Решение № 593 от 17.10.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002103263/2023 г.

Производството е по реда на чл. 251 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 13584 от 02.08.2024 г. на ищцата Д. С. Л., чрез пълномощник адв. Л. Г. от АК - Перник, в която се съдържа искане за тълкуване на постановеното по настоящото дело решение № 468 от 10.07.2024 г. В молбата за тълкуване молителката е изразила несъгласие с изложените в съдебния акт мотиви касаещи определянето на размера на дължимото й, от дружеството застраховател на виновния за ПТП водач, обезщетение за неимуществени вреди, а така също и с приетото в решението наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата като пешеходец, в процент равен с приноса на водача на увреждащото МПС. Настоящият състав на ВКС, III г.о., като взе предвид доводите на молителката и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 251 ГПК, намира следното: Не се налага насрочване на делото за разглеждане в открито заседание, каквато възможност визира чл. 251, ал. 4 ГПК, тъй като искането на ищцата е ясно изразено в писмената й молба, при което /с оглед и липсата на оспорване от ответника/ няма съмнение относно предмета на тълкуване. Молбата за тълкуване е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК, подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по- горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил, и по този начин обуславят невъзможност от прилагане на правните последици на акта. Тълкуване на съдебно решение се налага тогава, когато изразената от съда воля не е ясна и следва да бъде уточнено допълнително постановеното от съда в диспозитива на решението, като на тълкуване не подлежат фактическите или правни изводи направени от съда в мотивите на решението. В разглеждания случай подобна неяснота в диспозитива на съдебното решение отсъства. Волята на съда, материализирана в диспозитива на решението, предмет на настоящата молба за тълкуване, че размера на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата от 32 500 лв. е ясно изразена и обусловена от приетото в съобразителната част на съдебния акт, че размерът от 65 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди, определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде намален на основание чл.51, ал.2 ЗЗД с 50 %, т.е. на 32 500 лв., предвид установения от събраните по делото и обсъдени от съда доказателства /в т.ч. заключение на САТЕ и гласни доказателства/ за механизма на реализиране на произшествието и поведението на участниците в него, респ. за приноса на пострадалата ищца. По изложените съображения настоящият състав намира, че искането по чл. 251 ГПК за тълкуване на постановеното по делото решение е неоснователно и следва бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение