 съгласно приложена по делото пред първоинстанционния съд скица с № Ф02725/29.09.2009 г. Кметът на О. Б. е бил сезиран от Б. Т. с искане за издаване на съответна скица и удостоверение съобразно указанията на Началника на ОСЗ - Б. и това искане е входирано под № ТС-645/20.04.2016 г. До депозиране на жалба в съда на 03.06.2016 г., произнасяне по това искане липсва. С писмо от 07.06.2016 г. на Кмета на О. Б. под № ТС-645-12 е отказано издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ с мотив, че за имот с № 041162 в предвидения в чл. 24, ал. 5, т. 2 от ЗОЗЗ срок не е поискано издаване на разрешение за строеж, поради което имотът е останал земеделски и Общинска служба "Земеделие" - Б. следвало да издаде разрешение за възстановяване на правото на собственост. Решението е правилно. Първоинстанционният съд се е съобразил с събраните по делото доказателства, имащи значение за изясняване на фактическата обстановка и формулиране на мотивиран извод за законосъобразността на действията на административния орган, оспорени от Б. Т.. Правилно са взети предвид сроковете предвидени в разпоредбата на § 27, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗОЗЗ, според които при липсата на данни за отмяна на решенията за промяна на предназначението на имота с № 041162 в местността "Село", О. Б. по реда на чл. 35 от ЗОЗЗ или поради обжалване и отмяната му по съдебен ред, то актът на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на имота е в сила до 24.05.2017 г. От представените поделото писмени доказателства се установява, че към момента на подаденото искане за издаване на скица и удостоверение по реда на чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, Т. се е легитимирал като собственик на 1309 кв. м., включени във всеки един от новообразуваните 7 парцела в имот с № 041162. При наличието на достатъчно доказателства за своевременна и действаща промяна на предназначението на имота, собственост на Т., и липсата на спор, че същият попада в строителните граници на населено място, първоинстанционния съд е формулирал правилен извод за наличието на задължение по смисъла на § 4, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗКИР за кмета на общината да издаде търсената скица и удостоверение, като впише в същите данните за имота по действащия към момента ПУП. Достигнато е до извод за незаконосъобразност от материална гледна точка на оспорения пред първоинстанционният съд мълчалив отказ, който извод се споделя напълно и от настоящата инстанция. Правилно първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от АПК и е описал в мотивите си, че при отмяна на незаконосъобразния мълчалив отказ следва да се счита отменен по силата на закона и последвалия изричен такъв, постановен с писмо изх. № ТС-645-12/07.06.2016 г. на Кмета на О. Б.. Възстановяването на собствеността върху земеделски земи, попадащи в строителните граници на населените места, се извършва при условията предвидени в чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, според която реституционната процедура се довършва след издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, в които да се съдържат конкретно предписани реквизити. С оглед изхода на производството, претендираните от касационния жалбоподател разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение