Решение № 3700 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5446/2019 г.

Решение № 3700 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5446/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Г. П. с адрес в [населено място] чрез процесуален представител адвокат Божинов от АК Пловдив срещу решение № 532 от 11.03.2019 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 803/2018 г. С него се отхвърля жалбата му против решение № 2153-15-30/20.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/прот. № 2140-15-13 от 8.01.2018 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив. Поддържа доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Изразяват се в това, че съдът е пренебрегнал доказателствената сила на вписванията на трудова книжка относно управлявания товарен автомобил. Не изяснил противоречието между данните в удостоверение № 103000-42203/29.11.2017 г. относно регистрираните товарни автомобили "Ивеко Магерус" с допустима маса на 14000 кг и данните в Удостоверение № 103000-11304/3.07.2018 г., двете издадени от ТД на МВР Пловдив отдел охранителна полиция. Също така, при липса на първична писмена документация за характера на труда, мястото на полагане и вредните въздействия необосновано не кредитирал свидетелските показания и заключение на вещото лице. По отношение на приложението на т. 26 от ПКТП /отм./ съдът не изложил мотиви за приложението на т. 66и от ПКТП /отм./ във връзка с т. 67 и т. 68 от същия правилник. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Пловдив взема становище чрез процесуален представител юрисконсулт в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу решение № 2153-15-30/20.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив. Възраженията са за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Спорът по същество се изразява в това, че по заявление от 8.09.2017 г. на П. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б КСО органът по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив отказва отпускане с обжалваното разпореждане. Мотивите са, че не е изпълнено изискването по чл. 69б, ал. 2 КСО за наличе на стаж от втора категория труд в размер на 15 г, 58 години възраст и сбор от стаж и възраст не по малко от 100. Отказано е отпускане на пенсия и на основание чл. 68 КСО, тъй като към 8.09.2017 г. няма възраст 64 години и общ осигурителен стаж по чл. 104 - 38 г. и 4 м. Спорни са периодите 1.07.1986 г. до 30.06.1987 г. на длъжност "монтажник", от 1.07.1987 г. до 30.06.1988 г. на длъжност "шофьор" и от 1.07.1988 г. до 30.06.1991 г. на длъжност "шофьор" при осигурител "Туристрой" ЕООД с. Царацово. Установено е от фактическа страна, че в периода 1.07.1987 г. до 30.06.1988 г. осигурителят не съхранява досието на жалбоподателя, поради което не се установява видът на товароносимостта на управлявания от него автомобил. За периода от 1.07.1986 г. до 30.06.1987 г. на длъжността "монтажник" е установено, че предметът на дейност на осигурителя е в условията на трета категория труд. За периода от 1.07.1988 г. до 30.06.1991 г. след проверка при осигурителя в първичната документация няма данни за вида, номера и товароподемността на управлявания от него автомобил. В съдебното производство съдът е разпитал свидетели, но не кредитирал показанията им относно товароподемността на управлявания автомобил при липса на други писмени данни за това обстоятелство. Приетото заключение на експертизата съдът не кредитирал в изводите си от фактическа и правна страна, тъй като се основава на доказателствата по делото и на предположения, недостатъчни за фирмиране на извод в защита на интереса на жалбоподателя. При установеното от фактическа и правна страна съдът отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Съдът е постановил обосновано решение основано на доказателствата по делото. Приложените писмени доказателства относно товароносимостта на управляваните автомобили от жалбоподателя не съдържат указание в спорните периоди за съществения факт - товароносимост над 12 тона. Такива данни се съдържат в доказателствата за периода преди и след спорните периоди, което налага извода, че осигурителят е имал автомобили "Магерус Дойц - 16 тона управляван от жалбоподателя от 3.04.1984 г. до 8.03.1985 г. "Магерус дойц-7 тона, управляван от жалбоподателя от 8.03.1985 г. до 1.06.1985 г. и "магерус" управляван от 1.06.1985 г. до 21.07.1986 г. - л. 48 от делото, но тези тези данни преценени с останалите доказателства по делото не дават основание да се приеме, че в спорните периоди жалбоподателят е управлявал именно автомобили с товароподемност над 12 тона, по скоро обратното, че в тези периоди управляваните от него автомобили са товароподемност под 12 тона. Свидетелските показания в тази връзка правилно не са кредитирани от съда, тъй като няма никави писмени данни с насока по отношение на товароносимостта на управляваните автомобили "Магерус" в спорните периоди дали са с някаква товароподемност. Установяването на този факт е в пряка причинна връзка с извода за категорията труд по т. 53а от ПКТП отм. и поради това е в хипотезата на забраната да се установява категория труд със свидетелски показания - чл. 104, ал. 10 КСО. Според разпоредбата категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а КСО не могат да се доказват със свидетелски показания. За установяването на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при които е положен трудът и по време на полагането му. В настоящият случай осигурителят на л. 44 е представил писмо до отдел пенсии в ТП на НОИ Пловдив в което е посочено, че Туристрой Царацово ЕООД с. Царацово обл. Пловдивска е правоприемник на строително помощно предприятие "Туристстрой" с. Царацово, образувано на 1.10.1985 г. съгласно заповед № 1144/23.09.1985 г. на председателя на Българската асоциация за туризъм и отдих. Същото е регистрирано съгласно Търговския закон с решение № 13096/28.11.1991 г. на Пловдивския окръжен съд и има за предмет на дейност с който се намира в отрасъл "Промишленост. Основната дейност е производство на окачени тавани, вентилационни и климатични заготовки, кабелни скари, обемни елементи /павилиони/ и други изделия от метал. Предприятието е трета категория труд. Тези данни подкрепят записванията в спорните периоди, по отношение на товароподемността на управляваните автомобили и условията на труд на длъжността "монтажник". Предвид установеното по делото от фактическа страна съдът правилно е приел, че не се установяват фактите от съществено значение за правилното решаване на спора - товароносимост над 12 тона и условия на труд, обуславящи вредност и тежест като такива от втора категория. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен, съд шесто отделение