Решение № 14125 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13647/2015 г.

Решение № 14125 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13647/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът ЕТ "Ж. М." моли да бъде отменено решение № 1842/09.10.2015 г. по адм. д. № 1418/2015 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-16-1403764-091-001/27.02.2015 г. на ТД на НАП - П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. В писмената защита поддържа, че РА е нищожен поради противоречие между чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Моли РА да бъде обявен за нищожен или да бъде отменен в обжалваната част като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "ОДОП" - П. по съображения в писмено становище и писмени бележки моли решенето като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-16-1403764-091-001/27.02.2015 г. на ТД на НАП - П., с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 11 221,06 лв и са начислени лихви за периода м. 6, 8, 10 - 12.2009 г. по фактури на "Е. корпорейшън" ЕООД, "Е. 2009" ЕООД и "К. индивидуал" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, тъй като доставките на горива по тях не са осъществени. Неоснователен е доводът за нищожност на РА, който е издаден от редовно овластени по чл. 119, ал. 2 от ДОПК данъчни органи. Практиката, на която се позовава касаторът в писмената си защита е отречена с тълк. р. № 5/13.12.2016 г. по тълк. д. № 10/2016 г. на ВАС. С. е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения по ЗДДС за ревизирания период. Съдът е обсъдил подробно доводите на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба и е достигнал до обосновани изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Правилен е изводът на съда, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена облагаема доставка. Законосъобразен е изводът на съда, че за доставката на значителни количества горива, следваше да са представени доказателства за приемо-предаване на същите на ревизираното лице. Обосновано съдът е приел, че не е доказано приемо-предаване на горивата от доставчиците на ревизираното лице. Съдът е обсъдил подробно доказателствената стойност на събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че за част от фактурите липсват доказателства за предаване на горивата на ревизираното лице, а представените доказателства за останалите фактури не са годни да установяват прехвърляне на правото на собственост върху горивата в патримониума на ревизираното лице. Правилен е изводът на съда, че счетоводното отразяване на получени горива от ревизираното лице не е достатъчно, за да се приеме, че осчетоводените стоки са получени по спорните фактури. За да постанови решението си административният съд е взел предвид относимата практика на СЕО и СЕС, според която за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит получателят трябва да разполага с фактура и да е осъществена доставката, описана в нея. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение 866,63 лв за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,