Решение № 49 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6392/2007 г.

Решение № 49 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6392/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. К. от гр. П., подадена от пълномощника му адв. Н, срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, III с-в, № 413 от 27.09.2007 г. по в.гр.д. № 611/2007 г., с което е отменено решение № 768 от 02.05.2007 г. по гр.д. № 3962/1994 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на Н. Д. Б. за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решението на същия съд от 1.04.1999 г., и вместо това с въззивното решение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението по отношение името на ответника - вместо М. Н. К. да се чете М. К. К. Ответницата по жалбата Р. С. Б. чрез пълномощника си адв. В. Д. моли решението да се остави в сила. Претендира разноските по делото. Ответницата Н. Д. Б. от гр. С. не е изразила становище. Д. "С" София в представеното писмено становище моли да се постанови решение, което да защити в максимална степен интересите на детето. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното: За да допусне поправка на очевидна фактическа грешка въззивният съд е приел, че е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в решението чрез погрешно посочване на името на ответника К. Действително в исковата молба като ответника не е посочено лицето М. К. К., а М. Н. К., но формираната воля на съда въз основа на събраните по делото доказателства и личното участие на лицето в съдебното производство е относно лицето М. К. К. Трите съдебно медицински експертизи за бащинство на детето Р., посочващи за баща ответника, са извършени по отношение на М. К. К. Същият е участвал лично и чрез пълномощник в съдебното производство като в с. н. 3.1999 г. е заявил, че вече е убеден, че детето е негово. Това име е вписано в пълномощното на адв. Т, с името М. К. К. са подадени и редица молби. Представено е и прието копие от личен паспорт на ответника, даващо възможност на съда за индивидуализация и отразяване на правилното име и ЕГН на ответника К. Не без значение е и обстоятелството, че се касае за защита на интересите на едно дете, при което формалната юридическа логика следва да се съобрази с принципите, прогласени в чл. 3 от Закона за закрила на детето. Срещу така постановеното решение М. К. К. прави оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Развива доводи, че не е налице очевидна фактическа грешка, тъй като в исковата молба името на ответника е м. Н. К. Спазването на формалната юридическа логика е гаранция за стабилитет на правните актове. Жалбата е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в решението. Данни за очевидна фактическа грешка могат да се почерпят както от мотивите на решението, така и от досието на делото. Въззивният съд не е допуснал нарушение на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) като е основал решението си на данните по делото относно самоличността на ответника, установена по несъмнен начин както от приложни по делото писмени доказателства и експертизите, така и от представеното копие от личен паспорт на ответника. Формираната от първоинстанционния съд воля относно бащинството на детето Р. е по отношение на ответника М. К. К. и това е видно и от факта, че в решението е посочен ЕГН на лицето М. К. К.. Освен това следва да се има предвид и направеното от М. К. К. признание за допуснатата в решението грешка по отношение на собственото и бащиното му име в с.з. на 25.04.2007 г. пред Пловдивския окръжен съд, което преценено по реда на чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.) също сочи на основателност на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка. Съвкупната преценка на изложените по-горе обстоятелства дава основание на настоящата инстанция да приеме касационната жалба за неоснователна. По изложените съображения решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила. На ответницата Н. Д. Б., следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лв. за процесуалното представителство на непълнолетната Р. К. от адв. Д. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение