Решение № 265 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5248/2007 г.

Решение № 265 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5248/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационни жалби на М. К. С. и И. И. С., двамата от град С., и на "О" Е., град В., подадена от пълномощниците му адвокат Ст. С. и адвокат Ал. Ч., срещу въззивно решение № 111 от 1.02.2007 г. по гр. дело № 1439/2005 г. на Варненския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК /отм./ Според касаторите въззивният съд не е изпълнил задължителните указания на ВКС, дадени с първото касационно решение относно изследването идентичността на процесния имот с този по протокол № 35 на ТПС комисия, както и за времето на построяване на сградата в имот пл. № 3514а с оглед разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Неправилно е прехвърлена тежестта на доказване от ищците на ответниците. Въобще не е отговорено на въпроса с кой акт е възстановена собствеността на ищците върху процесния имот - със съдебното решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ или с издаденото въз основа на него решение на поземлената комисия. Последното не отговаря на изискванията за валидност. Ответниците по касационните жалби Е. Д. М., К. А. К., С. К. И. и Д. К. А., всички от град В., оспорват жалбите. Ответниците по касационните жалби Р. К. П. и Т. Ж. П., двамата от град С., не са заявили становище. Жалбите са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: С решение от 30.07.2002 г. по гр. дело № 1149/2001 г. Варненският окръжен съд е оставил в сила решение от 18.04.2001 г. на Варненския районен съд по гр. д. № 1229/1999 г. в частта, с която са уважени предявените от Е. Д. М., К. А. К., С. К. И. и Д. К. А. срещу М. К. С. и И. И. С. и "О" Е. искове по чл. 108 ЗС за предаване владението на недвижими имоти. Първите двама ответници по иска са осъдени да предадат владението на място с площ от 588кв. м. в землището на град В., кв. "В", м. "К", съставляваща реална част от имот пл. № 3514а, при граници определени със заключение на вещо лице, а третият ответник при участието на трети лица помагачи Р. К. П. и Т. Ж. П. - на място с площ 640 кв. м. със същото местонахождение, съставляващо имот пл.№ 3514б, при посочени граници С решение № 955/16.08.2005 г. по гр. дело № 1742/2004 г. на ВКС на РБ е отменено решение от 30.07.2002 г. по гр. дело № 1149/2001 г. на Варненския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Прието, че наследодателят на ищците е бил собственик на процесните имоти към момента на внасянето им в ТКЗС. Ищците се легитимират като собственици въз основа на решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Дадени са указания да се изследва въпросът за идентичността на процесните имоти с този по протокол № 35 на ТПС комисия. В зависимост от установеното по този въпрос следва да се прецени и дали са налице предпоставките на чл. 18з, ал. 3, изр. 2 ППЗСПЗЗ за запазване на правното действие на замяната, въз основа на която ответниците по иска черпят своите права. С решение № 111 от 1.02.2007 г. по гр. дело № 1439/2005 г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение от 18.04.2001 г. на Варненския районен съд по гр. д. № 1229/1999 г. в обжалваните осъдителни части. Въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесните имоти с влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и издаденото въз основа на него решение на ПК - Варна, с които им е възстановена собствеността във възстановими стари реални граници. От приетата по делото техническа експертиза се установява, че поради липса на достатъчно данни за граници и съседи не може да бъде дадено категорично становище за идентичността на описания в протокол № 35 на ТПС комисия имот и процесните имоти. По тази причина следва да се приеме, че праводателят на ответниците не е придобил правото на собственост по замяна върху имотите, предмет на спора, тъй като му е бил предоставен имот, различен от процесния. При това положение е безпредметно обсъждането на разпоредбата на чл. 18з, ал. 3, изр. 2 ППЗСПЗЗ за запазване правното действие на замяната, въз основа на която ответниците по иска черпят своите права. Обжалваното решение е правилно. Изпълнени са указанията на ВКС на РБ по тълкуването и прилагането на закона, дадени с първото касационно решение. Обосновано е прието с оглед на събраните доказателства, че ищците, чиято е доказателствената тежест по реда на чл. 127 ГПК (отм.), са доказали собствеността си върху процесните имоти. С влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е отменен отказът на ПК - Варна да възстанови собствеността върху процесните имоти. С това решение административноправният спор е решен по същество като служебно са изследвани материалноправните предпоставки за възстановяване на собствеността относно осъществяване на строителни и други мероприятия, законността на извършено или започналото към 1.03.1991 г. строителство и т.н. След приемане на техническа експертиза в това производство със самото съдебното решение собствеността на ищците е възстановена в стари реални граници. По аргумент на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ това съдебно решение представлява титул за собственост и има значението на констативен нотариален акт. Ето защо доводите на касаторите относно валидността на постановеното впоследствие решение на поземлената комисия са неотносими. Неоснователни са и доводите, че в нарушение на на разпоредбата на чл. 127 ГПК (отм.) неправилно е прехвърлена тежестта на доказване от ищците на ответниците по делото относно идентичността на процесния имот с този по протокол № 35 на ТПС комисия. Според същата разпоредба всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В случая в тежест на ответниците е било да докажат твърденията си, че праводателят им е бил собственик на процесните имоти въз основа на замяна, извършена с протокол № 35 на ТПС комисия от 4.11.1963 г. Те не са направили това и правилно въззивният съд е приел недоказаните факти за неосъществили се. Обжалваното решение е обосновано и в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.