Решение № 2843 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8517/2017 г.

Решение № 2843 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8517/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", гр. С. против решение № 1892/21.03.2017 г. на Административен съд, С. - град постановено по адм. дело № 7409/2014 г., с което е обявена нищожността на ревизионен акт № 2251300237/15.11.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град С., потвърден с решение № 855/16.05.2014 г. при обжалването му по административен ред. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за незаконосъобразност на решението. Касационният жалбоподател е изложил оплакванията си относно неправилната преценка на първоинстанционния съд, касаеща компетентността на органа, възложил ревизията. Позовава се и на съдебна практика по административни дела на Първо и Осмо отделение на Върховния административен съд (ВАС). По изложените подробни съображения в касационната жалба иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по материално – правния спор относно законосъобразността на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба – [фирма], чрез процесуалния си представител адв. А. я оспорва с искане за оставяне в сила обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано или връщане на делото на АССГ за произнасяне по съществото на спора. В депозирано по делото писмено становище, ведно с приложено за сведение решение по адм. дело № 7629/2016 г. по описа на ВАС, Първо отделение, адв. А. прави възражение за нищожност на ревизионния акт поради некомпетентност на органа, възложил ревизията. Твърди, че съществува противоречие в приложените по делото заповеди на директора на ТД на НАП – С., с които Т. Т. В. е упълномощена да издава заповеди за възлагане на ревизии на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, респ. да определя компетентен орган по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. С. при ЦУ на НАП с частна жалба обжалва определение № 3540/31.05.2017 г. на Административен съд, С.-град по същото дело, с което решение № 1892/21.03.2017 г. е изменено в частта за разноските, като е определен по-голям размер. Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] не представя становище по частната жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на двете жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба и частната са подадени от надлежни страни и в сроковете предвидени в чл. 211, ал. 1, респ. чл. 230 АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество касационната и частната жалба са основателни. По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. С. при ЦУ на НАП относно валидността на ревизионния акт. Производството пред АССГ е образувано по жалба на [фирма], представлявано от управителя Ф. Ф. срещу ревизионен акт (РА) № 2251300237/15.11.2013 г., издаден от Н. К. – главен инспектор по приходите, потвърден с решение № 855/16.05.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП", гр. С. при ЦУ на НАП. Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1200476/19.12.2012 г., издадена от Т. Т. В., на длъжност началник отдел "Контрол", дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" (СДО) при ТД на НАП - С. е възложено извършването на ревизия на дружеството за определяне на задълженията по ЗДДС за периодите от 01.12.2006 г. до 31.10.2012 г. и по ЗКПО за периодите от 01.01.2006 г. до 31.12.2011 г. С цитираната заповед е определен екип от ревизори с ръководител Н. В. К. - главен инспектор по приходите. Ревизионното производство е спряно със заповед № 1300017/25.02.2013 г. и възобновено със заповед № 1300192 - В/27.05.2013 г., издадени от Л. К. К. на длъжност началник отдел "Ревизии и проверки", дирекция СДО при ТД на НАП - С.. Първоначалната ЗВР е изменена със ЗВР № 1300237/09.07.2013 г., издадена отново от Л. К. К., компетентен орган съгласно заповед № РД-01-132/01.02.2013 г. (л. 13 от делото), издадена от директор на ТД на НАП-С.. След съставянето на ревизионен доклад (РД)/ № 1300237/23.09.2013 г. и подадено възражение, което е прието за неоснователно, производството е приключило с издаването на РА № 2251300237/15.11.2013 г., издаден от Н. К. на длъжност главен инспектор по приходите, упълномощен със заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО) № К 1300237/23.09.2013 г. (л. 35 от делото), издадена от Л. К.. РА е обжалван по административен ред. Издадено е решение № 855/16.05.2014 г., с което оспореният РА е потвърден. За да обяви за нищожен ревизионния акт, цитиран по-горе първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от некомпетентен орган. С оглед спецификата на ревизионното производство като динамичен фактически състав според АССГ действителността на заключителния му акт се обуславя от компетентността на органа, с чийто акт се поставя началото на производството - чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и на този, възлагащ правомощие на орган по приходите да издаде РА - чл. 119, ал. 2 ДОПК, в редакцията до 01.01.2013 г. Компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за определяне на орган по приходите, овластен да възлага ревизии принадлежи на директора на ТД на НАП. В процесния случай първостепенния съд излага мотиви, че неговата воля при определянето на компетентните органи по приходите по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповедите от 04.01.2010 г. е неразбираема. Съдът е обусловил извод, че като издаден от некомпетентен орган оспореният в първоинстанционното производство РА е нищожен. Обжалваното първоинстанционно решение е неправилно постановено. Видно от представените по делото доказателства се установява, че процесното ревизионно производство е започнало и е висящо към 01.01.2013 г., когато влиза в сила § 35 от ЗИД на ДОПК /ДВ бр. 82/2012 г. /, според който всички незавършени производства към посочената дата се довършват по досегашния ред. Приложима за настоящия случай е редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК преди изменението от 01.01.2013 г., според която органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. Съгласно заповед № РД-01-132/01.02.2013 г. (л. 13 от делото), издадена от директор на ТД на НАП-С., Л. К. К. е упълномощена да издава заповеди в хипотезите на чл. 113, ал. 3 ДОПК, както и заповеди за определяне на компетентен орган по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК по неприключили към 01.02.2013 г. ревизионни производства. Съгласно редакцията на закона преди изменението му органът, възложил ревизията издава ЗОКО, с която определя органът, който да издаде ревизионния акт, което в настоящия случай е изпълнено. Съобразявайки се с § 35 от ЗИД на ДОПК /в сила от 01.01.2013 г. / приходната администрация законосъобразно е провела и приключила ревизионното производство. Спорът в настоящото производство е относно компетентността на Т. Т. В. - началник отдел Контрол, дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" (СДО) при ТД на НАП - С. по възлагане на ревизии в хипотезата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Неоснователни са твърденията на ответната страна по настоящото производство, тъй като видно от заповед № РД-01-6/04.01.2010 г. на директора на ТД на НАП – С. (л. 15 от делото) за определяне на компетентните органи от обхвата на тази дирекция на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК да издават заповеди за възлагане на ревизии под № 13 фигурира името на Т. В.. Наистина в друго ксерокопие на заповед № РД-01-6/04.01.2010 г. (л. 500 от делото) Т. В. не фигурира. При преценката на двете заповеди под един и същи номер и от една и съща дата, се установява че първо цитираната е с вх. № 25-44-00-149/14.01.2010 г. и с резолюция за доклад на Т. В. и С. В., а другата със същия номер и дата е без разпознаваем адресат, но датата на резолюцията е от 04.02.2010 г., което води до извод, че първо е издадена заповедта, в която в резолюцията от 14.01.2010 г. фигурира името на Т. В. за получаването й.. Служебно известно е на настоящата инстанция, че с писмо с изх. № 10-00-2546/03.05.2016 г. директорът на ТД на НАП - С. е уведомил, както председателя на ВАС, така и председателя на Административен съд, С. - град, че след проведена структурна реформа в НАП, респективно в ТД на НАП - С. от 01.01.2010 г. е издадена заповед № РД - 01- 6/04.01.2010 г. от него, с която са определени длъжностните лица, сред които и Т. В. да издават заповеди за възлагане на ревизии. Същата заповед е била приложена към цитираното писмо, като е посочено, че оригиналът й се съхранява в архива на ТД на НАП - С.. Изследвайки съдържанието на двете приложени по делото заповеди първоинстанционният съд, в нарушение на процедурата по събиране на доказателства и в неизпълнение на задължението си по чл. 163, ал. 3 АПК, не е указал на административния орган, че за изясняване на правния спор е необходимо да бъдат събрани и други доказателства, освен тези, които се съдържат в представената по делото административна преписка, а именно да представи оригинал на заповед № РД-01-6/04.01.2010 г. на директора на ТД на НАП – С., за да се установи кое от представените по делото копия на заповедта съответства на оригинала. Недопустимо е съдът да обяви оспорения пред него ревизионен акт за нищожен без да е изпълнил задължението си да укаже на страните да представят относими за спора доказателства. С оглед изложеното не може да се приеме, че заповедта за възлагане на ревизията е издадена от некомпетентен орган и следователно решението на АССГ, с което РА е обявен за нищожен е неправилно постановено и следва да бъде отменено. Предвид липсата на фактически установявания по съществото на спора и забраната по чл. 220 АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По частната жалба. Предвид отмяната на първоинстанционното решение и връщане делото за ново разглеждане по съществото на спора, следва да се отмени и определението в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред настоящия съдебен състав на ВАС, Първо отделение. С оглед на гореизложеното и в този смисъл Върховният административен съд, Първо отделение,