Решение № 5636 от 30.5.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мат Трейд България ЕООД, чрез адв. Златев, срещу решение 73/17.06.2022 година на Административен съд Шумен по адм.д. 111/2022 година, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед 136/01.03.2022 година на председателя на Комисията за защита на потребителите. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. По подробно изложени в жалбата доводи касаторът счита, че не са налице материалноправните предпоставки за прилагане на процесната принудителна административна мярка (ПАМ). Твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява туристическият обект, в който са се предоставяли туристически услуги да е бил некатегоризиран. Твърди, че има категоризация от преди 11 години, през които в него непрекъснато са били предоставени туристически услуги. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Ответникът, председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез юрисконсулт Ахмед оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и изцяло споделя изводите му. Претендира разноски по делото и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд Шумен е образувано по жалба на Мат Трейд България ЕООД срещу заповед 136/01.03.2022 год. на председателя на Комисията за защита на потребителите. С последната, на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. в от Закона за туризма (ЗТ), предвид обстоятелствата, установени при проверка от служители на КЗП, изложени в констативен протокол К-2708258/10.12.2021 г. и съставен Акт за установено административно нарушение К-0047048/20.12.2021 г. на дружеството е приложена ПАМ "временно затваряне на туристически обект" заведение за хранене и развлечения, кафе клуб Енерджи, находящо се в гр. Търговище, бул Сюрен, по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗТ. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съдът е приел, че актът е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и при правилно приложение на материалния закон. Според първоинстанционния съд, стопанисваният от дружеството обект е туристически по смисъла на закона, но жалбоподателят не е доказал, че този обект е категоризиран. Съдът е обосновал извод, че представеното от дружеството в хода на административното производство удостоверение 00416/06.06.2011 г. за категория една звезда за обект кафе-клуб Енерджи, е неотносимо към спора, тъй като в него е отразено, че собственик на обекта е Фактор компания ЕООД с [ЕИК], а лицето извършващо дейност е Фактор бет ЕООД с [ЕИК] и същото е издадено на друг търговски субект. В отсъствие на релевантното за спора доказателство съдът е приел констатациите на Комисията, че дружеството предоставя услуги в некатегоризиран туристически обект. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Възражението на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения е общо, а по аргумент от чл.218, ал.2 АПК, касационната инстанция не следи служебно за допуснатите от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт: Съгласно Закона за туризма на категоризация подлежи туристическият обект по чл. 3, ал. 2, т. 2. Разпоредбата на чл. 111, ал. 1 ЗТ предвижда хотелиерство или ресторантьорство на територията на Република България да се извършва само в категоризирани по този закон туристически обекти, като според чл. 114, т. 1 ЗТ лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Една от предвидените в чл. 2, т. 4 ЗТ цели е да се осигури защита на потребителите на туристическите услуги. Тя се постига и чрез предоставянето на услугите в отговарящи на условията за категоризация и категоризирани туристически обекти, какъвто, видно от данните по делото, стопанисваното от касатора заведение не е. В съответствие с доказателствата по делото съдът правилно е обосновал извод, че представеното Удостоверение 00416/06.06.2011г. за утвърдена категория една звезда, действително касае проверявания търговски обект, но в него изрично е отбелязано, че собственик на обекта и лицето извършващо дейността са други търговски субекти. В случая приложеното удостоверение за категоризация е издадено на друго лице и от него не произтичат каквито и да е права за дружеството касатор. Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.1 ЗТ лицето, което ще извършва хотелиерство или ресторантьорство в места за настаняване и в заведения за хранене и развлечения, или упълномощено от него лице подава до съответния категоризиращ орган заявление - декларация за категоризиране, като в заявление - декларацията се декларират наименованието на лицето, както и името на местата за настаняване и на заведенията за хранене и развлечения и се прилагат документи, удостоверяващи съответствието на същото с въведените законови изисквания. Дори и заповедта на зам.кмета на община Търговище РД-3-1040/16.09.2021г., с която е постановен отказ за определяне на вида и категорията на туристическия обект, да е отменена по силата на Решение 159/12.12.2021г. по адм.д. 281/2021г. на Административен съд Търговище, по безспорен начин се установява, че в обектът е извършвана дейност по смисъла на ЗТ към датата на проверката при липса на валидно удостоверение за категоризация. На следващо място, съгласно §5, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗТ обектите, които са били категоризирани през 2011 г., подлежат на подновяването на категорията през 2018 г. (категоризацията им изтича през 2018 година). Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 3 ЗТ в срок до три месеца преди изтичането на 5-годишния срок лицето следва да подаде заявление - декларация за потвърждаване на категорията на обекта или да получи категория, различна от определената му до момента. Безспорно по делото е установено, че дружеството касатор не е изпълнило това задължение. Съдът правилно е установил, че провереното заведение кафе клуб Енерджи находящо се в гр. Търговище, бул Сюрен е туристически обект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ. По делото безспорно е установено, че обектът не е категоризиран за дейността, която извършва, няма издадено удостоверение за категоризация или удостоверение за открита процедура по категоризиране на обекта. Същият не попада и в предвидените в чл.120 ЗТ изключения. Правилен и обоснован е изводът, че дружеството е осъществявало дейност в нарушение на чл. 114, т. 1 ЗТ. Приложената ПАМ е с преустановителен и временен характер с оглед на преустановяване на извършеното нарушение за предоставяне на туристическа услуга в некатегоризиран търговски обект до получаване на категоризация, което е и в обществен интерес с оглед защита на потребителите на туристически услуги. Приложената принудителна административна мярка "временно затваряне на туристическия обект" по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ е в съответствие с чл. 177, ал. 2, т. 1, б. в ЗТ. С оглед изложеното, не са налице релевираните основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размер от 100 (сто) лева за настоящата съдебна инстанция, на основание чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.144 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд