Решение № 38 от 15.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 12/2020 г.

Решение № 38 от 15.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 12/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова Производството е по чл. 250 от ГПК. Молителят С. М. М. иска да бъде допълнено постановеното по делото решение. Излага обстоятелства, че пред първоинстанционния съд са били налице обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Само главният иск бил разгледан спрямо ответниците "Интер престиж" ЕООД и "Туристическа компания 2000" ЕООД. Същевременно въпреки това бил осъдил и ответницата С. М. да заплати разноски. Въззивният съд бил сезиран с въззивни жалби, подадени от "Интер престиж" ЕООД, "Туристическа компания 2000" ЕООД и С. М. М. С решението на въззивния съд било потвърдено изцяло решението на първоинстанционния съд. В съдебно заседание пълномощникът на М., неин баща бил заявил, че е осъдена С. М. да заплати без основание разноски и е обосновал недопустимост на решението в тази част. Това бил акт, постановен в недопустим процес. Моли да се допълни постановеното касационно решение, като се отмени първоинстанционното решение № 368/23.11.2018 г., постановено по т. д. 334/17 г. по описа на БОС, като недопустимо в частта, с която С. М. М. е осъдена да заплати на Д. Й. М. разноски за водене на производството. Моли на С. М. да се присъдят разноски за всички инстанции съгласно представените списъци по чл. 80 от ГПК. Молбата е подадена общо както от С. М. М., така и от останалите ответници в исковия процес "Интерпрестиж" ЕООД и "Туристическа компания 2000" ЕООД. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата в частта, с която С. М. М. сезира Върховния касационен съд по реда на чл. 250 от ГПК е допустима. В останалата част, подадената молба от "Интерпрестиж" ЕООД, "Туристическа компания 2000" ЕООД е недопустима, тъй като не съдържа обстоятелства и няма отправено искане относно тези молители. С решение от 01.02.2021 г. по настоящето дело е обезсилено решение № 55 от 20.06.2019 г. по т. д. 72/19 г. Апелативен съд – Бургас. Решението на ВКС е постановено по касационни жалби на "Интер престиж" ЕООД, "Туристическа компания 2000" ЕООД и С. М. М. Изрично в мотивите на решението, ВКС е посочил, че предвид извода за недопустимост на съдебното решение и налагащото се обезсилване на същото, то при връщане на делото в Апелативен съд – Бургас, трябва да се прецени допустимостта на въззивната жалба на С. М. М. срещу решението на първоинстанционния съд, постановено по главния иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за отмяна на апорт, който иск е предявен от Д. Й. М. срещу "Интер престиж" ЕООД и "Туристическа компания 2000" ЕООД. От друга страна, предмет на касационното производство е само решението на въззивния съд, не и на първоинстанционния съд. Това налага извод, че касационната инстанция, не може да се произнася по направените разноски в първата инстанция в така описания случай. Не е налице непълнота на постановеното съдебно решение и ще следва да се остави без уважение искането на С. М. М. за допълване решението по настоящето дело като се отмени първоинстанционното решение. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение РЕШИОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл. 250 от ГПК, искането на С. М. М. за допълване на постановеното по настоящето дело решение № 181 от 01.02.2021 г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исканията на "Интер престиж" ЕООД и "Туристическа компания 2000" ЕООД за допълване на решението с присъждане разноски на С. М.. Решението не може да се обжалва. Решението, в частта, с която са оставени без разглеждане исканията на "Интер престиж" ЕООД и "Туристическа компания 2000" ЕООД има характера на определение и може да се обжалва в 1 седмичен срок от връчването му на молителите пред друг състав на Върховния касационен съд.