Решение № 7568 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2167/2017 г.

Решение № 7568 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2167/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. М., в качеството й на ЕТ "М. М., ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Т., област Л., квартал Лъгът, бл. ..., вх. ..., подадена чрез адвокат С. С. против Решение № 407/19.12.2016 г., постановено по административно дело № 700/2014 г. по описа на Административен съд - В. Т. Решението се оспорва в частта, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ "М. М." против Ревизионен акт № 111400628/5.06.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с Решение № 331/15.08.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново, относно определени задължения по ЗДДС и по ЗДДФЛ, както и в частта на разноските. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК - като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява се, че основанията за облагане по особения ред на чл. 122 ДОПК не били установени посредством събраните в хода на ревизията доказателства. На следващо място се оспорва изводът за наличие на реално осъществени доставки по неосчетоводените от ревизираното дружество фактури, който извод е мотивирал съдът да отхвърли жалбата. Иска се отмяна на оспореното решение, в частта, с която жалбата против ревизионния акт е отхвърлена, както и в частта с която жалбоподателят е осъден за разноски. Касационната жалба се поддържа от адвокат Стефанов, който моли да бъде уважена по съображенията, изложени в нея, както и да се присъдят сторените от доверителя му разноски. Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново чрез депозиран писмен отговор по касационната жалба от процесуален представител, изразява становище по съществото на спора, като счита оспореното съдебно решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 943,70 лева. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок, който въпрос е разрешен от петчленен състав на Върховния административен съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е ревизионен акт, издаден след проведена ревизия по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, с който са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност и за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Органите по приходите са приели, че са налице неотразени от ревизираното лице фактури, издадени от 15 различни доставчици, по които са осъществени доставки на стоки, продадени в последствие от него без издаване на документ, респективно получените приходи не са отчетени като такива и се явяват укрити, тоест са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК. Съдът е отменил и изменил частично ревизионния акт само досежно определения ДДС и лихви за данъчни периоди м. 08.2011 г., м. 05.2010 г. и м. 06.2010 г., отчитайки обстоятелството, че шест от процесните фактури са били осчетоводени от ревизираното лице, като в тази част съдебното решение не се оспорва. Относно всички останали задължения и периоди, съдебният състав е отхвърлил жалбата против ревизионния акт, след като изцяло е възприел доводите на приходната администрация, съдържащи се в оспорения акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново. В хода на висящото съдебно производство, административният съд е приел за установено, че жалбоподателят действително е получил стоките, описани в издадените от доставчиците фактури и че разполага с тези фактури, но не ги е представил на данъчната администрация, което обстоятелство се установява от съдържанието на отправеното преюдициално запитване да Съда на Европейския съюз. В оспореното решение е развил мотиви, че основният спорен факт, а именно получаване на стоките по процесните фактури може да се установява не само с преки доказателства, но и при наличието на множество косвени доказателства, които в съвкупност водят до извода, че лицето ги е получило. Прието е, че в случая са представени обяснения от доставчиците, пътни листи, покупни фактури, доказателства за техническа способност, касови бонове, представени са и самите фактури, които доказателства, в съвкупност водели до извода за реално получаване на стоките от ревизираното лице. В съдебното решение не е конкретизирано какви документи са представени от всички доставчици, които се различават по своето съдържание и специфика и които установяват различни обстоятелства. Така например, някои от доставчиците са дали подробни обяснения относно механизма на доставките, осъществения превоз, посочили и/или са представили документи, идентифициращи физическите лица, извършили превоза и доставката на стоките. Други от доставчиците са дали само общи и неконкретизирани обяснения по тези въпроси. Пътни листи са представени само от доставчиците "Алпина" ЕООД и "Троямик" ООД, но съдът не е посочил какво се установява с тях. Административен съд - В. Т. е приел също така, че без значение за изясняване на спорния въпрос е обстоятелството дали във фактурите са налични подписи на получател, поради което не е конкретизирал кои от фактурите са подписани "за получател" и кои не са. Това становище не се споделя от настоящия съд предвид характера на стоките, които са родово-определени, поради което следва да се вземат предвид предпоставките, разписани в разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която собствеността върху вещите се прехвърля при постигане на съгласие за това между страните по сделката, а при липса на такова, когато вещите бъдат отделени от рода и предадени на купувача. Безспорно когато фактурите са подписани от доставчика и получателя, или те не отричат доставката, такова постигнато съгласие е налице. Когато обаче липсва подпис на получателя и доставката се оспорва от него, както е в случая, следва да са налице други доказателства, установяващи фактическото отделяне на вещите и тяхното предаване в негово владение. За установяване на този факт не са достатъчни представените от доставчици счетоводни регистри, а би следвало от страна на приходната администрация да се ангажират и други доказателства, например гласни - чрез разпит на лицата, които фактически са участвали в превозването и предаването на стоките и които са посочени поименно от част от доставчиците. В този смисъл, съдът е имал задължението по чл. 171, ал. 4 АПК, да укаже на ответната страна, че за установяване на спорното обстоятелство по предаване на стоките следва да ангажира и други доказателства. На следващо място, първоинстанционният съд не извършил анализ на обстоятелството, което е установено от вещото лице и е признато от приходната администрация в решението на директора на Дирекция "ОДОП", а именно, че в представената преписка не се съдържат процесните фактури, издадени от четирима от доставчиците - ЕТ "Престиж - П. К.", "Макс трейд" ЕООД, "С И Д - Цветков" ЕООД и "ИРА" ЕООД, като тези доставчици не са представили и други счетоводни документи при извършените им насрещни проверки. Относно тези доставчици е следвало да се установи по какъв начин липсата на каквито и да е документи относно спорните доставки, се отразява на размерите на установените с ревизионния акт задължения, като изводи в тази насока няма в съдебния акт. Предвид изложеното до тук, настоящият съдебен състав счита, че Административен съд - В. Т. е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в постановяване на съдебния си акт при неизясняване на всички относими за спора факти. Това, както и въведената в чл. 220 от АПК забрана за Върховния административен съд да извършва нови фактически установявания, обуславя наличие на основанията по чл. 222, ал. 2 от АПК, което налага отмяна на решението в оспорената част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото съдебно решение. Съдебният състав следва да разграничи фактите, които се установяват за отделните доставки, въз основа на което да достигне до съответните правни изводи за това по кои фактури е налице реална доставка, респективно укрити доходи и по кои не е налице това обстоятелство. Въз основа на тези изводи, следва да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да установи действителния размер на задълженията по ЗДДС и по ЗДДФЛ, както и дали и кога лицето е достигнало оборота за задължителна регистрация по ЗДДС и налице ли са основанията за регистрация по ЗДДС през целия ревизиран период. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение