Решение № 6608 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7987/2016 г.

Решение № 6608 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7987/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 273 от 6.06.2016 г. по адм. д. № 164/2016 г. Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на ДКЦ "С. П." ЕООД - П., представлявано от прокуриста К. Д. П. срещу заповед № РД-08-1609/17.12.2015 г. на директора на РЗОК - П., с която на основание чл. 96, ал. 2, т. 1 от НРД за медицинските дейности за 2015 г. във вр. с чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), договор № 150420/18.02.2015 г. за извършване на специализирана извънболнична медицинска помощ между ДКЦ "С. П." ЕООД - П. и РЗОК - П. е прекратен частично по пакет "Образна диагностика". Със същото решение ДКЦ "С. П." ЕООД - П. е осъдено да заплати на РЗОК - П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Срещу това решение е подадена касационна жалба от ДКЦ "С. П." ЕООД - П. от прокуриста д-р К. Д. П., чрез адв. Ценкулов с молба то да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - директорът на Регионална здравноосигурителна каса - П., чрез юрисконсулт Н. В. В. - Йолова излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита същата за допустима, но неоснователна, а решението на административния съд за правилно и в съответствие с АПК. Върховният административен съд прецени събраните по делото доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - П. е заповед № РД-08-1609/17.12.2015 г. на директора на РЗОК - П., с която е прекратен частично по пакет "Образна диагностика" за специалност "Образна диагностика" договор № 150420/18.02.2015 г. за извършване на специализирана извънболнична медицинска помощ от ДКЦ "С. П." ЕООД - П.. Като мотив за прекратяването на договора административният орган е посочил, че са констатирани неверни данни, посочени в месечната отчетна документация на д-р К. П. със специалност "Образна диагностика", РЦЗ № 1524134006 и УИН 1600000782, отчетени в РЗОК - П. за периода от 1.01.2015 г. до 30.06.2015 г. включително - неизвършени дейности съгласно представени от 25 ЗОЛ декларации. Оспореното решение на Административен съд - П. е правилно, като развитите подробни мотиви в него се споделят от настоящата касационна инстанция. Не може да се приеме доводът на касатора, че първоинстанционното решение е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. В. е изводът на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт е издаден в съответствие с административнопроизводствените правила. Неоснователно е и твърдението на касатора, че съдът е постановил решението си само въз основа на констатациите на административния орган, който от своя страна се е позовал единствено на твърденията на пациентите, обективирани в декларации. С определение № 296 от 17.03.2016 г. на жалбоподателя е указано, че негова е тежестта да докаже, че процесната медицинска дейност е извършена. Задължен е също така да представи наличната медицинска документация и сочения от него Анекс към индивидуалния договор по отношение на д-р Р. Л. К. за пакет "Образна диагностика". При така дадените подробни указания жалбоподателят е поискал да бъдат разпитани трима свидетели относно провеждането на анкетата и попълването на декларациите, послужили като основание за установяване на фактическите основания за издаване на административния акт. В медицинските документи, изготвени от лечебното заведение са описани извършени образни изследвания на ЗОЛ от друг здравен район в периода от 1.01.2015 г. до 1.06.2015 г. Свидетелските показания на тримата финансови контрольори от РЗОК - П., които са участвали в проведената анкета, назначена със заповед на директора на РЗОК - П., правилно са обсъдени от първоинстанционния съд във връзка с начина на попълване на декларациите от ЗОЛ фигуриращи в месечните отчети на ДКЦ "С. П." ЕООД - П., като използвали направления бл. МЗ - НЗОК № 4 за образна диагностика в същото лечебно заведение. От попълнени 25 бр. декларации, една част от пациентите са заявили, че в първото полугодие на 2015 г. изобщо не им е извършвано образно изследване, други са заявили, че са им правени рентгенографии в ДКЦ - П., МБАЛ "С. М." и УМБАЛ "Г. Странски", а най-голяма част от анкетираните ЗОЛ са посочили, че процесното изследване им е извършено от д-р Пашов, но в болницата в гр. Ч. бряг. Установено е, че д-р Пашов работи по сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки чрез МБАЛ - Ч. бряг с НЗОК. В случая, обаче, е установено, че извършените от него изследвания по образна диагностика, не са заплатени от НЗОК на болницата в гр. Ч. бряг, а на ДКЦ "С. П." ЕООД - П., за което лечебно заведение, не се установи от декларациите на анкетираните лица да са правили рентгенографски изследвания. ДКЦ "С. П." ЕООД - П. е отчело направления за МДД на анкетираните лица, съответно е получило заплащане от РЗОК - П. за осъществената медицинска дейност, което се установява и от приложените по делото отчети и фактури за първото шестмесечие на 2015 г. На тези твърдения лечебното заведение не е противопоставило убедителни писмени доказателства, нито е оспорил истинността на декларациите, попълнени от ЗОЛ. При това положение не е доказано извършването на образни изследвания от ДКЦ "С. П." ЕООД - П., както правилно е приел съда. Освен това някои от пациентите са заявили, че изобщо не им е провеждана рентгенография за 2015 г., което опровергава изложените от касатора възражения, че част от изследванията ги прави в болницата в Ч. бряг за удобство на пациентите живеещи в района. Представените с административната преписка доказателства са противоречиви. От една страна отчетените направления за МДД съдържат данните за ЗОЛ, както и подпис на същото лице, от друга страна се твърди, че лицата, които фигурират в направленията, не са провеждали изследвания по образна диагностика. От тези данни може да се направи извод, че посочените пациенти са прегледани, както заявява и д-р Пашов в болницата в гр. Ч. бряг, но не и в ДКЦ "С. П." ЕООД - П.. При тези доказателства правилно, съдът е приел, че те не доказват извършване на процедурите по образна диагностика в лечебното заведение - жалбоподател с негова апаратура, консумативи и средства, а единствено, че пациентите са били изследвани от д-р Пашов с медицинската апаратура на болницата в Ч. бряг. След изслушване на свидетелите по отношение на проведената анкета с пациентите се е установило, че несъмнено декларираните обстоятелства са достоверни, а и както бе посочено по-горе жалбоподателят не е оспорил декларациите в хода на първоинстанционното производство. От изложеното се налага изводът, че съдът е изпълнил задълженията си по даване на указания на жалбоподателя относно доказателствената тежест и относно фактите, за установяване на които трябва да се представят доказателства, след което е постановил съдебния си акт въз основа на наличните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. Правилно е бил приложен и материалния закон. След като е установил, че ДКЦ "С. П." ЕООД - П. е отчело медицинска дейност, която не е извършена, съдът е направил обоснования извод, че в случая са налице предпоставките на чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО за частично прекратяване на договора по пакета, по който е установен неизвършената дейност. Отчитането на медицинска дейност, която не е извършена, представлява нарушение със значима обществена опасност, тъй като води до плащания от бюджета на НЗОК, които не са дължими, и пряко рефлектира върху неговата стабилност, както и върху възможността му да покрива други основателни разходи. Хроничният недостиг на средства по този бюджет е общественоизвестен факт. Ето защо законодателят прилага в тези случаи най-строгата санкция - прекратяване на договора. Неоснователни са и оплакванията на касатора относно несъобразени от съда нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че в случая става дума за медицински дейности, които реално не са извършени, която хипотеза позволява събирането на информация от ЗОЛ, вкючително под формата на декларации, за извършените им дейности от конкретното лечебно заведение, по аргумент от чл. 77 от Закона за здравното осигуряване. По отношение на възражението, че проверката е извършена в нарушение на Инструкция № РД-16-6 от 22.02.2010 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване, тъй като анкетата е проведена, преди заповедта на директора на РЗОК - П., с която е наредил извършването на проверка, следва да се отбележи, че със заповед № РД-09-218/15.09.2015 г. на директора на РЗОК - П., издадена на основание чл. 73, ал. 2, чл. 74, ал. 2 и чл. 77 от ЗЗО и във връзка с констатирани отчетени множество образни изследвания на пациенти от друг здравен район е наредено на 24.09.2015 г. да се извършат анкети със ЗЗОЛ, съгласно приложена справка. Изпълнението на тази заповед е извършено законосъобразно от служителите в РЗОК - П., като констатациите от нея са послужили, да се нареди извършването на проверка на лечебното заведение. Неоснователно е и възражението на касатора, че предвид събраните декларации, решението за частичното прекратяване на договор по отношение на пакета "Образна диагностика" вече е било взето. Извършената анкета е била свързана с констатирани множество отчетени от ДКЦ "С. П." ЕООД - П. образни диагностики на лица от гр. Ч. бряг и гр. К., които са декларирали, че в това лечебно заведение не им е извършвано процесното изследване. В резултат на тези данни е извършена проверка в ДКЦ "С. П." ЕООД - П., като от нея не се е установило опровергаване на тези данни, като освен всичко изложено и д-р Пашов е потвърдил извършването им в болницата в гр. Ч. бряг. В случай, че не беше установено несъответствие и пациентите бяха заявили, че образното изследване им е извършено в ДКЦ "С. П." ЕООД - П., нямаше да има основание за извършване на проверката и на събиране на доказателства от административния орган опровергаващи декларираното. По отношение на обстоятелството, че на 17.12.2015 г. е сключен анекс към индивидуалния договор, с който друг специалист е вписан за пакета "Образна диагностика", за който не са установени нарушения, следва да се отбележи, че към този момент чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО (ДВ, бр. 48 от 2015 г.) предвижда директорът на РЗОК да прекратява частично индивидуалния договор с лечебното заведение, при констатирана отчетена, но неизвършена дейност, за съответната клинична пътека или за съответния пакет по специалност от пакета специализирана извънболнична медицинска помощ, по която е отчетена дейността. Изменението на закона с ДВ, бр. 98 от 15.12.2015 г., влиза в сила от 1.01.2016 г., и на основание чл. 142, ал. 1 от АПК, не може да се приложи новата разпоредба, и индивидуалният договор с НЗОК да се прекрати частично само с по отношение на лекаря, който не е извършил отчетената дейност. По тези съображения в случая договорът се счита за прекратен и по отношение на другия специалист по "Образна диагностика" - д-р Р. К.. Поради това настоящият съдебен състав счита, че оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, поради което решението на Административен съд - П. не страда от наведените с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,