Решение № 10397 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8904/2017 г.

Решение № 10397 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8904/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба ( наречена частна жалба), подадена от Общинския съвет - М., чрез неговия председател срещу решение № 163/07.06.17 г., постановено от Административния съд С. З. по адм. д. № 527/2016 г. С обжалваното решение, по жалба на Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс" ( наричано за краткост по-долу Сдружението), гр. П., са обявени за нищожни разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. М., както и е отменена като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 45 от същата наредба и Общинският съвет М. е осъден да заплати на Сдружението разноски по делото в размер на 830 лева. В касационната жалба се поддържа недопустимост на решението. Във връзка с този довод се поддържа, че Сдружението не е имало правен интерес от оспорването на разпоредбите от процесната наредба. Иска се отмяна на решението и оставяне без разглеждане жалбата на Сдружението. Ответникът в касационното производство - Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс" чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й, и потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски за касацинната инстанция. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Според прокурора, съдът не е изследвал наличието на интерес от оспорването за жалбоподателя. Също така, прокурорът е посочил, че липсва оспорения акт по делото, както и преписката по приемането му. Предлага се отмяна на решението и връщане на делото на друг съдебен състав на административния съд за ново разглеждане. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Жалбата е основателна. Съдът е сезиран с жалба от Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс" против разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. М.. Съдът е приел, че Сдружението има интерес от оспорването, тъй като целта му е пряко свързана с осъществяване на граждански контрол върху актове на публични органи в широки граници на обществени отношения, включващи предмета на регулиране на оспорения нормативен акт. Съдът се е позовал и на задължителния характер на определение № 3270/16.03.2017 г., постановено от ВАС по адм. д. № 2948/2017 г., в мотивите на което било прието, че съдържанието на Решение № 240 от 24.11.2016 г. на Общинския съвет М., не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 3 от ЗНА. Въз основа на съдържанието на посоченото определение, административният съд е приел, че следва да извърши преценка по съществото на законосъобразността на оспорените разпоредби от процесната общинска наредба. Не могат да бъдат споделени съображенията на съда, че целите на сдружението обуславят интереса му от обжалването. Видно от предмета на дейност на сдружението, така както е отбелязан в удостоверението, издадено от Окръжен съд-П. по ф. д. № 108/2016 е, че той се свежда до недопускане съществуването на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, а целите на сдружението, които следва да се постигнат с дейността му са във връзка с утвърждаване на принципите на правовата държава и върховенството на закона. Ако се приеме, че така посочените цели и предмет на дейност на сдружението сами по себе си са достатъчни, за да обосноват правния му интерес от съдебно оспорване на всеки един подзаконов нормативен акт, за който сдружението чрез своите органи прецени, че е незаконосъобразен, ще се стигне до автоматизъм в преценката за наличие на правен интерес за сдружението, който според настоящия съдебен състав не е съответства на уредбата в чл. 186, ал. 1 АПК. Това е така, тъй като би било достатъчно само твърдение, че даден подзаконов нормативен акт или разпоредба/разпоредби от него са незаконосъобразни, за да се приеме от съда, че сдружението има интерес от оспорването им. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд от значение за преценката - има ли сдружението правен интерес от оспорването или не, е и сферата, в която се проявяват правните последици на оспорения акт, или оспорените разпоредби от подзаконовия административен акт, и дали именно от тази гледна точка, може да се приеме, че са засегнати правната сфера на сдружението или на неговите членове, или на някои от тях. В конкретния случай се оспорват отделни разпоредби от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. М.. Сдружението нито твърди, нито сочи доказателства, че то или някой/някои от неговите членове са ползуватели на услуги или ще бъдат такива ползуватели, за които таксата или цената на услугата се определя и администрира по реда на оспорената наредба. При липсата на такива твърдения, неправилно административният съд е приел, че жалбоподателят е доказал пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването на разпоредбите от конкретната наредба. Отделно от това, следва да се посочи, че с разпоредбите на АПК са създадени достатъчно гаранции за защита на обществения интерес от незаконосъобразни актове на администрацията, вкл. и от подзаконовите нормативни актове, приемани от овластените за това органи. Съгласно чл. 16, ал. 1 АПК, прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като част от правомощията му, изброени в трите точки на посочената алинея са и предприемане на действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове. Съгласно чл. 186, ал. 2 АПК, прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. Съгласно чл. 136, ал. 2 от Закона за съдебната власт, в окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела. В този смисъл, сдружението може да действа според очертания предмет на своята дейност и да реализира целите си, предизвиквайки съдебно оспорване на незаконосъобразен според преценката му подзаконов нормативен акт, чрез сезиране на съответната окръжна прокуратура с предложение за това. Друга възможност за реализиране целите на сдружението чрез регистрираната му дейност е използването на реда за предложенията - глава осма от АПК, раздел I и II чрез предложение за отмяна на незаконосъобразния подзаконов нормативен акт до органа, който го е издал по реда на чл. 79 АПК. По тези съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява обжалваното решение като недопустимо, тъй като е постановено по недопустима жалба, подадена от лице, за което не е установило по несъмнен начин, че има интерес от оспорването на разпоредбите от наредбата. Решението следва да се обезсили, жалбата на Сдружението се остави без разглеждане, а съдебното производство, образувано по нея се прекрати. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК, вр. с чл. 159, т. 4 от същия кодекс, Върховният административен съд