Решение № 16664 от 6.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 708/2019 г.

Решение № 16664 от 6.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 708/2019 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Тончев, [населено място], [област], против решение № 735/11.12.2018 г. постановено по адм. дело № 252/2017 г. на Административен съд-Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 01-6500/12032/19.04.2016 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания", с направление "Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго решение, с което да бъде уважена жалбата, по която е образувано производството пред първата инстанция. Ответникът - заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", в представен писмен отговор чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира отхвърлянето й, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на П. Тончев, срещу уведомително писмо изх. № 01-6500/12032/19.04.2016 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". За да отхвърли жалбата Административен съд-Плевен е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, нито противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. В тази връзка, обосновано /предвид данните от приложените по делото документи, заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза и показанията на разпитан свидетел/, са констатирани следните релевантни за спора факти: със заявление УИН 15.28.0515/80217 по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места" за кампания 2015 г., от П. Тончев са заявени за подпомагане парцели с обща площ 276. 12 ха. Между страните липсва спор, че първоначално от земеделския стопанин е поет агроекологичен ангажимент по горепосочената мярка и направление, през 2013 г., за 306. 84 ха, одобрени като референтни. При осъществената по делото проверка относно припокриване на площта на заявените за кампания 2015 г. парцели, с тези, одобрени като референтни за предходните две кампании, включително въз основа заключението на вещото лице е констатирано, че припокриването с площите за 2015 г. е под 90 %, а именно - 89. 99%. Установено е, че през 2015 г. земеделският стопанин не е заявил парцел 14876-210-1-3, с площ 7. 11 ха и парцел 14876-658-2-1, с площ 23. 61 ха, като в заявлението за подпомагане изрично отбелязал, че през текущата година намалява площта, за която е поел ангажимент. От приложените обяснения на лицето и доказателствата по преписката, в т. ч. свидетелските показания е видно, че Тончев не е разполагал с документи, установяващи правно основание за ползването на горепосочените два парцела за кампания 2015 г. При така направените, обосновани фактически констатации, първоинстанционният съд формирал правилен краен извод за неоснователност на подадената жалба. В тази връзка законосъобразно приел, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити. При извършената административна проверка в случая е установено неизпълнение на изискването по чл. 24 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, б. "а", т. т. 2, 3 и 4 и т. 5, б. "б", да се извършват върху едни и същи площи, в петгодишен период от поемането на агроекологичното задължение /ал. 1 на чл. 24/. Действително, текстът на чл. 24, ал. 2 от Наредбата предвижда възможност за намаляване на одобрените площи с до 10 %, като поне 90 % от площта следва да се припокрива с тази, одобрена със "заявлението за подпомагане". Именно неизпълнението на изискването по чл. 24, ал. 1 от Наредбата кореспондира с прилагането на чл. 18, ал. 3, т. 3 от същата. Според последната разпоредба, подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ ако не са осигурили ползването на площите, за които кандидатстват за подпомагане, съгласно изискванията на чл. 24, ал. 1. С оглед формулировката на текстовете на чл. 24, ал. 1 и чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/2009 г. без правно значение са оплакванията на касатора, основани на очевидно изключително малката разлика между установеното припокриване на площите и 90 %, визирани от чл. 24, ал. 2 от Наредбата. Още повече, че направените от административния орган фактически констатации за процента на припокриване на площите при пресичане на заявените от П. Тончев през текущата кампания парцели, спрямо одобрените /референтни/ парцели за участие по направление "Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места", за предходните две кампании, изцяло кореспондират с данните от заключението по приобщената по делото СТЕ. Неизпълнението на условието по чл. 24, ал. 1 от Наредбата дава основание за прилагане на правилото на чл. 18, ал. 3, т. 3 от същата, поради което и законосъобразен се явява атакуваният пред първата инстанция, административен акт, чиито последици по съществото си кореспондират с постановеното от органа "прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.". Не намира основание и твърдението на касатора, че е нарушен принципът за съразмерност, установен в чл. 6 АПК. Съгласно цитираната разпоредба административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като с издаването на административен акт не може да се засягат права и законни интереси, в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която същият се издава. Другояче казано, оперативната самостоятелност на органа е ограничена от необходимостта да бъдат съобразени определени, нормативноустановени принципи, но приложимите в случая разпоредби на Наредба № 11/2009 г., не налагат избор на органа между две или повече еднакво законосъобразни възможности. След като касаторът не отговаря на изискването по чл. 24, ал. 2 от Наредбата, тъй като заявената от него за подпомагане през 2015 г. площ, не припокрива поне 90 % от одобрените му преди това за подпомагане площи, то е налице основание за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент със съответните последици. По изложените съображения, правилен се явява направеният от Административен съд-Плевен извод за законосъобразността на атакуваното пред него уведомителното писмо, а оттам и че жалбата срещу него, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Поради това, настоящият състав приема, че не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, основателно е искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200 лв по приложен списък и в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение