Решение № 1026 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3889/2008 г.

Решение № 1026 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3889/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 1026 от 11.09.2009 г. е допуснато касационно обжалване, по касационна жалба на Д. Л. М. и П. Л. К., на решение от 20.03.2008 г. по гр. д № 2349/2007 г. по описа на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение на Софийски районен съд по иск с правно основание чл. 7 от ЗВСОНИ, предявен срещу Н. С. Б. и производството е прекратено. Оставено е в сила решението, в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 от ЗС предявен срещу Н. С. Б.. Отменено е решението в останалата му част и е признато за установено, че договорът за продажба на апартамент, находящ е в гр. С., ул. "С" № 18, ет. 3, състоящ се от три стаи, хол, кухня, баня, галерия, и други сервизни помещение на застроена площ от 104.35 кв. м., заедно с 5/100 идеални части от дворното място, сключен между С и председателя на ИК на Л. РНС, е нищожен поради нарушение на Наредбата за продажба на жилища от ДЖФ и са осъдени Н. С. К. Х. и Т. С. К. Х. да предадат владението върху описания апартамент. Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по процесуалноправен въпрос, свързан с възможността след изтичане на преклузивния срок за предявяване на иска, ищецът да се позовава на нарушения на закона, които не са посочени в исковата молба, както и да уточнява страните по делото. В решение № 679 от 14.05.2006 г. по гр. д. № 2761/2004 г. на IV г. о. на ВКС и в решение № 789 от 05.06.2000 г. по гр. д. № 2216/1999 г. е прието, че посочените в исковата молба основания при иск по чл. 7 от ЗВСВОНИ очертават предмета на делото и последващи твърдения за допуснати други нарушения на закона, направени след изтичане на преклузивния едногодишен срок не могат да бъдат предмет на спора, тъй като правото на иск е преклудирано. В обжалваното въззивно решение е прието, че наследодателят на ищците Л е придобил право на собственост върху недвижим имот- апартамент, находящ е в гр. С., ул. "С" № 18, ет. 3, състоящ се от три стаи, хол, кухня, баня, галерия, и др. сервизни помещение на застроена площ от 104.35 кв. м., заедно с 5/100 идеални части от дворното място. Процесния имот е бил завзет от Държавата на 26.10.1946 г., като не са намерени данни да е заплащано обезщетение. С договор за покупко-продажба от 15.01.1965 г. Екатерина и С. Х. са закупили процесния апартамент. За покупката на апартамента са кандидатствали четиридесет и четирима души, като С. Х. е приложил и удостоверение от централния комитет на борците против фашизма и капитализма, че е бил интербригадист, партизанин и концлагерист. /приложената преписка № 259 от 1963 г./ Решението за продажба на процесния апартамент е одобрено от Министъра на ф. и договорът за покупко-продажба е сключен с председателя на ИК на Л. РНС, без да е дадено съгласие от другите наематели. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира за неправилно и незаконосъобразно въззивното решение. Когато се твърди, че е налице нищожност на сделка при наличие на визираните в разпоредбата на чл. 7 от ЗВСОНИ основания, ищецът следва изчерпателно да посочи на кои от тях се позовава, тъй като не е предвидено кумулативно, а алтернативно наличие на основанията, визирани в него, за възстановяване правото на собственост на субекта на реституцията при констатиране нищожността на сделката, с която е прехвърлен имотът, подлежащ на реституиране, сключена между държавата и третото физическо лице. Посочените в законовата разпоредба основания са проявление на нищожността на сделките, визирана в чл. 26 от ЗЗД. При наличие на противоречие с нормативни актове това може да е свързано с нарушение на изискването за форма, процедура или заобикаляне на императивни разпоредби. Всяко едно от тези нарушения представлява самостоятелно основание за нищожност, поради което следва да бъде посочено в исковата молба. Достатъчно е да се конкретизира, без да се цитира законова разпоредба, тъй като съдът посочва приложимата правна норма. Следователно задължение на страната е да посочи факт, от който произтича нищожността на сделката. Когато е налице една обща формулировка, че е налице нарушение на нормативни разпоредби, исковата молба следва да се остави без движение. Когато има конкретно позоваване на факти и обстоятелства, те определят предмета на делото. Посочването на нови такива, извън срока, предвиден в реституционния закон, е недопустимо, поради преклузия на права. За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски градски съд е приел, за безспорно установено и от релевираните фактически твърдения в исковата молба, че наследодателят на ищците е придобил процесния имот валидно, чрез правна сделка. Този имот е завзет от него през 1946 г. от държавата. С договор за покупко-продажба от 15.01.1965 г. Екатерина и С. Х. са закупили процесния апартамент, като решението за продажбата е одобрено от Министъра на ф. и договорът за покупко-продажба е сключен с председателя на ИК на Л. РНС Съдът е приел за безспорно установено, че не е поискано съгласието на наематели в процесния апартамент за продажба на същия на други лице. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявените искове за прогласяване на нищожност на договор за покупка-продажба и за предаване на владението на имота от ответниците които го владеят, без правно основание са основателни, тъй като договорът е сключен при нарушение на Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд и това води до нищожност на същия. Приел е, че е нарушен законът, тъй като купувачите не са били наематели в процесното жилище и поради това не са имали законово право да го закупят. В него е имало наематели, които са изявили воля да го купят и са участвали като кандидати, но имотът не им е продаден. По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че наемателите са дали съгласие имотът да бъде закупен от не наемател. С оглед на това е приел, че атакуваната сделка е нищожна, тъй като не е спазена процедурата на императивната разпоредба на чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, поради което и искът за ревандикиране на имота е основателен, тъй като се владее без правно основание. В касационната жалбата са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния, процесуалния закон и за необоснованост. Поддържа се, че съдът е приложил неправилно процесуалния закон, поради това, че не се съобразил със събраните по делото доказателства и без да обсъди същите в тяхната цялост е направил необоснован извод за основателност на исковете. Моли се за прекратяване на производството по иска с правно основание чл. 7 от ЗВСОНИ и за отмяна на решението в частта по иска с правно основание чл. 108 от ЗС и за отхвърляне на същия, като неоснователен и недоказан. Касационните оплаквания са основателни. При постановяване на решението въззивния съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, като се е произнесъл по иск, чието правно основание е уточнено след изтичане на преклузивния срок. Съгласно чл. 7 от ЗВСОНИ исковете за прогласяване на нищожност на конкретно посочени основания, могат да се предявят в едногодишен срок от влизане на закона в сила, тоест до 23.02.1993 г. В настоящия случай ищците в законния срок са подала искова молба, като в нея само общо са посочили, че атакувания от тях договор е недействителен поради нарушение на нормативни актове, използвано е партийно положение и е налице злоупотреба с власт. Едва на 17.11.1993 г., тоест след изтичане на преклузивния едногодишен срок, ищците са посочили конкретни основания за нищожност на договора. Съдът счита, че същите не следва да се разглеждат и включват в предмета на делото, защото представляват нови основания и са наведени след като правото на иск е преклудирано. До изтичане на срока ищците биха могли да се позоват на други нарушения на нормативни актове, които водят до нищожност на сделката, при което съда е длъжен да се произнесе по тях. Всякога когато ищецът се позовава на две или повече различни основания, въпреки, че видът на търсената защита е един и същ, е налице обективно съединяване на искова. Възстановяването на срока по чл. 7 от ЗВСОНИ ползва лицата, които са пропуснали да предявят иск на това основание по време на действието на първоначалния срок, установен с първоначалната редакция на нормата. Предявяването на нов иск или иск от вече упражнило това свое право лице, е следвало да стане по реда на ГПК. Твърденията за нищожност е следвало да се релевират чрез нов процес в новия срок, а не чрез уточняване на исковата претенция.. Като се е произнесъл по непредявени основания, въззивния съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, което е довело до постановяване на недопустимо решение. След като атакувания договор не е нищожен, то и иска с право основание чл. 108 от ЗС е неоснователен. С оглед изложеното, формираните от въззивния съд изводи по приложението на процесуалния закон са неправилни, поради което обжалваното решение следва да бъде обезсилено, в частта по иска с правно основание чл. 7 от ЗВСОНИ и отменено, в частта по иска с правно основание чл 108 от ЗС.. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о.