Решение № 10921 от 20.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15388/2014 г.

Решение № 10921 от 20.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15388/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Лучи Строй" ЕООД, гр. Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение № 2224/08.10.2014 г. по адм. д. № 2357/2014 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 14-106364/11.06.2014 г., издадена от зам.-директора на ТД на НАП - Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на обект - склад за алуминиеви парапети, находящ се в гр. Варна, ул. "Андрей Сахаров" № 31 за срок от 15 дни, считано от деня на връчване на наказателното постановление. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че нарушението е отстранено в период, който предхожда издаването на заповедта за налагане на ПАМ, а това изключва необходимостта от налагането на мярката. Намира, че определеният срок на действие на ПАМ не е обоснован с конкретни фактически обстоятелства, а това обуславя извод, че атакуваната заповед не е мотивирана. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорената заповед. Ответникът по касационна жалба - Директорът на ТД на НАП - Варна не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и инвокираните с нея отменителни касационни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е предявена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение АС - Варна е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по отношение на "Лучи Строй" ЕООД, гр. Варна - запечатване на обект - склад за алуминиеви парапети, находящ се в гр. Варна, ул. "Андрей Сахаров" № 31 за срок от 15 дни, считано от деня на връчване на наказателното постановление, на основание чл. 186, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. За да формира извод за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспорващият е извършил административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка /фискален бон/ за полученото авансово плащане. Това заключение от своя страна е мотивирало извод за осъщественост на хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, с оглед на което решаващият състав е счел за установени материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. Посочил е още, че наложената мярка е съответстваща на преследваната от закона цел, ориентирана към превенция на последващи нарушения. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. В случая първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Неоснователен е доводът на касатора, че при авансово плащане по доставка не възниква задължение за издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, тъй като разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата изрично сочи неговата дължимост при всяко плащане. Възникването на това задължение и приложението на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС не са обвързани с обективното осъществяване на доставка и с установеността на реална вреда за бюджета, поради което с факта на извършване на деянието се осъществява хипотезата, обуславяща налагането на предвидената в цитираната норма ПАМ. В този контекст последващото издаване на фактура за доставката и фискален бон към нея не отстранява вече осъщественото нарушение и не изключва необходимостта от налагането на ПАМ. Една от неговите цели по аргумент от чл. 22 от ЗАНН е превантивна и доколкото дружеството не е преустановило своята дейност, то следва да се приеме, че процесната мярка е в съответствие именно с този законодателен приоритет. Настоящият инстанция не споделя аргументите на касатора за необходимост от мотиви във връзка с продължителността на определения в заповедта срок на запечатване на обекта. Предвид защитата на обществения интерес при безспорно установено деяние, субсумиращо се в състава на законоустановено административно нарушение, следва да се приеме, че мотивите на административния орган относно фактическото установяване на нарушението са и мотиви, обуславящи продължителността на определения срок за налагане на ПАМ. Ето защо, обоснован е изводът на съда, че издадената заповед е мотивирана съобразно изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, както и че същата не страда от пороци, обуславящи нейната отмяна. Отхвърляйки предявената срещу нея жалба, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение