Решение № 9830 от 17.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5165/2009 г.

Решение № 9830 от 17.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5165/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от ЕТ "Буров-Георги Георгиев" - гр. Варна, чрез процесуалния представител - адв. Жикова, против решение № 126 от 24.02.2009 г. постановено по адм. д. № 1320/2006 г. на Варненския окръжен съд-административно отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 030053/23.03.2006 г. на ТДД-Варна, в частта потвърдена с решение № 273/26.05.2006 г. на Директора на Дирекция ОУИ-Варна. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че неправилно Варненският окръжен съд приема, че доставките не са реални, без да обсъдил и преценил всички доказателства по делото. Моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да се отмени обжалвания РА. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП за гр. Варна не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания и предвид доказателствата по делото приема следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 126 от 24.02.2009 г. постановено по адм. д. № 1320/2006 г. Варненският окръжен съд-административно отделение, е отхвърлил жалбата на ЕТ "Буров-Георги Георгиев" против РА № 030053/23.03.2006 г. на ТДД-Варна, в частта потвърдена с решение № 273/26.05.2006 г. на Директора на Дирекция ОУИ-Варна, относно отказано право на данъчен кредит за ревизирания период по фактури издадени от ЕТ "Спирополис-Спиро Попов" и "Вертикал" ЕООД. Предмет на обжалване пред настоящата инстанция е само решението в частта с която е отхвърлена жалбата по отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактурите издадени от "Вертикал" ЕООД в размер на 35440 лв. и съответните лихви. В останалата част решението не е предмет на жалбата. За да постанови решението в обжалваното част съдът е приел, че правилно данъчният орган е направил извод, че по фактурите издадени от "Вертикал" ЕООД не е налице сделка по смисъла на чл. 6 и чл. 24 ЗДДС (отм.). Посочил е, че от доказателствата съдържащи се в данъчната преписка не се установява реалното изпълнение на доставките, а доказателства в тази насока не са представени и в хода на съдебното производство, вкл. реалното изпълнение не е доказано и със заключението на вещото лице (основно и допълнително). По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. Изводите които е направил съдът са в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. Видно от данните по делото не е бил спорен въпроса по отношение на това, че процесните фактури по които жалбоподателят е упражнил правото на данъчен кредит за периода на м. 01, 02, 06, 07, 08 и 11 на 2000 г. и м. 01, 02, 04, 05, 06 и 10. на 2001 г. са издадени от "Вертикал" ЕООД. Не е спорен и факта, че данъка по тези фактури е начислен от доставчика в СД и дневниците за продажба за съответните данъчни периоди, както и е отразен в счетоводството на доставчика по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Органът по приходите е приел, че доставките не са реални, анализирайки представените договори за изпълнение на СМР между жалбоподателя и "Вертикал"ЕООД, в които е договорено, че изпълнителят ще извърши СМР със собствени материали, специализирано оборудване, труд и транспорт т. е. в цената на фактурираните СМР са включени разходи за труд, материали и механизация. Преценявайки данните от извършената насрещна проверка на издателя на фактурите и останалите представени доказателства органът по приходите е приел липсата на реални доставки по договорите поради това, че от същите не може да се направи извод за това, че "Вертикал" ЕООД разполага с техника и оборудване за извършване на СМР, не са представени доказателства за предходни доставчици във вр. с покупката на материали и услуги, не са представени доказателства за командироване на наетите по трудов договор лица от София. Съдът е възприел изцяло тези изводи и констатации на органът по приходите като е посочил само, че те не се опровергават и със заключението на вещото лице. Това действително е така, тъй като макар и експертизата да установява, че жалбоподателят разполага с множества машини и съоръжения собствена строителна техника, това не означава, че и неговият доставчик "Вертикал" ЕООД е имал такава техника, за изпълнение на доставките за които е издал фактурите. В заключението си вещото лице посочва, че жалбоподателят е влагал в строителните обекти собствени строителни материали, което подкрепя извода на органът по приходите, че липсва реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Както се каза и по-горе в представените по делото договори за изпълнение на СМР е било договорено, че изпълнителят ще извърши СМР и то със собствени материали и специализирано оборудване, а по делото точно това не е доказано. С експертизата не е установено, каква част от изпълнението по договорите е на жалбоподателя за който се установява, че е имал техника и кадрови ресурс за извършването им и каква част е на извършителя "Вертикал" ЕООД. Реалността на доставките не се доказва и с допълнителното заключение на вещото лице, според което е извършена проверка в счетоводството на доставчика и е установено, че за проверявания период при него действително е имало назначени работници по трудови договори, за които са начислявани трудови възнаграждения, здравни и социални осигуровки. Това може да е така, но то не означава, че тези работници са работили точно на обекта който е посочен в договорите и са извършили договорените СМР-та, за които са издадени процесните фактури. Представените доказателства касаят общо дейността на дружеството, а не конкретния обект и извършените там СМР. Предвид така установеното правилен е изводът на органът по приходите и съдът, че няма доказателства за реалността на документираните с процесните фактури доставки, поради което за жалбоподателят не е налице правото на данъчен кредит по тях. За да може получателят по доставката да претендира правото на данъчен кредит, наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит по смисъла на чл. 63 ЗДДС (отм.). Тази разпоредба съдържа легалното определение, според което данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Според чл. 32 ЗДДС облагаеми доставки са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от данъчнозадължено лице и с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги. Следователно наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. В конкретния случай това не е доказано и като е достигнал до този извод първоинстанционният съд е издал правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора разноски по делото не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд-първо отделение