Решение № 2443 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12047/2014 г.

Решение № 2443 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12047/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на на ТП на НОИ гр. Кюстендил /и. д. съгласно заповед № 165/6.02.2014 г./ срещу решение № 119 от 24.07.2014 г. на Административен съд Кюстендил по адм. дело № 73/2014 г. С него се отменя решение № РД-12-23/11.03.2014 г. на директора на ТП на НОИ Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 6706140900 от 14.12.2013 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване и върната преписката на органа за разрешаване на въпроса по същество. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, Сотир Иванов Игнатов чрез процесуален представител ядвокат Божкова взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано пожалба на Сотир Игнатов срещу цитираните решение и разпореждане. С тях в производство по отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се отказва признаване на стажа като такъв от втора категория за периода 01.02.1989 г. до 01.11.1992 г. на длъжност "ел. монтьор по ел. проводни мрежи" в Централна ремонтна база /ЦРБ/ към мини "Бобов дол" ЕАД гр. Бобов дол и отказва признаване за осигурителен стаж от трета категория времето от 15.09.1982 г. до 30.06.1985 г. на обучение в Професионална гимназия Бобов дол. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. От доказателствата по делото е прието за установено, че в спорния период 01.02.1989 г. - 01.11.1992 г. жалбоподателят е заемал длъжността ел. монтьор по поддръжка и ремонт на ел. мрежи за високо и ниско напрежение в обекти на СМЕК "Бобовдол" като част от състава на аварийна група, като за това време счетоводното обслужване се е извършвало от счетоводството на Централна ремонтна база /ЦРБ/ която била обслужващо звено към СМЕК Бобов дол, поради което в трудовата книжка е било вписано предприятие СМЕК Бобов дол ЦРБ. Установено е, че дейността на ЦРБ е обслужване и ремонт на крепежни елементи за подземни изработки, трудовата функцияна длъжността ел. монтьор в СМЕК - Бобов дол, ЦРБ за времето от 1.02.1992 г. - 16.10.1995 г. е идентична и се състои в извършване на ремонти на машини и съоръжения, далекопроводи, ел. мрежи за високо и ниско напреженеие, подстанции, мрежи към открити и подземни рудници, като ел. монтьорът има задължение да осигурява изправно ел. захранване на обектите, да извършва профилактика, монтаж демонтаж и ремонт на ел. мрежи, далекопроводи на мрежи за високо и ниско напрежение на всички рудници на СМЕК Бобов дол които са конкретно място на работа. По отношение на придобитата квалификация в техникум по минна промишленост специалност специалист миньор - електромеханик съдът е приел, че длъжността "ел монтьор" е съответна на тази специалност и жалбоподателят е работил по нея повече от пет години. При установеното от фактическа страна е изведен извод за приложението на т. 7а от ПКТП /отменен/ и чл. 79а, т. 2 от ППЗП /отм/ и жалбата като основателна е уважена като са отменени оспорените решение и разпореждане. Решението е правилно. В т. 7а от ПКТП/отм/ се посочва че от втора категория се определя трудът на работниците от надземния комплекс към подземните рудници, мини, миностроителни, тунелни и геологопроучвателни обекти: рудничен транспорт, ремонти работници, работници заети в производството и доставката на крепителни материали, конструкции и елементи за подземните изработки: ковачи, огняри помощник огняри и сгураджии от рудничните бани, работници в перални и сушилни на работно облекло от силикозоопасните рудници/обекти/. Анализирана разпоредбата не дава основание за тълкуване дали трудът на ремонтните работници в надземен комплекс към подземните рудници спада къв втора категория тъй като директно я определя. В настоящият случай доводите, че дейността на ответника по жалбата е била неотносима към работата на подземния рудник не намира основание в събраните по делото доказателства и правилно съдът е извел правен извод за необоснованост на мотивите на административния орган да откаже признаване на стажа като такъв от втора категория. По отношение на другия спорен период за зачитане на стажа от трета категория съдът е установил, че стажът положен след придобиване на квалификацията е съответен на нея и на основание чл. 79, т. 2 ППЗП /отм/ също следва да бъде зачетен. Установено е, че трудовата функция е неизменна по своето съдържание в продължение на пет години в производството. Поддържаните доводи за разграничение на видовете учебни заведения въз основа на което се признава за трудов стаж обучението в тях не намира опора в нормативната уредба. Разпоредбата на чл. 79, т. 2 ППЗП /отм/ посочва, че се зачита за трудов стаж от трета категория времето прекарано в обучение в професионално технически училища по сградостроителство и по минно дело само на лицата, които са работили най малко 5 години по специалността си в производството. Анализът на разпоредбата не води до разграничението направено в касационната жалба поради което съдът правилно е приел, че обучението следва да бъде признато за трудов стаж. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се присъдят на ответника разноските за тази инстанция поискани своевременно и доказани в размер на 200/двеста/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение