Решение № 133 от 21.10.2020 г. на ВКС по н. д. № 469/2020 г.

Решение № 133 от 21.10.2020 г. на ВКС по н. д. № 469/2020 г., III н. о., НК, докладчик председателят Мая Цонева Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на подс. Т. П. К. против решение № 135/28.03.2019 г., постановено по в. н. о. х. д. № 139/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд. С жалбата е релевирано единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК като същото е обосновано с наличието на смекчаващи обстоятелства, които не са били отчетени от въззивната инстанция. По тези съображения подсъдимият настоява за намаляване на наложеното му наказание. В съдебно заседание служебният защитник поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения като акцентира върху младостта на подсъдимия като фактор, налагащ намаляване на наказанието. Подс. Т. К. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли наказанието му да бъде намалено. Частните обвинители и граждански ищци Н. Н., А. Н., Л. А. и А. Й., редовно призовани, не участват лично или чрез повереник в касационното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 239/13.11.2018 г., постановена по н. о. х. д. № 2457/2018 г., Софийски градски съд е признал подс. Т. П. К. за виновен в това, че на 20.05.2017 г. в [населено място], [жк]при условията на опасен рецидив отнел от владението на С. Х. Н. чужди движими вещи на обща стойност 480 лева с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, от която на 21.05.2017 г. е последвала смъртта на пострадалата, поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 1, пр. 2 вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК и чл. 58 а, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 от НК го е осъдил на двадесет и пет години лишаване от свобода. По протест на прокурора и жалба на подсъдимия е било образувано в. н. о. х. д. № 139/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд и с решение № 135/28.03.2019 г. първоинстанционният съдебен акт е потвърден. Касационната жалба е неоснователна. В нея бланкетно се поддържа, че не са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства, а прегледът на въззивното решение не дава основание за извод, че при индивидуализация на наказанието са били игнорирани смекчаващи обстоятелства или че тежестта и значението на отегчаващите такива са били неоправдано надценени. Предвид диференцираната процедура, по която е протекло първоинстанционното производство, наказанието е било определено при условията на чл. 58 а от НК. Съдилищата по фактите са изложили убедителни съображения, че извършеното от подс. К. престъпление е изключително тежко по смисъла на чл. 38 а от НК и подходящо по вид се явява наказанието доживотен затвор, което следва да бъде заменено с лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години. Безспорно към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил относително млад – на двадесет и четири години, но това обстоятелство, макар и смекчаващо по своята същност, няма значението, което му придава защитата и не може обоснове извод за явна несправедливост на наказанието. Същото се отнася и за декларираното в съдебната фаза съжаление за извършеното. Тези обстоятелства не могат да бъдат противопоставени успешно на степента на обществена опасност на конкретното деяние, изводима от наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство, а още по-малко могат да имат превес над данните за личността на Т. К.. Извън кумулираните присъди, обосноваващи квалификация на деянието като опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК, подсъдимият е бил санкциониран с лишаване от свобода с различна продължителност още пет пъти. Всички присъди, които не оказват влияние върху правната квалификация на деянието, касаят посегателства срещу собствеността или личността. Подсъдимият е бил осъден не само за кражба и за закана с убийство, но и за грабеж, за умишлено причиняване на средна телесна повреда и за опит за убийство. Наред с това престъпната му деятелност е стартирала още преди навършване на пълнолетие и е била преустановявана единствено по време на престоя му в местата за лишаване от свобода. Следва да бъде отбелязано също така, че престъплението – предмет на настоящото дело, е извършено по-малко от година от изтърпяване на предходното наказание. Не може да бъде игнориран и фактът, че подсъдимият е проявил брутална агресия и ненужна жестокост към физически по-слаба и поради това беззащитна жена, нанасяйки й множество удари по цялото тяло и причинявайки й редица други увреждания извън телесната повреда, довела до смъртта й и обосновала приложение на квалифициращия състав по чл. 199, ал. 2, т. 1, пр. 2 от НК. Всичко това представлява ярка илюстрация на престъпната упоритост и постоянството, проявени от Т. К., и е доказателство, че той следва устойчив модел на незаконосъобразно поведение като демонстрира тотално незачитане неприкосновеността на чуждата собственост и особено на личността. Съвкупната преценка на всички тези смекчаващи и отегчаващи обстоятелства убеждава, че наложеното наказание е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, а претендираното от Т. К. намаляване на наказанието би представлявало проява на неоправдано снизхождение към подсъдимия, която би създала чувство за безнаказаност у него и у останалите членове на обществото. При положение, че не е налице явно несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца – от една страна, и отмерения обем държавна принуда – от друга, не се налага касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Предвид отсъствието на визираното в жалбата касационно основание съставът на трето наказателно отделение прие, че въззивният съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение