Решение № 12554 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12920/2015 г.

Решение № 12554 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12920/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Ш., гражданка на Украйна, лично и като законен представител на малолетния И. Г. Ш., чрез процесуалния си представител адв. В. против решение № 5925/8.10.2015 г., постановено по адм. дело № 5951/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град. К. твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Редовно призована за съдебно заседание касационната жалбоподателка се явява лично с процесуалния си представител адв. Н.. Заявява, че поддържа жалбата и не сочи нови доказателства. Касационният ответник по делото - заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалния му представител юрк. С. оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Редовно призован за съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. С.. Заявява, че оспорва жалбата и представя справка за актуалното положение в Украйна, за Донецка област. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд - трето отделение в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производството по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на О. Ш., гражданка на Украйна, лично и като законен представител на малолетния И. Г. Ш. срещу решение № 3869/19.05.2015 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на същата е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на зам. председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на касаторката срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на Ш., при проведените задължителни няколко интервюта относно причините за нежеланието й да се завърне в родината си и обстоятелствата изложени от нея за наличието на реална опасност за живота й. Съдът е установил, че в интервютата пред ДАБ проведени на 11.12.2014 г., на 30.10.2014 г. и на 18.09.2014 г. О. Ш. е посочила, че положението в Украйна и по специално в Донецк, откъдето е тя е нестабилно, в областта се провеждат военни действия, като съществуват и паравоенни формирования, които избиват местното население. Г. е полуразрушен, като липсва ток, вода и стоки от първа необходимост, като семейството на Ш. го е напуснала с последния влак, след което гарата е била разрушена. От изявленията направени пред административния орган, съдът по делото е установил, че Ш. не е била лично преследвана в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Съдът, след като е проверил данните в преписката, не е установил касаторката да е била обект на лично посегателство, или върху нея да е упражнявано физическо насилие, което да представлява тежка и лична заплаха за живота и здравето й. Съдът анализирайки понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, е развил съображения за това, че по отношение на О. Ш. не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като изхождайки от бежанската история на Ш. и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Украйна към датата на постановяване на акта си, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ, за предоставяне на Ш. на хуманитарен статут - липсват данни касаторката да е изложена на реална опасност от тежки посегателства в трите и проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1- 3 от ЗУБ. Решението е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд - С.-град. Правилно решаващият съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от съда е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне на статут на бежанец на касационната жалбоподателка, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от О. Ш. факти не обосновават основателен страх, основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради нейното политическо мнение и/ или убеждение, който да мотивират нежеланието й да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са и изводите на АССГ за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване на молбата на Ш. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните съдържащи се в интервютата на касаторката, е приел, че липсват доказателства, същата да е получила тежка и лична заплаха за живота и сигурността си, както и, че не са установени интервенция по причина на въоръжен конфликт в личната сфера на лицето, което да даде основание за самостоятелно прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователни в тази връзка са оплакванията изложени от Ш. в касационната жалба, че в противоречие с практиката на СЕС е приел, че насилието в Украйна не може да бъде характеризирано като безогледно. Правилно и обосновано съдът е приел, че независимо от наличието на стълкновения в Донецк, няма пречка Ш. да се пресели в други части на Украйна. По делото пред настоящата касационна инстанция е представена справка на Дирекция "Международна дейност" с вх. № МД -1301/4.11.2016 г. на ДАБ за обстановката в Украйна, от която се установява, че към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в ( решение на съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт, безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила или от юрисдикциите на държава - членка, пред която се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От информацията съдържаща се в справката е видно, че цялостната оценка на ситуацията в Украйна, въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява страната да бъде определена като достигаща границите на "безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9 оукраинскит ЗУБ. Правилно и обосновано съдът е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като касаторката не е била изложена на реална опасност от тежки посегателства в държавата си по произход. Видно от доказателствата по делото е, че Ш. не е заявила да е имала никакви проблеми с официалните украински власти, тъй като е напуснала легално Украйна, като причините изтъкнати от нея, поради които не желае да се завърне там са от личен характер. Обосновано съдът е приел, че причините сочени от Ш., поради които иска закрила по реда на ЗУБ, са извън предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Правилни са и изводите на АССГ за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната на произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да наруши принципа на non refoulment - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С.-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,