Решение № 2830 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11072/2017 г.

Решение № 2830 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11072/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Радев, изтърпяващ наказание в Затвора [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Кирова, срещу Решение № 1431/31.07.2017 г., постановено по адм. дело № 868/2016 г. по описа на Административен съд Варна, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважат предявените искове за обезщетяване на причинени неимуществени и имуществени вреди в претендирания размер. Ответниците Министерство на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") към Министерство на правосъдието, чрез процесуалния им представител юрисконсулт Славова вземат становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд Варна е отхвърлил предявените при условията на кумулативно обективно съединяване искове на К. Радев срещу: Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода 27.06.2007 г. – 31.05.2009 г. вкл., изразяващи се в унижение, стрес, безсилие и страх, поради бездействието на администрацията на Затвора [населено място] да му предостави полагаемите се безплатно облекло, обувки и спални принадлежности, ведно със законна лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното и изплащане и за заплащане на мораторна лихва в размер на 15 106 лв., начислена върху главницата за периода 27.06.2007 г. – 16.12.2013 г.; ГД "ИН" за заплащане на обезщетение в размер на ЗЗ 251, 96 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода 1.06.2009 г. – 16.12.2013 г., изразени в изпитано от ищеца унижение, стрес, безсилие и страх, поради бездействието на администрацията на Затвора [населено място] да му предостави полагаемите се безплатно облекло, обувки и спални принадлежности, ведно със законна лихва върху главницата от момента на предявяване на иска до окончателното й заплащане, за заплащане на мораторна лихва в размер на 9 401 лв., начислена върху главницата за периода 1.06.2009 г. – 16.12.2013 г. и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1. 38 лв. вследствие на бездействието на администрацията на Затвора [населено място] да предостави на ищеца безплатно миещи препарати, ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното й заплащане. Съобразно изхода на спора е присъдил разноски на ответниците, включващи юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице. За да постанови този резултат, съдът е приел, че за част от периода предмет на иска за неимуществени вреди, предявен срещу ГД "ИН", липсва безусловност на задължението на администрацията за предоставяне на безплатно облекло и обувки. За останалия период от исковите претенции е приел за недоказано от страна на затворническата администрация да е налице незаконосъобразно бездействие по осигуряване на ищеца на полагаемите му са облекло и обувки, тъй като ответниците са разходвали предоставените бюджетни средства приоритетно, за жизнено необходими и същевременно невъзможно да бъдат набавяни ежедневно по друг ред елементи от издръжката като храна, медикаменти, ток, вода, заплати на работещите лишени от свобода. Прието е също, че възможният недостиг на средства в определената по години издръжка на лишените от свобода, обвързан с необходимостта от използване на допълнителни начини за осигуряването й чрез дарения от външни лица и организации, не може да доведе до извод за поставянето на лишените от свобода, а в случая в частност на ищеца, в унизително и неблагоприятно положение. Искът срещу ГД "ИН" за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие бездействието на администрацията на Затвора [населено място] да му предостави безплатно миещи препарати е приет за неоснователен при прието неустановяване закупуването на такъв препарат именно от ищеца и то при положение, че затворническата администрация е предоставяла редовно на лишените от свобода полагаемите им се хигиенни миещи средства и по-специално сапун, за получаването на който са се подписвали в изготвени за целта списъци. Поради неоснователност на всеки от предявените главни искове е направен извод за неоснователност и на акцесорните искове за мораторна лихва. Решението е валидно и допустимо но частично неправилно. Предявените са искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Както правилно е посочено в решението, на основание § 49 от ПЗР на ЗИД на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), подадените до влизането в сила на този закон искове за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от задържане в лоши условия, се разглеждат по реда на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС (нов-ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г., според който Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Установяването на посочените от законодателя в чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС обстоятелства, води до ангажиране на отговорността на държавата. Ответникът е този, който следва да докаже, че посочените в исковата молба твърдения не се установяват по делото. В случая изнесените от ищеца факти не са опровергани. Правото на безплатно облекло и обувки на лишените от свобода в периода 27.06.2007 г. до 16.12.2013 г., за който период се претендира обезщетяване на причинени неимуществени вреди е изрично регламентирано с чл. 31, ал. 1, б. "в" от ЗИН /отм. ДВ бр. 25 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г./ и чл. 84, ал. 2, т. 3 (ред. ДВ бр. 25 от 2009 г.) от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, като след 1.01.2013 г. дрехи и обувки се предоставят когато лишените от свобода не притежават такива. При правилно установената по делото фактическа обстановка незаконосъобразен е изводът в обжалваното решение, че не е налице неизпълнение на законовото задължение от страна на администрацията на Затвора [населено място], където ищецът е изтърпявал наказание в периода 27.06.2007 г. до 16.12.2013 г. В този период на ищеца не са предоставяни безплатни обувки и дрехи, съгласно таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието. Ако и такива да са постъпвали от дарения, то не се установява по делото чрез тях да е изпълнено законовото задължение спрямо ищеца в дължимия се обем и срок. Изрично в този смисъл е и предоставената от ответника информация в съдържащата се по делото справка. Що се касае до задължението за предоставяне на спални принадлежности, безспорно е установено по делото единствено, че такива са дадени на ищеца при постъпването му в Затвора [населено място] на 27.06.2007 г. Правото на изтърпяващите наказание да получават безплатно облекло, обувки и спални принадлежности кореспондира на задължението на затворническата администрация да ги предоставя безусловно. Неизвършването на фактическите действия според разписаните количества и срокове представлява незаконосъобразно бездействие, извършено в нарушение на признати права на лишените от свобода и е безспорно основание за реализиране на имуществената отговорност на ответника. Обстоятелството в какъв размер е предоставения на администрацията бюджет и начина на разходването му не основават друго, при изрично въведените от закона права на лишените от свобода. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая неизпълнението на задължения, пряко свързани с ежедневието на лишения от свобода в един значителен период от време следва да се приеме за такова, пораждащо чувство на малоценност, в състояние да го унизи. Претърпени са вреди, като пряка и непосредствена последица от неизпълнение на вмененото от закона задължение. Като юридически лица Министерство на правосъдието до 31.05.2009 г. и ГД "Изпълнение на наказанията" след тази дата носят отговорност за вредите, причинени на граждани, лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си ефективно в съответния затвор от незаконосъобразни бездействия на техни органи и длъжностни лица при и/или по повод изпълнение на административна дейност. На основание чл. 4 от ЗОДОВ те дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице. Когато искането за обезщетение за вреди произтича от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, като незаконосъобразността на бездействието се установява от съда пред който е предявен иска за обезщетение – чл. 204, ал. 4 АПК. От установеното по делото незаконосъобразно бездействие следва и дължимостта на претендираното вземане за причинени неимуществени вреди за посочения период. Относно размера на дължимото се обезщетение. На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Несъмнено бездействието на администрацията да осигури дължимото вещево доволство се е отразило на ищеца. Съобразявайки естеството и характерът на причинените страдания, обективното състояние на ищеца, като произтичащо не само от конкретното бездействие на администрацията на ответниците, периодът на бездействие и при неустановяване на всички изведени в исковата молба обстоятелства, на които се основават предявените искове, съдът намира, че справедливо е обезщетяване на причинените вреди със сума в размер на 900 лева за целия исков период. С оглед гореизложеното решението в частта, с която са отхвърлени предявените срещу Министерство на правосъдието и ГД "ИН" искове за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в размер на 300 лева за първия ответник и в размер на 600 лева за втория за периодите 27.06.2007 г. до 31.05.2009 г. и 01.06.2009 г. до 16.12.2013 г., като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което: се уважат предявените искове в посочения размер. В останалата му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Исковете за мораторна лихва се явяват неоснователни при приложението на т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС – такава се дължи от момента на установяване на неоснователното бездействие в производството по обезщетяване. Правилно е приета от първоинстанционният съд неоснователност на предявения срещу ГД "ИН" иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди. От събраните по делото доказателства не следва изведеното от ищеца твърдение, че еднократното закупуване на средство за лична хигиена, произтича от неизпълнение на законови задължения на този ответник. С оглед изхода на делото съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС неправилно се явява решението и в частта му, с която е осъден ищеца да заплати на ответниците разноски по делото. В касационната жалба не се съдържа искане за присъждане на разноски по делото, при което съдът и не дължи произнасяне. Постъпилата след приключване на съдебното дирене молба в този смисъл не подлежи на разглеждане. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение