Решение № 14453 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7396/2010 г.

Решение № 14453 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7396/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Касационното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Георги Иванов Маринов против решение № 803/07.04.2010 г. по адм. д. № 2931/2009 г. на Административен съд, София-град като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Ответната страна - Столична община, район "Подуяне" чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 65, ал. 3 от ЗОС, съдът е отхвърлил жалбата на Георги Маринов против заповед № 77-01-6/2/ от 17.04.2009 г. на кмета на район "Подуяне", с което е наредено да се изземе имот пл. № 115 от кв. 25 на ул. "Родина" № 16 в гр. София, който владее без правно основание. Съдът е изложил съображения, че е издадена в съответствие с приложимия материален закон, тъй като процесният недвижим имот е бил отчужден от наследодателя на жалбоподателя на основание ЗТСУ с влязла в сила заповед № А-О-07-1167/07.06.1978 г. срещу получени имотни обезщетения, Приел е за неотносим за административния спор факта, че след издаване на обжалваната заповед жалбоподателят е направил искане за отмяна на отчуждаването на основание § 9, ал. 2 ПР на ЗУТ. Решението е правилно. Съдът е установил правнорелевантните за административноправния спор фактически обстоятелства, обосноваващи изводите му за законосъобразност на обжалваната заповед. Установено е, че процесният имот е бил отчужден с влязла в сила заповед на основание ЗТСУ (отм.) № А-О-07-1167/07.06.1978 г. от лицето Георги Вутов Маринов (дядо на жалбоподателя) като е определено обезщетение за собственика и сина му Иван Георгиев Маринов (баща на жалбоподателя), получени от същите. Съставен е АДС № 3914/03.05.1996 г., а по-късно и АОС № 2385/05.03.2009 г. При така установените правни факти, обуславящи приложението на чл. 65, ал. 1 ЗОС, законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимия материален закон. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че след издаване на обжалваната заповед е оспорил отчуждаването на основание § 9, ал. 2 ПР на ЗУТ. Законосъобразен е изводът на съда, че този факт е правнонеотносим за правния спор, който има за предмет обсъждане на предпоставките на чл. 65, ал. 1 ЗОС към момента на издаването й, поради което не е бил длъжен да спира съдебното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение