Решение № 2374 от 7.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

ВАСОсмо отделение07.03.2023 г.докладчик т Мирослав Мирчев

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение 24/07.02.2022 г., постановено по адм. дело 415/2021 г. по описа на Административен съд Сливен, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на Перла АД - в ликвидация, с [ЕИК] срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 629 1/16.07.2021 г., издаден от орган по приходите, потвърден с Решение 3/10.11.2021 г. на Началник отдел Местни данъци и такси при Община Нова Загора, в частта, с която са установени задължения за ТБО за периода 01.01.2021 г. 30.06.2021 г. в размер на 10 460,94 лв. главница и 46,49 лв. лихви.

ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Сливен, съобразно дадените указания в мотивите на решението.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 24/07.02.2022 г., постановено по адм. дело 415/2021 г. по описа на Административен съд Сливен в останалата част.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 и чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Перла АД в ликвидация, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от Н. Монев, подадена чрез пълномощника адв. З. Наумов, срещу Решение 24/07.02.2022 г., постановено по адм. дело 415/2021 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 629 1/16.07.2021 г., издаден от орган по приходите, потвърден с Решение 3/10.11.2021 г. на Началник отдел Местни данъци и такси при Община Нова Загора. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ТБО е следвало да бъде определена по реда на чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ в зависимост от количеството генериран отпадък, тъй като дружеството е подало декларация за използване на 1 брой контейнер. Твърди, че актът не съдържа мотиви относно начина на изчисляване на задълженията, както и защо не може да бъде приложен редът по чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ. Моли за отмяна на решението в цялост и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен процесният акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Началник отдел Местни данъци и такси при Община Нова Загора, редовно уведомен, не изразява становище по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Сливен е бил АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 629 1/16.07.2021 г., издаден от орган по приходите, потвърден с Решение 3/10.11.2021 г. на Началник отдел Местни данъци и такси при Община Нова Загора, с който по отношение на Перла АД са установени следните задължения за периода 01.01.2021 г. 30.06.2021 г.: за ДНИ 4 184,38 лв. главница и 18,60 лв. лихви; за данък върху превозните средства 189,57 лв. лв. главница и 0,84 лв. лихви и за ТБО 10 460,94 лв. главница и 46,49 лв. лихви. Общият размер на установените с АУЗ задължения е 14 834,89 лв. главница и 65,93 лв. лихви. Установено е, че на 23.10.2015 г. Перла АД е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която е декларирало притежавани земя и сгради с обща отчетна стойност 2 494 720,86 лева. С издаване на процесния АУЗ като данъчна основа, подлежаща на облагане, е възприета сумата 2 789 583,86 лева, съобразно по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на всеки от активите. Дружеството е подало декларация по чл. 62 от ЗМДТ, с която е декларирало, че през 2021 г. за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци ще използва контейнер 1 бр./ 4 куб. метра. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал извод законосъобразност на административния акт, като е отхвърлил жалбата на дружеството. По отношение на определените задължения за ДНИ е прието, че имотът на дружеството е нежилищен и е разположен е в строителните граници на гр. Нова Загора, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната основа за облагане е по-високата измежду отчетната стойност и данъчната оценка. След съпоставка на двете стойности за всеки от обектите в имота е обложена данъчна основа в размер на 2 789 583,86 лева. Според съда размерът на задължението за ДНИ е правилен, при съобразяване с чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Нова Загора (Наредбата) и Решение 715/31.01.2019 г. на Общински съвет Нова Загора. Относно установеното задължение за данък МПС, според съда то е определено в съответствие с разпоредбата на чл. 55 от ЗМДТ и чл. 12 от Наредбата. За да отхвърли жалбата на дружеството и спрямо определените задължения за ТБО, съдът е постановил, че по делото е представена заповед на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, както и доказателства за реалното предоставяне на услугите. Съгласно Решение 185/19.08.2020 г. на Общински съвет Стара Загора данъчната основа за облагане с ТБО е по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност на имотите, поради което независимо че дружеството е подало декларация за сметосъбиране на 1 бр. контейнер, задължението е правилно определено. Постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Спорът се свежда до това дали ТБО е правилно определена върху данъчната основа, изчислена върху по високата измежду данъчната оценка и отчетната стойност на имотите на дружеството (л. 169) или е следвало да бъде определена съобразно количеството отпадъци. Съгласно чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ (Ред. към ДВ, бр. 99 от 12.12.2017 г.) количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци. За да може количеството на битови отпадъци, генерирани от определен недвижим имот, да бъде изчислено съгласно законовата разпоредба, същият следва да е снабден с индивидуални съдове за събиране и съхраняване. По делото, след изрично указание на съда, дружеството е представило декларация в свободен текст (л. 180) за избор на съд, който ще ползва за събиране на битови отпадъци по отношение на процесния имот за 2021 г., както и товарителница за изпращане и обратна разписка. Видно от придружителното писмо за окомлектоване на административната преписка (л. 24) декларацията не се съдържа. Това обстоятелство е игнорирано от съда. В тази част решението, като неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на правнорелевантните факти, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Съдът следва да изясни дали декларация с посоченото от касатора съдържание в действителност е била изпратена от дружеството, съответно получена от административния орган, като едва след това изложи мотиви относно правното значение на същата, при съобразяване с чл. 67 от ЗМДТ в приложимата му редакция и Решение 185 от Протокол 11/19.08.2020 г. на Общински съвет Нова Загора. В касационната жалба е посочено, че решението на първоинстанционния съд се оспорва в цялост, но касаторът е изложил доводи само по отношение на ТБО. Въпреки това, с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция дължи проверка за съответствие на съдебния акт с материалния закон и по отношение на ДНИ и данък МПС. По делото няма спор, че дружеството е собственик на имот, намиращ се на територията на строителните граници гр. Нова Загора, по отношение на който е определен данък недвижими имоти, поради което и на основание чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ Перла АД е данъчно задължено лице. Съгласно чл. 21 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2. С оглед представената справка за определяне на данъчната основа (л. 169) и видно от АУЗД правилно е прието в случая, че данъчната основа е 2 789 583,86 лева. Видно от Решение 715 по протокол 50/31.01.2019 г. (л. 116) е взето решение, според което чл. 5, ал. 1 на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Нова Загора (л. 80) се изменя, като за нежилищни имоти размерът на ДНИ е 3 на хиляда върху данъчната основа. Именно по този начин е изчислено задължението за ДНИ в издадения на дружеството акт, както правилно е приел и съдът. По отношение на данък МПС с оспорения АУЗД на дружеството са определени задължения по отношение на 4 МПС, регистрирани на територията на страната, чийто собственик е Перла АД, поради което и на основание чл. 52, ал. 1 и чл.53 от ЗМДТ данък е дължим. Съобразени са декларираните с декларация по чл. 54 от ЗМДТ данни, като са взети под внимание техническите спецификации на автомобилите и имуществения и екологичния коефициент в съответствие с разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата. Разноски: Първоинстанционното решение е оставено в сила по отношение на задължения общо в разер на 2470 лева, но в касационното производство началникът на отдел МДТ - Нова Загора не е претендирал разноски. Поради това касационната инстанция не присъжда разноски относно частта на съдебното производство, която е приключила с постановяване решението на ВАС, Осмо отделение. По разноските във връзка със задълженията за ТБО следва да се произнесе съдът при повторното разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделени