Решение № 676 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4913/2011 г.

Решение № 676 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4913/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на "Екотрансфактор" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ж. к. "Тракия", бл. 42, вх. Г, ет. 6, ап. 21, подадена чрез процесуалния му представител адв. Лазова, срещу решение № 48/10.01.2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 327/2009 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 160801599/8.12.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, поправен с РА № П-160801599/18.12.2008 г., потвърден с решение № 68/23.01.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е изградил своите правни изводи при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и неправилно прилагане на материалния закон. Неправилно е прието в обжалваното решение, че не е установен фактът на редовно водено от доставчиците счетоводство. В тази връзка съдът е следвало да кредитира заключението на вещото лице Беевска по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), неоспорено от ответника. Предпоставката за признаване правото на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) е налице. Не кореспондират със събраните по делото доказателства и изводите на съда, че не са извършени реални доставки, тъй като не е установена потенциалната възможност на доставчиците за това. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Гинина по съображения, изложени в писмено становище и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 160801599/8.12.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, поправен с РА № П-160801599 от 18.12.2008 г., потвърден с решение № 68/23.01.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу частта от РА, в която на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) е отказано право на данъчен кредит по доставките от трима доставчици "Алекс ОК" ЕООД, "Хамелеон ББ" ЕООД и ЕТ "Нонекс 2000 - Ивайло Желязков" в общ размер 7 883 лв. и е определено задължение за внасяне на ДДС заедно със законната лихва. Съдът подробно е обсъдил резултатите от извършените в хода на ревизията насрещни проверки на тримата доставчици, обективирани в съставените протоколи за насрещни проверки (ПНП) и протоколи за посещения на адресите за кореспонденция, чрез които се установява ненамирането им на адресите, връчването на исканията за представяне на документи и писмени обяснения по реда на чл. 32 от ДОПК, публикуване на съобщението в Интернет и изпращането му по пощата. Правилно е прието от съда, че органът по приходите законосъобразно с РА е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), тъй като проверка в счетоводствата на доставчиците е било невъзможно да се извърши и поради непредставянето на доказателства, от значение за определяне на данъчните задължения, вкл. доказателства за извършване на доставката, за счетоводна отчетност, за предходни доставки. Подробно е обсъдено и заключението на в. л. по назначената ССЕ. Съдът е приел, че то не доказва редовно водено счетоводство и начисляване на данъка в изпълнение изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), тъй като вещото лице също не е успяло да открие доставчиците на декларираните адреси за кореспонденция и е проверило само документите, които се намират в данъчните им досиета. Доколкото в разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) имплицитно се съдържа проблемът за реалността на доставките, съдът е обсъдил констатациите на вещото лице и на тази плоскост. Посочил е, че констатираното от вещото лице наличие на договори и складови разписки към фактурите при жалбоподателя не се доказва от негова страна, тъй като договори и складови разписки не са представени. Тъй като не може да се установи с какви документи разполагат насрещните страни по облигационното правоотношение, не може да се приеме за доказано прехвърлянето на собствеността върху стоките. Вещото лице не е успяло да проследи стоковия поток, а въпросът за произхода и наличието на стоката при доставчиците е от съществено значение при установяване реалността на доставките. Няма данни за това къде са съхранявани стоките до тяхната реализация, нито са представени транспортни документи. След като страните по доставките нямат общ район на стопанска дейност, то логично е стоките - предмет на фактурите да бъдат превозени до склад на ревизираното лице. Не е доказано и реалното осъществяване на услугата от страна на "Хамелеон ББ" ЕООД. Каквито и да било доказателства в тази връзка не са представени - количествено-стойностни сметки, счетоводни записи за вложени части, за направени разходи, кадрова обезпеченост, място на осъществяване на дейността и техническа обезпеченост. Обсъдени са и Ревизионните актове заедно с приложените към тях Ревизионни доклади, съставени на доставчиците. Направен е извод, че те не доказват също реалното осъществяване на доставките по процесните фактури. Ревизията на ЕТ "Нонекс 2000 - Ивайло Живков" е проведена по особения ред на чл. 122 от ДОПК. В Ревизионните актове на "Алекс ОК" ЕООД и "Хамелеон ББ" ЕООД процесните фактури не са били обект на проверка и констатации във връзка с тях липсват. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира за основателен доводът на касатора, че по делото е доказана предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) за признаване правото му на данъчен кредит, а именно - начисляването на данъка от доставчиците "Алекс ОК" ЕООД и "Хамелеон ББ" ЕООД. Включването на фактурите в дневниците за продажбите на доставчиците "Алекс ОК" ЕООД и "Хамелеон ББ" ЕООД е установено в хода на ревизията, видно от съдържащите се в ПНП и в Ревизионния доклад (РД) констатации. Това обстоятелство е потвърдено и от заключението на вещото лице. Безспорно е установено, че с издадените на тези доставчици Ревизионни актове не е извършена корекция на начисления ДДС. По отношение на ЕТ "Нонекс 2000 - Ивайло Живков" в ПНП и мотивите на РА (резултатите от насрещната проверка са получени след изготвянето на РД) подобни констатации не се съдържат. От ССЕ се установява също така, че издадените от ЕТ "Нонекс 2000 - Ивайло Живков" фактури на ревизираното дружество са отразени в дневниците за продажбите и в подадената справка - декларация, но не за данъчния период м. февруари 2006 г., а за данъчния период м. март 2006 г. Плащанията по фактурите са от 13.03.06 г. При жалбоподателя същите фактури са отразени в дневника за покупките за м. февруари 2006 г. Поради невъзможността да се установи данъчното събитие, невъзможно е да се приеме по категоричен начин, че данъкът по тези фактури е начислен от доставчика. Още повече, че както е посочено в мотивите на обжалваното решение, ревизията на ЕТ "Нонекс 2000 - Ивайло Живков" е проведена по особения ред на чл. 122 от ДОПК, поради констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 6 от ДОПК - данните и сведенията за установяване основата за облагане с данъци не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция. Изцяло като правилни и законосъобразни и изградени на базата на точна преценка на установените факти по делото и точно прилагане на материалния закон се възприемат изводите на АС - Пловдив, че реалността на доставките по процесните фактури не е доказана. Предмет на фактурите, издадени на касатора от "Алекс ОК" ЕООД и ЕТ "Нонекс 2000 - Ивайло Живков", както и на две от фактурите, издадени от "Хамелеон ББ" ЕООД, са доставки на авточасти. Една фактура, издадена от "Хамелеон ББ" ЕООД, има за предмет услуга - ремонт, изразяващ се в подмяна на ел. инсталация, подмяна на четки, лагери, втулки и подмяна на електронен блок. Наличието на описаните във фактурите и в приложените към тях описи авточасти при доставчиците, за да може да бъдат доставени на получателя, не е установено. От заключението на вещото лице е видно, че по отношение на доставчиците ЕТ "Нонекс 2000 - Ивайло Живков" и "Хамелеон ББ" ЕООД не е могло да установи наличие на складово помещение или конкретно място, където се съхраняват, съответно продават авточастите. Според твърденията на представляващия ревизираното дружество, те са транспортирани с негов собствен транспорт, но разход във връзка с този транспорт не е отразен счетоводно. "Алекс ОК" ЕООД има наето складово помещение съгласно сключен наемен договор и счетоводно е отразило платения наем. Неоснователно се твърди от касатора, че наличието на склад означава, че в него са съхранявани именно авточасти, в т. ч. именно такива, каквито се претендира да са доставени на "Екотрансфактор" ЕООД. Правилно съдът е приел също така, че не е доказано осъществяването на ремонтната услуга от "Хамелеон ББ" ЕООД. Липсват доказателства за това къде дружеството доставчик е осъществявало ремонтна дейност, доказателства за това, че разполага с квалифицирани работници, липсват също така доказателства, че доставчикът е разполагал с необходимите резервни части, които да са изписани и вложени при извършването на услугата. Правилно са преценени от първоинстанционния съд и РА на доставчиците. Единият е издаден след проведено ревизионно производство по реда на чл. 122 от ДОПК, след като ревизирания ЕТ не е представил счетоводни и други документи, на базата на които да се определят данъчните му задължения. В другите два РА не се съдържат констатации за извършени проверки във връзка с доставките, по които ревизираните дружества са изпълнители. Коментирани са само тези доставки, по които са получатели и във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит по тях. Решенията на СЕО (СЕС), на които касаторът се позовава, не са задължителни за националния съд с оглед процесните периоди от време, за които се установяват задължения за ДДС и лихва с РА. Решението на ЕСПЧ в Страсбург по делото "Булвес" срещу България" не третира проблеми, свързани с липсата на реално осъществени облагаеми доставки, във връзка с които се претендира правото на приспадане на данъчен кредит. С оглед на изложеното, решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода по спора, на ответника по касация за касационното производство юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъди, тъй като не е представляван от юрисконсулт. Освен това, на същия е присъдено юрисконсултско възнаграждение с първоинстанционното решение, а разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК не предвижда възможност за присъждане на такова за всяка съдебна инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,