Решение № 52 от 24.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 3072/2017 г.

Решение № 52 от 24.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 3072/2017 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Ваня Алексиева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по молбата на Надежда Н. Д. от [населено място], чрез адв. И. В. - САК, за отмяна на влязлото в сила решение на Шуменския районен съд № 122 от 26.02.2014 г., по гр. д. № 1217/2013 г., с което, на осн. чл. 92 ЗЗД, във вр. с чл. 355 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД молителката е осъдена да заплати на ТД [фирма], със седалище [населено място] солидарно с [фирма], [населено място] сумата 11 117.86 лв., представляваща неустойка по договор за консигнация от 09. 04.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 19.04.2013 г. до окончателното и изплащане и деловодни разноски в общ размер от 6 433.27 лв. Искането за отмяна, основано на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, молителят е аргументирано с наличие на образувано досъдебно производство № 534/17 г. по описа на РПУ Шумен и приетата по същото на 22.08.2017 г. съдебно-почеркова експертиза, според заключението на която, подписът под реквизита "консигнатор" не е положен от вписаното лице Надежда Н. Д., както и почеркът, с който е изписан ръкописния текст срещу този реквизит, не принадлежи на последната, настоящ молител. Същото отменително основание, обосновано с посочените съображения, молителят Д. поддържа, чрез пълномощника си адв. В. и в проведеното по делото открито съдебно заседание. Ответната по молбата страна [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Н. Т. е възразила по допустимостта и основателността й в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 2 ГПК, намира: Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Позоваването от страна на молителя на фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК в хипотезата на установена неистинност на документ, върху който е основано постановеното в инстанционното производство решение, е необосновано. За да е налице соченото отменително основание, е необходимо неистинността на съответния документ да е установена с влязла в сила присъда или с влязло в сила съдебно решение на гражданския съд по предявен иск, основан на чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, когато не може да се възбуди или е прекратено наказателното производство, при съобразяване на задължителните постановки в ТР № 5 от 14.11.2012 г., по т. д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В случая такива доказателства не само не са представени молителя Д., но видно от обстоятелствената част на молбата за отмяна единственото въведено твърдение е, че в образуваното с постановление на Ш. районна прокуратура досъдебно производство срещу неизвестен извършител е допусната и изслушана съдебно-графическа експертиза, според заключението на която положеният срещу реквизита "консигнатор" подпис в изследвания договор за консигнация от 09.04.2010 г. не е на лицето Надежда Н. Д. - настоящ молител, на която не принадлежи и почеркът, с който ръкописният текст срещу този реквизит, е изписан. Следователно независимо, че решението на Ш. по гр. д. № 1217/2013 г., предмет на молбата за отмяна, е основано на процесния договор, то сочените доказателства - Постановление на ШРП, Постановление на Областна дирекция на МВР - РПУ Шумен за назначаване на съдебно-графическа експертиза и протокол № 156 от 22.08.2017 г. за изготвеното заключение от експерт-криминалист в сектор НТЛ при ОД МВР Шумен Х. Х. като неотносими към поддържаното отменително основание не могат да аргументират приложението му. Съществуването на твърдяната неистинност на документа не е установена по надлежния ред, който визира чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, разпоредба аналогична на чл. 231, б. "б" ГПК (отм.), което обстоятелство само по себе си изключва и основателността на исканата отмяна, която предвид данните по делото е евентуално преждевременно заявена на въведеното отменително основание. Ответникът по молбата е претендирал деловодни разноски за извънинстанционното производство по чл. 303, ал. 1 и сл. ГПК, които с оглед изхода на делото и процесуалното правило на чл. 78, ал. 3 ГПК му се следват в размер на сумата 600 лв., неоспорено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК и реално заплатено, съгласно приложената разписка, подписана от С. П., като управител на ТД [фирма] и от адв. Н. Т., в качеството и на процесуален представител на страната - ЮЛ, адвокатско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС