Решение № 12970 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3048/2018 г.

Решение № 12970 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3048/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на адв. Р. Ковачева, като пълномощник на М. П. за отмяна на влязло в сила решение № 10165 от 29.09.2016 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение, по адм. дело № 9071/2014 г., с което е оставено в сила решение № 67 от 25.11.2013 г., постановено от Софийски градски съд, Административно отделение, по адм. дело № 16/2001 г. Искането за отмяна е с посочени основания по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. Ответниците – Областен управител на област София, Министерство на външните работи; Народно събрание на Република България; Агенция "Дипломатически имоти в страната" ЕООД; Комисия за енергийно и водно регулиране; Администрация на Министерски съвет; Министъра на земеделието, храните и горите; Висш съдебен съвет и Столична община, редовно призовани, в писмени бележки и чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на молбата. Ответниците - А. П., В. В.; С. Г. и Б. Б. изразяват становище за неоснователност на направеното искане. Ответниците - Р. Б.; А. С.; В. А.; А. С.; Б. Т.; И. К.; Й. М.; Л. Й.; М. А.; Б. С.; А. Й.; В. А.; А. А.; А. А.; Й. П.; В. Н.; Н. Г.; С. Т.; М. Г.; И. Г.; И. Б.; М. П., редовно призовани не се явяват, не се представляват и не вземат становище по молбата за отмяна. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия намира искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК от надлежна страна. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Производството за отмяна по чл. 237 от АПК като извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения или определения, с които се прегражда развитието на делото, е подчинено на точно и изчерпателно регламентирани в чл. 239 от АПК правни основания, които страната, за която съдебният акт е неблагоприятен, следва да представи и да докаже в това производство. В настоящия случай от молителя са посочени две основания по чл. 239 от АПК – т. 1 и т. 5. По първия текст се визират нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая не се сочат никакви такива данни – обстоятелства или доказателства, които да не са могли да бъдат известни на страната, което да налага промяна на посочените две решения. В случая молителят се позовава на Заповед № РД-21-002/09.01.2006 година на Областен управител на област София и издадените въз основа на нея нотариални актове- констативни и за покупко-продажба, за които твърди, че според него, е основание по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Изложеното от молителя не може да бъде определено и не представлява нов факт по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, който да е основание за отмяна на влязъл в сила стабилен съдебен акт, тъй като видно от приложените към делото писмени доказателства не е ново доказателство, тъй като е представено по адм. дело № 16/2001 година по описа на СГС. Неоснователни са и оплакванията за наличие на оснавание за отмяна по реда на чл. 239, т. 5 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В молбата за отмяна се посочва, че е налице нарушено право на защита, именно тъй като съдебните инстанции не са се произнесли по част от наведените н жалбата доводи, което по никакъв начин не доказва хипотеза, относима към разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение, а касаят касационни основания за оспорване на обжалваем акт. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия