Решение № 7583 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1314/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите Велико Търново, подадена чрез упълномощен представител гл. юрисконсулт Сиракова, срещу Решение 2237 от 03.12.2024г., постановено по адм. дело 360/2024г. по описа на Административен съд Сливен. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закот, в условията на евентуалност се иска да бъде намалено присъденото обезщетение. Претендират се разноски. Ответникът Я. А. Б. не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Сливен е осъдил Регионална дирекция по горите гр. Велико Търново да заплати на Я. А. Б. на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ сумата от 900 лева имуществени вреди за платено адвокатско възнаграждение при обжалване по административен ред на шест броя заповеди, издадени от директора на РДГ гр. Велико Търново, отменени като незаконосъобразни от и.д. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на влизане в сила на решенията за отмяна на заповедите. От фактическа страна по делото е установено, че Я. А. Б. е лице по чл. 108, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и заема длъжността Ръководител звено общинска горска структура. В това качество е издал шест броя позволителни за сеч през м. януари, които впоследствие били обезсилени с отделни заповеди на директора на РДГ Велико Търново. По негови жалби по административен ред тези заповеди са отменени от горестоящия административен орган и. д. изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите с постановяване на отделни решения, които не са обжалвани по съдебен ред. Жалбите пред по-горестоящия административен орган са подадени чрез пълномощник адвокат П. С. Начков от АК Сливен, който бил упълномощен с отделни пълномощни за всяка заповед. Към всяко пълномощно е подписан и Договор за правна защита и съдействие, с който е определено възнаграждение в размер на 150, 00 лева с посочване, че същото е заплатено в брой. Въз основа на така установеното, административният съд приел от правна страна, че е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, издаден от административен орган, отменен с влязъл в сила друг административен акт по реда на административно обжалване пред горестоящия орган. Съдът на следващо място е приел, че от незаконосъобразните актове, отменени по съответния ред с влезли в сила решения на горестоящия административен орган, ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в административното производство по обжалване на заповедите, с които са обезсилени издадените от него позволителни за сеч. Решаващият състав е приел, че заплатените адвокатски хонорари представляват имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменените като незаконосъобразни административни актове. Решението е правилно. Административният съд е обсъдил всички доказателствата по делото и е изложил подробни мотиви по допустимостта и основателността на исковата претенция. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, мотивирано е и не противоречи на материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Правилни и обосновани са изводите на административния съд, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. Правилно, първостепенният съд е посочил, че ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. При оспорване законосъобразността на административни актове по административен ред тя се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което заплатените суми за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от отменените като незаконосъобразни Заповеди за обезсилване на позволителни за сеч, издадени от директора на РДГ Велико Търново. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение 1/15.03.2017 г. по тълк. дело 2/2016 г. на Върховен административен съд претендираните имуществени вреди са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват се следствие от увреждането - чл. 4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд посочените предпоставки са установени от ищеца, върху който е доказателствената тежест. Представените договори за правна защита и съдействие доказват плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, въз основа на което може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по повод отмяната на отделните заповеди на директора на РДГ Велико Търново. Неоснователни са наведените с касационната жалба твърдения за прекомерност на адвокатското възнаграждение, въз основа на което е определен размера на исковата претенция. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата редакция, адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган следва да е съобразено с минималния размер на възнаграждението във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Претендираният размер отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив" и с това да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, реципрочен на същността на правната услуга. Правилно административният съд е уважил и искането на дружеството за присъждане на законна лихва, като обосновано се е позовал и на Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. 3/2004 г., ОСГК, като е посочил, че началният момент на забава е датата на влизане в сила на отделните отменителни решения, издадени от и. д. изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите по всяко едно от административните производства. По изложените съображения, не са налице сочените отменителни основания, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,