Решение № 7298 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14298/2017 г.

Решение № 7298 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14298/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от: кмета на община Нови пазар, област Ш., чрез процесуалния му представител - гл. юрисконсулт Николова; и "Д. - Т. БГ" АД, гр. Н. пазар, чрез пълномощника му - адв. Стаменов; и двете против решение № 78/27.09.2017 г. по адм. дело № 70/2017 г. на Административен съд - Ш., с което е отменена Заповед № 1058/19.09.2016 г. на кмета на община Нови пазар, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПЗР на УПИ VI и УПИ XXXIX, в кв. 161 по плана на гр. Н. пазар като незаконосъобразна. Кметът на община Нови пазар поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. "Д. - Т. БГ" АД моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Всички ответници, с изключение на Д. С. П., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Д. С. П., чрез пълномощника му - адв. Станкова, оспорва касационните жалби като неоснователни. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Двете касационни жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са основателни, по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на "С. п." ООД, гр. С., против Заповед № 1058/19.09.2016 г. на кмета на община Нови пазар, издадена на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 136, ал. 1 ЗУТ. В хода на производството срещу същата заповед е постъпила жалба и от "Б. к. 2010" ЕООД, гр. В., като с определение на съда от с. з. на 13.06.2017 г. дружеството е конституирано като жалбоподател. Със заповедта е одобрен проект за изменение на ПУП - ПЗР за УПИ VI-159 и УПИ XXXIX, кв. 161 по плана на гр. Н. пазар изразяващо се: с ПР - двата УПИ се обединяват в един УПИ VI, с площ 40 954 кв. м., който се отрежда за "Производствени и складови дейности - завод за керамични изделия"; с ПЗ - се определят параметрите на застрояване на новообразуваното УПИ, посочени в обяснителната записка /стр. 61-62/ и върху графичната му част. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на формата по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради отсъствие на фактически и правни основания посочени в нея. Констатирал е несъответствие между обяснителната записка на одобрения ПУП - ПРЗ и графичната му част, което пречи да бъде установена действителната воля на органа относно отстоянието на предвиденото застрояване до регулационната граница със съседните имоти, както и непосочването, че УПИ XVII е засегнат от изменението. Отчел е, че липсва и съгласие на заинтересованите лица - собственици на съседни имоти, каквото се изисква по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, посочен като основание за това изменение в заповедта за допускане изработването на проекта. Приел е за нарушени чл. 135, ал. 4 ЗУТ - липсата на становище на гл. архитект на община Нови пазар за допускане изработване на проект за изменение на ПУП, на чл. 128, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ, поради несъобщаване на проекта на всички заинтересовани лица, като всичко това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и основание за незаконосъобразност на заповедта, на основание чл. 146, т. 3 АПК. Въз основа на тези нарушения е приел, че са допуснати и нарушения на материалния закон по чл. 15, ал. 3, чл. 35, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 и 2 ЗУТ. Решението е недопустимо спрямо взелите участие като заинтересовани страни собственици на съседни имоти, извън оспорващите лица и община Нови пазар, поради което подлежи на обезсилване по отношение на тях. Това е така, тъй като от данните по делото се установява, че по отношение изменението на ПУП-ПРЗ, тези лица не се явяват заинтересовани, по смисъла на чл. 131, ал. 1 и 2, т. 1 - 5 ЗУТ. Изменението на ПУП-ПРЗ засяга само УПИ VI и УПИ XXXIX, кв. 161, гр. Н. пазар, които се обединяват в един, по искане на собственика им - "Д. - Т. БГ" АД, без други промени, вкл. и без промяна на регулационните и имотни граници със съседните им имоти, спрямо границите по действащия /преди настоящето изменение/ ПУП-ПР от 2007 и 2008 г. С ПУП-ПЗ се определят параметрите на застрояване на новия УПИ VI, при запазване на ограничителните линии на застрояване по действащия ПУП от 2007 г. и реализираното до момента строителство. Засегнати от плана за регулация са само имоти № 31.2 и УПИ V-227, собственост на "С. п." ООД /първия/ и община - Нови пазар /втория/, граничещи с УПИ XXXIX, който се заличава и който е бил без предназначение по действащия ПУП-ПР от 2008 г., а с изменението и включването му в УПИ VI добива такова "За производствени и складови дейности - завод за керамични изделия". Предвид изложеното лицата: "Р. Б." ЕООД и Д. С. П. /като собственици на имот 31.3 и УПИ VII-224/ нямат качеството на заинтересовани страни, от което следва, че постановеното спрямо тях решение се явява недопустимо и подлежи на обезсилване, а производството по отношение на тях - на прекратяване. По отношение на останалите страни решението е допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото са събрани доказателства, но направените от съда фактически и правни изводи са несъответни на тях. Това е така, тъй като изводите му са въз основа на заключението на СТЕ, което некоректно обсъжда предвижданията на действащия ПРЗ на гр. Н. пазар от 2007, частичното изменение на ПР от 2008 г. и частичното изменение на ПЗ от 2009 г., които са влезли в сила, като отчетените от него грешки и несъответствия са по отношение на тези планове, но не и спрямо процесния ПУП-ПРЗ, изработен въз основа на тях. Освен това заключението е с правни изводи, което е недопустимо. Поради това съдът не е следвало да кредитира това заключение в по-голямата му част, както и правните му изводи, а е следвало самостоятелно, въз основа на представените писмени доказателства и графични материали, да установи фактите и приложимия закон, което не е сторено. Поради това и правните му изводи за наличие на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 АПК за отмяна на процесната заповед са незаконосъобразни, което прави обжалваното решение неправилно. Като неправилно решението следва да бъде отменено и вместо него, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационният съд следва да се произнесе по същество. От приложените 2 бр. обяснителни записки към одобрения проект за изменение на ПУП-ПРЗ и графични части на действащия ПР и ПЗ на гр. Н. пазар, съответно графични части на проект за изменение на ПР и ПЗ, одобрени с процесната заповед /цветни копия/, се установява, че с ПР се извършва само обединяване на двата УПИ - УПИ VI и УПИ XXXIX, кв. 161 в едно УПИ VI, с конкретно предназначение "За производствени и складови дейности - завод за керамични изделия", което действащия УПИ VI отпреди изменението е имал /с ПУП от 2008 и 2009 г./. С процесния ПР не се променят границите на действащия УПИ VI към съседните му УПИ-та и поземлени имоти със земеделски характер, нито пък се предвиждат придаваеми части от тях към новообразувания УПИ VI, както неправилно е прието от съда / по-конкретно от УПИ XVII/. Границите на съседните имоти с новообразуваното УПИ остават непроменени, поради което оплакванията на оспорващите дружества - ответници по касация, срещу ПР са неоснователни. Изменението на ПР е на основание чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ - поради явна фактическа грешка в плана от 2008 г., съдържащо се в обяснителната записка - стр. 61., по който план е създаден УПИ XXXIX, предвид на това, че площа на това УПИ е изцяло застроена. От същите доказателства се установява, че предмет на проекта за изменение на ПУП-ПЗ са само параметрите на застрояване на новото УПИ, предвид реализирано до момента строителство на производствени сгради и складове, нанесени в действащата КККР на гр. Н. пазар от 2010 г., изменена 2016 г. /преди издаване на процесната заповед/, без промяна на ограничителните линии на застрояване по действащия ЗП от 2007 г. към съседните имоти и улица и без промяна предназначението на новото УПИ, спрямо действащия план. Съпоставени параметрите на застрояване по действащия ПЗ с тези по изменението, е налице само изменение в допустимата височина на застрояване, която е била до 24 м., а с изменението е най-малко 18 м. Отразяване височината на сградите по този начин съотвества на чл. 48, ал. 2, т. 1, б. "и" от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, тъй като за производствени и складови сгради проекта трябва да съдържа само височината им. Останалите показатели отговарят изцяло на показателите за застрояване по действащия ПЗ от 2007 г., който е влязъл в сила. По повод оплакването, за нарушение на чл. 35, ал. 2 и чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Оплакването е неоснователно. В случая проекта за изменение на ПЗ не предвижда нови ограничителни линии на застрояване в УПИ VI, спрямо линиите по действащия ПРЗ от 2007 г., които да са в нарушение на посочените разпоредби. Ако има такива те са по ПЗ от 2007 г., който като влязъл в сила не подлежи на контрол от съда. Трябва да се отчете, че в новия УПИ има изградени и нанесени около 20 сгради /виж удостоверение № 9/17.02.2016 г. на община Нови пазар, стр. 29/, част от които опират на ограничителна линия на застрояване. В този случай е приложимо изключението по чл. 26, ал. 3 ЗУТ, че линията на застрояване на новите сгради се определя от строителната линия на заварените, когато те са преобладаващи. Неоснователно се поддържа, че в заповедта липсват мотиви - фактически и правни основания. Последните се съдържат в документите към административната преписка и се извличат от тях. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 135, ал. 4 ЗУТ. Нарушението касае предходен акт - заповедта на кмета за допускане изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ, който не е обжалван и е влязъл в сила. По изложените съображения не се установяват основания за отмяна на оспорената заповед по чл. 146, т. 1-5 АПК. Същата се явява законосъобразен административен акт, а жалбите на двете дружества срещу нея като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. От касаторите няма искане за присъждане на разноски, а направеното такова от ответника Д. С. П. се явява неоснователно предвид крайния изход по спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение