Решение № 6430 от 13.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4520/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на "Напоителни системи" ЕАД с ЕИК 831160078, със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес], подадена чрез пълномощника му адв. Гълъбова, против Решение 3681/04.02.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по административно дело 10192/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 62/11.10.2023 г., издаден от директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" (БД ИБР).

С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени АУПДВ 62/11.10.2023 г., евентуално делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия административен съд или на административния орган. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Мазганова.

Ответникът по касационната жалба - директорът на БД ИБР - гр. Пловдив оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор и в писмено становище. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е АУПДВ 62/11.10.2023 г., издаден от директора на БД ИБР. Със същия на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за водите (ЗВ) на "Напоителни системи" ЕАД е установено задължение за такса за разрешеното право на водовземане от повърхностни води по Разрешително 01420023/14.04.2021 г. за периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. в размер на 270 562.50 лв. и лихва в размер на 21 741.10 лв. към датата на акта.

АССГ е отхвърлил жалбата на дружеството против оспорения АУПДВ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорването е допустимо, актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195б, ал. 1 ЗВ в предвидената от закона писмена форма и при спазване на процесуалните правила. Мотивирал е заключение за съответствие му с приложимите материалноправни норми.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са твърденията на касатора, че АССГ е постановил решението си в противоречие с приложимия материален закон.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за такси, установени по основание със закон. Основанието за дължимост на такси за водоползване е регламентирано в ЗВ. Според чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а) ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от повърхностни води, а размерът й се определя с Тарифа на МС (ал. 6). В случая това е Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383/29.12.2016 г.

Чл. 194б, ал. 1 и ал. 2 ЗВ задължават титулярите на разрешителни ежегодно към 31 януари на следващата година да определят и декларират дължимата такса и да внесат задължението по декларацията си, така както са го изчислили, в срок до 15 февруари. Редът за заплащането на таксата е регламентиран в чл. 195а. Според чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 ЗВ вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1 извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2 платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3 покана към лицето за доброволно изпълнение и 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.

Съгласно чл. 194б, ал. 3 ЗВ (3) Директорът на Басейнова дирекция извършва проверка на информацията в подадената декларация по ал. 1 и съответствието й със: 1. резултатите от собствения мониторинг; 2. показанията на измервателните устройства, 3. резултатите от извършения през годината контрол. Според ал. 4 на чл. 194б, когато в декларацията по ал. 1 се установят несъответствия с информацията по ал. 3, които засягат основата и размера на определената такса, директорът на басейновата дирекция издава акт за установяване на публично държавно вземане, с който се коригира декларацията. Актът се съобщава на задълженото лице.

Фактите, установени от първостепенния съд, са следните:

1. С Разрешително за водовземане 01420023/14.04.2021 г., издадено от зам. министър на околната среда и водите, на Напоителни системи ЕАД е предоставено правото на водовземане от повърхностен воден обект язовир Тополница , изграден на река Тополница в землището на [населено място], община Ихтиман с разрешена цел земеделски цели обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури 495 285 дка, изградени поливни площи в напоителна система Тополница . Определен е лимит на ползваната вода до 174 млн. куб. м. годишно, от които за клон Тополница до 78 млн. куб. м. годишно, а за клон Марица до 96 млн. куб. м. годишно.

1. На дружеството е връчен Констативен протокол Пз-17/26.01.2023 г., с който му е указано да подаде декларация и да представи информация за съответствието на измерените и използваните обеми вода общо 138 750 000 куб.м. с нормите за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ.

1. Като титуляр на разрешително за водовземане от повърхностни води жалбоподателят подава на 30.01.2023 г. две декларации по образец, съдържащи данните по тарифата, въз основа на които се определят таксите в изпълнение изискването на чл. 194б ЗВ отделно за клон Тополница и отделно за клон Марица заедно със справка за целта на водоподаването (напояване), отнетия обем вода в куб. м., единичен размер на таксата, коефициент за отнет обем вода по норми и общо дължимата такса за клон Тополница , както и таблица за изчисляване на обема вода за напояване през 2022 г. съгласно Наредбата за нормите за водопотребление по Разрешително 01420023/14.04.2021 г. също за клон Тополница . Не подава данни за съответствието на измерените и използваните обеми вода с нормите за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, за клон Марица . Не подава обща декларация за отнетия обем вода 138 750 000 куб.м., който административният орган не оспорва.

За клон Тополница е деклариран отнет годишен воден обем 54651160 куб. м. по измервателно устройство 1 при разрешен обем по нормите за водопотребление 21095290 куб. м., коефициент по формулата за определяне на дължимата такса 1.3 и размер на дължимата такса 106 569.76 лв.

За клон Марица е деклариран отнет годишен воден обем 84098840 куб. м. по измервателно устройство рейка, коефициент по формулата за определяне на дължимата такса 0.7 и размер на дължимата такса 88 303.78 лв. Не е представена таблица за обемите вода за напояване по земеделски култури за клон Марица , сравнени с нормите по Наредбата за нормите за водопотребление, приета с ПМС 371 от 22.12.2016 г. на основание чл. 117а, ал. 2 ЗВ.

Общо дължимият размер на таксата според двете декларации е 194 873.54 лв.

1. Не е спорно между страните по делото, че таксата в декларирания размер не е платена в срока по чл. 194б, ал. 2 ЗВ, а и към датата на АУПДВ.

1. Извършена е проверка по документи, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол Пз 069/24.02.2023 г., за който по делото не са налице данни да е връчен на Напоителни системи ЕАД.

В констативния протокол е посочено, че съобразно подадената информация за измерените и използвани обеми вода (138 750 000 куб.м. годишен воден обем за 2022 г.) и съответствието с нормите на водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, размерът на дължимата такса се определя по формулата в чл. 11, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване при коефициент по чл. 12, ал. 3, т. 2, с който се умножава единичния размер на таксата 1.3.

С оспорения АУПДВ е установен общ дължим размер на таксата - 270 562.50 лв., който се различава от декларирания - 194 873.54 лв. Разликата се дължи на това, че и таксата, дължима от клон Марица , е изчислена с коефициент 1.3, а не 0.7. Независимо от това, че административният орган не оспорва, че отнетият обем вода за напояване от клон Марица е по-малък от или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, той приема, че превишаването на нормите по наредбата от клон Тополница , обосновава определянето на целия размер на таксата с коефициент 1.3.

В първоинстанционното производство жалбоподателят застъпва тезата, че в АУПДВ неправилно изчислен размерът на таксата, тъй като за цялото отнето количество вода (138 750 000 куб.м.) неправилно е приложен коефициент 1.3 вместо 0.7. Според него и за отнетата вода от клон Тополница следва да се приложи коефициент 0.7. Позовава се на справка за клон Тополница , в която е определена дължима такса в размер на 57 383.72 лв. с коефициент 0.7, която според него е била представена заедно с друга справка с коефициент 1.3.

Този негов аргумент е несъстоятелен, тъй като справката за клон Тополница с коефициент 1.3 съответства на таблицата, в която са посочени земеделските култури, напояваните площи и начинът на напояване, обем вода по нормите за потребление 21 095 290 куб. м. при отнет обем 54 651160 куб. м., както и на подадената от самото дружество декларация по чл. 194б, ал. 1 ЗВ. След като жалбоподателят твърди, че е допуснал грешка в изготвената от него таблица, то негова е тежестта да ангажира доказателства за това, но такива доказателства по делото не са представени, нито е заявено искане за допускане на съдебна експертиза с такава задача.

От съществено значение е, че отнетият годишен воден обем - 54651160 куб. м. от клон Тополница е значително по - голям от разрешения обем по нормите за водопотребление 21095290 куб. м., което изисква прилагане на коефициент по формулата за определяне на дължимата такса 1.3, след като Напоителни системи ЕАД не представя справка и таблица за общия обем отнета вода, която да доказва, че той е по-малък от или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ.

Жалбоподателят не оспорва този извод на административния орган. Не твърди, че общо отнетият воден обем от клон Тополница и от клон Марица е по-малък или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление. Не представя таблица за общо напояваните площи и земеделските култури и общо разрешения обем вода по нормите за потребление, така както му е указано от административния орган. Не твърди и не доказва посочените обстоятелства и в хода на съдебното производство.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, свързани с необсъждането на противоречивите справки за клон Тополница от страна на органа, издал акта, за невръчването на втория констативен протокол, както и за липсата на мотиви в акта, което препятства защитата му. Същите правилно са преценени от първостепенния съд като неоснователни. За да притежава белег същественост процесуалното нарушение, то ако същото не беше допуснато, това би довело до различно разрешаване на правния спор. В настоящия случай не се установяват такива нарушения на административнопроизводствените правила. След като административният орган не оспорва че общо отнетият обем вода е 138 750 000 куб. м., както е деклариран, то не може да се приеме, че липсата на сравнение на данните в декларациите с резултатите от собствения мониторинг на органа е съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Не са налице и твърдените от касатора съществени процесуални нарушения, допуснати от съда. Правилно съдът не е съобразил съдебно счетоводната експертиза, според която, след като отнетият годишен обем не надвишава лимита, определен в разрешителното, то коефициентът по чл. 12, ал. 3 от Тарифата за таксите, чрез който се изчислява размерът на дължимата такса за водовземане, е 0.7, а не 1.3. това е така, защото чл. 12, ал. 3 въвежда различен критерий за определяне на коефициента, а именно съотношението между отнетия обем вода и обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, а не съотношението между отнетия обем вода и максимално разрешения с разрешителното.

Съдът не е назначил служебно експертиза, която да установи дали общият обем отнета вода е по-малък от или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, тъй като жалбоподателят дори не е твърдял това обстоятелство.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че решението на АССГ е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Изводът на съда за законосъобразност на оспорения пред него АУПДВ е съответен на приложимия материален закон.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3, изречение първо във вр. с чл. 228 АПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение