Решение № 15301 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4540/2010 г.

Решение № 15301 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4540/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 233 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Чавдар Александров Шолев от гр. Плевен, срещу решение № 3205 от 11.03.2010 г. по адм. д. № 8809/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К-2527/17.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР. В жалбата се излагат доводи, че съдът е възприел неправилно фактическата обстановка, поради което е формирал неправилни правни изводи, а оттам е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. Сочи се, че съдът не е съобразил допуснатото нарушение на чл. 239, ал. 3 от ППЗМВР. Твърди се също така, че не е имало основание за налагане на дисциплинарно наказание единствено поради факта на повдигнато срещу жалбоподателя обвинение. Претендира се отмяна на обжалваното решение и съдът да се произнесе по съществото на спора, като отмени оспорената заповед. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез старши юрисконсулт Деница Люнчева, оспорва жалбата и излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, доколкото възприетата фактическа обстановка по дисциплинарното нарушение е идентична с тази, предмет на обвинение за извършено от същото лице престъпление. По делото е налице вече влязлата в сила присъда, потвърдена с представеното по делото решение на ВКС, от което става ясно, че не е извършено престъплението, за което касаторът е обвинен. Тъй като е идентична фактическата обстановка по дисциплинарното нарушение, очевидно заповедта се явява немотивирана, а оттам и издадена в нарушение на закона и следва да бъде отменена. В този смисъл са основателни доводите за допуснати нарушения при разглеждане на делото от тричленния състав на ВАС. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. С решение № 3205 от 11.03.2010 г. по адм. д. № 8809/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, тричленен състав, е отхвърлена жалбата на Чавдар Александров Шолев срещу заповед № К-2527/17.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 8, във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР. Решаващият съдебен състав е приел, че обжалвания административен акт е издаден при изяснени факти и обстоятелства, при изпълнена административна процедура по реда на чл. 243 от ППЗМВР, както и при обсъдени възражения на жалбоподателя и проведени процесуални действия за доказване на извършено от него дисциплинарно нарушение. Приел е, че не е налице соченото нарушение на чл. 239, ал. 3 от ППЗМВР, в какъвто смисъл е основното оплакване в жалбата, тъй като както при запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, така и в течение на същото жалбоподателят или неговия защитник не са направили възражения срещу състава на дисциплинарноразследващия орган. Тричленният състав е посочил, че обхвата на дисциплинарната отговорност на служителите на МВР е разширен и е без значение за нея дали деянието представлява престъпление или административно нарушение. Като краен резултат съдът е счел, че поведението и действията на жалбоподателя са относими към "уронване престижа на службата", за което административният орган законосъобразно му е наложил дисциплинарно уволнение. Обжалваното решение е неправилно. Същото е постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. От фактическа страна е установено, че дисциплинарното производство срещу жалбоподателя е проведено за това, че с постановление от 10.11.2008 г. по досъдебно производство № 109/2008 г. на Окръжна прокуратура Плевен е привлечен като обвиняем за това, че на 23.04.2008 г. в гр. Плевен в качеството му на разследващ полицай към Областна дирекция на МВР - Плевен, категория Г - III степен, в съучастие с Владислав Анастасов Иванов се опитал да принуди Светослав Лазаров Иванов чрез заплашване с възбуждане на наказателна отговорност за извършен палеж на лек автомобил, собственост на Владислав Иванов, да извърши нещо против волята му - да даде на последния сумата от 5000 лв. В рамките на същото наказателно производство на 17.02.2009 г. му е повдигнато обвинение и за това, че на неустановена дата в периода януари 2008 г. - април 2008 г. е разгласил лични данни за лицата Светослав Лазаров Иванов от гр. Плевен и Милен Калинов Димитров от гр. Кнежа. Привличането му като обвиняем е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина, с което е нарушил т. 4, 5, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители на МВР и органите на съдебната власт, с което се уронва престижът на службата, несъвместимо с оставането на служба, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. В настоящия случай е безспорно, че обстоятелствата, послужили за ангажиране на дисциплинарна отговорност, са свързани с проведеното наказателното производство. В тази връзка тричленният състав на съда необосновано е приел, че привличането на жалбоподателя като обвиняем само по себе си представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, което е несъвместимо с оставането на служба в МВР на полицейския служител, както и че представлява деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение. Съдът неправилно е тълкувал материалноправните предпоставки за ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, приемайки, че в случая същите са налице, тъй като е доказано извършено нарушение на служебната дисциплина. Пред настоящата инстанция касаторът Чавдар Александров Шолев е представил като доказателство присъда № 31 от 09.04.2010 г. по нохд № 1014/2009 г. на Плевенския окръжен съд, с която е признат за невинен и оправдан по повдигнатите обвинения. С определение № 9089 от 30.06.2010 г. Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия е спрял производството по настоящото дело, като е приел, че представената и приета като доказателство присъда е относима към решаване на административноправния спор, тъй като обстоятелствата, послужили за дисциплинарно уволнение, са свързани с наказателното производство, което не е приключило с влязла в сила присъда. Производството по делото е възобновено на основание писмо от 27.06.2011 г. на Плевенски окръжен съд, с което са представени копия на постановените съдебни актове - решение № 159 от 09.07.2010 г. по внохд № 139/2010 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 31 от 09.04.2010 г. по нохд № 1014/2009 г. на Плевенския окръжен съд и решение № 9 от 06.06.2011 г. по н. д. № 570/2011 г. на Върховния касационен съд, с което е оставено в сила въззивното решение. След като от фактическа страна е налице пълно съответствие между деянието, описано като нарушение на служебната дисциплина и деянието, за което е постановена влязлата в сила оправдателна присъда, настоящият състав приема, че в случая не е имало материалноправно основание за издаване на оспорената заповед, тъй като не е налице поведение на служителя, което да е несъвместимо с упражняваната от него дейност и по същество да съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, несъвместимо с оставането на служба в МВР и за което също се налага "уволнение" по чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Деянието, за което е постановена оправдателна присъда е относимо към деянието, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина, от което следва, че такова нарушение не е доказано и няма основание за налагане на дисциплинарно уволнение. Предвид на изложените съображения обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, но тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящият състав следва да се произнесе по същество, като отмени заповед № К-2527/17.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия