Решение № 10499 от 18.11.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Капланян срещу решение 13 от 11.04.2022 г. по адм.д. 90/2022 г. на Административен съд Русе, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу принудителна административна мярка по т.171, т.5, б.б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ преместване на паркирано пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик, от 11.02.2022г., приложена от оператор на специализиран автомобил към ОП Комунални дейности при Община Русе, с фактически действия по репатриране на собствения на жалбоподателя лек автомобил марка Пежо, модел 308 SW с рег. [рег. номер]. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че от снимковия материал се установява, че не е невъзможно преминаването на пешеходци и е налице достатъчно разстояние за извършване на маневри. Ответната страна длъжностно лице при ОП "Комунални дейности", чрез процесуалния представител, представя писмен отговор и писмено становище. Излага доводи, че в закона са предвидени две алтернативни хипотези за прилагане на мярката, когато ППС създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, като осъществяването на една от тях е достатъчна предпоставка за налагането й, но е възможно и едновременното наличие и на двете хипотези. По делото са събрани доказателства, от които се е изяснило, че паркиралият автомобил е съставлявал пречка за преминаването на участници в движението, като е създавал реална опасност за тях. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна съдът е приел, че от приложени снимки към преписката се установява номерът и марката на автомобила, местоположението му върху пътното платно на по-малко от 5 метра в зоната на кръстовището в момента на репатрирането, като задната част на автомобила е по протежението на ул. Пирот, а предната му част на пътното платно на ул. Болград при малко отстояние от предно-паркираният автомобил. Автомобилът е разположен в зоната на кръстовище като задната му част навлиза в него. Направил извод, че по този начин автомобилът е ограничил видимостта на останалите влизащи в кръстовището МПС, в резултат на което е създал опасност от настъпване на ПТП, като е ограничило видимостта на водачите към пресичащите кръстовището пешеходци. Приел, че автомобилът е бил паркиран в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 6 ЗДвП, видно от приложения снимков материал и показанията на свидетеля Не е било спорно, че кръстовището не е обозначено с пътни знаци, вертикална и хоризонтална пътна маркировка, че липсва неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, че автомобилът е бил паркиран и не е бил в престой. т.е. мярката не е приложена при първата хипотеза на чл.171, т.5, б.б от ЗДвП. Съгласно кореспонденцията между страните, съдържаща се по административната преписка ( писмо на кмета на Община Русе с изх. 94Т-338-1#1/18.02.2022 г.) основанието за налагане на оспорената мярка е свързано с нарушение на чл.98 ЗДвП, която норма въвежда забрана за паркиране в няколко хипотези, включително по т.1 и т. 6 на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Изложил съображения, че за да бъде приложена мярката по чл.171, т.5, б.б от ЗДвП е относимо, че МПС е паркирано в зоната на кръстовището/ по-малко от 5 метра/, но административният орган следва да установи не само формалното извършване на евентуално административно нарушение по чл.98 от ЗДвП, но и дали предвид конкретните обстоятелства паркираният автомобил прави преминаването на пешеходците и другите участници в движението през кръстовището невъзможно или създава опасност за другите участници в движението, вкл и пешеходците. Приел и че отстоянията между паркираните автомобили и този на жалбоподателя прави невъзможно преминаването на пешеходци от единия до другия тротоар и затруднява извършването на безопасна маневра на другите участници в движението при извършване на маневра завиване в посока на движението надясно. Решението е правилно като краен акт. Съгласно чл. 171, т. 5, б.б) от ЗДвП паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи. Както е приел съдът, видно от административната преписка в случая процесната принудителна административна мярка е свързана с нарушение на чл. 98, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който престоят и паркирането са забранени: т.1. на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал; т.6. на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях; Неправилно е прието, че е налице третата хипотеза на чл. 171, т. 5, б.б) от ЗДвП - паркираното превозно средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, но е налице втората хипотеза на чл. 171, т. 5, б.б) от ЗДвП, която обосновава законосъобразност на наложената принудителната административна мярка и правилност на съдебното решение. Правилно е прието от съда, че е налице втората хипотеза чл. 171, т. 5, б.б) от ЗДвП паркираното МПС създава опасност за другите участници в движението. Не е налице нарушение на съдопроизводствените правила, като съдът не е допуснал назначаване на съдебно-техническа експертиза за това дали така паркиран автомобилът е ограничавал видимостта на другите участници в движението и имало ли е разстояние за преминаване и извършване на маневри. Достатъчно е, че от представения снимков материал се установява, че автомобилът е създавал опасност за другите участници в движението, МПС е паркирано в зоната на кръстовището и е създавало опасност при извършването на маневра завой надясно. Както е приел съдът, автомобилът е ограничил видимостта на останалите влизащи в кръстовището МПС, в резултат на което е създал опасност от настъпване на ПТП, като е ограничило и видимостта на водачите към пресичащите кръстовището пешеходци и е създал опасност на другите участници в движението при извършване на маневра завиване в посока на движението надясно.Правилно съдът е приел, че за прилагането на мярката, освен неправилното паркиране /в зона на кръстовище/, е необходимо да се установи и че паркираното превозно средство създава опасност за другите участници в движението /чл. 171, т. 5 б. "б" предл. второ ЗДвП/, каквато опасност в случая се установява. Не се е отразил на законосъобразността на съдебния акт неправилният извод, че като е посочено нарушение на чл.98 ЗДвП се обосновава третата хипотеза на чл.171, т.5, б.б от ЗДвП, когато паркираното ППС прави невъзможно преминаването на другите участници. С оглед на това не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което се определя на 100 лв. Като има предвид изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение