Решение № 2337 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11376/2019 г.

Решение № 2337 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11376/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба (наречена "въззивна"), подадена от М. Славчев от [населено място], [област], против решение № 410 от 11.06.2019 г. по адм. д. № 383 по описа за 2019 г. на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против заповед №ЛС-11-234 от 14.12.2018 г. на Министъра на правосъдието. Изложените съображения за съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Министърът на правосъдието е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. В срока за произнасяне е постъпила молба от касационния жалбоподател с искане за отмяна на определението за даване ход на делото по същество, за да му бъде дадена възможност да представи декларация по чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ (ЗПП). Искането е неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 24, т. 1 от ЗПП, съгласно която правна помощ не се предоставя, когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Касационната жалба е приподписана от адвокат от АК – Хасково с представено пълномощно. В касационното производство не се събират доказателства и не се допускат нови фактически установявания. Освен това искането е и необосновано, доколкото подателят му отново не е представил доказателства, от които може да се извърши преценка на обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПП и съответно – да се приеме, че няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Хасково е заповед № ЛС-11-234 от 14.12.2018 г., издадена от Министъра на правосъдието на основание чл. 8а, ал. 5 във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за медиацията, с която е наредено заличаването на М. Славчев от [населено място], [област], от Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието. С постановеното решение Административен съд – Хасково е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Изводите на съда произтичат от анализа на събраните по делото доказателства, при който е установено, че М. Славчев е осъден по НОХД № 554/2017 г. на Районен съд – Царево, одобрено споразумение № 170/24.07.2017 г., в сила от 24.07.2017 г., на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. първо от НК и чл. 381, ал. 4 от НПК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 36 от НК. Наложено е наказание "лишаване от свобода" за срок от пет месеца и на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението е отложено с изпитателен срок от три години. Приложена е и справка за съдимост с рег. № 974 от 10.12.2018 г. от Бюро съдимост при Районен съд – Харманли. Изискването по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за медиацията за вписване на жалбоподателя като медиатор е отпаднало, тъй като същият е бил осъден за извършено престъпление от общ характер. С оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 8а, ал. 5 от Закона за медиацията при отпадане на някое от изискванията по чл. 8, ал. 1, т. 1, т. 3 или т. 4 от същия закон министърът на правосъдието е длъжен да издаде заповед, с която да заличи съответния медиатор от Единния регистър на медиаторите. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Обжалваното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и осигурено право на защита на страните по делото. По първоинстанционното дело не се намира молба от жалбоподателя с направени доказателствени искания. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното от съда вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Неотносими към диспозицията на приложимата материалноправна норма са доводите на касатора, че при вписването му като медиатор през 2008 г. е изпълнявал всички изисквания по чл. 8, ал. 1 от Закона за медиацията и че осъждането му за престъпление от общ характер по никакъв начин не е повлияло върху работата му като медиатор. От представеното свидетелство за съдимост с дата 10.12.2018 г. се установява, че с одобрено и влязло в сила споразумение от 24.07.2017 г. по НОХД № 554/2017 г. на Районен съд – Царево М. Славчев с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [адрес], е осъден за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК на наказание "лишаване от свобода" за срок от пет месеца с отлагане на изпълнението при изпитателен срок от три години. В подадените жалби М. Славчев е признал за осъждането, но поддържа становище, че то не е повлияло на работата му. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за медиацията медиатор може да бъде само дееспособно лице, което отговаря на изискването да не е осъждано за престъпления от общ характер. Изискването е формално, прилага се без изключения и следва да бъде изпълнено не само към момента на вписване на лицето като медиатор, но и във всеки следващ момент при осъществяване на функциите на медиатора. По законова презумпция естеството на регулираните обществени отношения не допуска възможност извънсъдебното разрешаване на правни и неправни спорове да се възлага на лица, осъдени за престъпление от общ характер. Фактът на осъждане на медиатора за престъпление от общ характер съставлява предпоставка за издаване на заповед по чл. 8а, ал. 5 от Закона за медиацията. Изискването по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за медиацията е отпаднало, поради което медиаторът следва да бъде заличен от Единния регистър на медиаторите. Правилно първоинстанционният административен съд е приел за ирелевантно обстоятелството от кое лице е бил сезиран решаващият административен орган, който в рамките на своята компетентност е извършил самостоятелна преценка на предпоставките за издаване на заповедта. Заповедта е подписана без запетая, лично от министъра на правосъдието Ц. Цачева, и представлява валиден административен акт, издаден в условията на обвързана компетентност. Оспорената заповед е материално законосъобразна и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Хасковският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в минималния размер от 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,