Решение № 7907 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1227/2025 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс Производството е образувано по жалба на Кмета на район Лозенец Столична община, чрез пълномощника Д. Христова, срещу Решение 24480/22.11.2024г., постановено по адм.д.8100/2024г. по описа на Административен съд София. Касаторът твърди, че оспореното съдебно решение е неправилно - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Според касатора изводите, до които е достигнал АССГq са изцяло в противоречие с действителното материално-правно положение, с материално-правните разпоредби на закона и със задължителната практика на ВКС по спорното право/ТР5/2014г. на ОСГК на ВКС. Намира, че констатациите на съда не се подкрепят от сериозни правни и логични аргументи. Посочва, че от една страна съдът е направил категоричен извод, че пълномощника на жалбоподателя не е бил упълномощен съгласно изискването на чл.5,ал.2 от Наредба РД02-20-6/24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, във вр. с чл.24,ал.2 от ЗГР, но от друга - тълкувайки общата разпоредба за предоставяне на данни от ЕСГРАОН на чл.106,ал.1 от ЗГР, АССГ неправилно е счел, че приемайки заявлението за издаване на удостоверение за наследници е подадено от лице, чиито данни се съдържат в ЕСГРАОН и същото е надлежно представлявано в административното производство от адвокат, упълномощен по реда на чл.25,ал.1 от Закона за адвокатурата. Навеждат се доводи, че систематичното място на чл.106,,ал.1,т.1 от ЗГР в раздел трети Ред за предоставяне на данни от ЕСГРАОН на глава пета от ЗГР, а конкретната разпоредба, уреждаща редът за издаваните от администрацията удостоверения въз основа на регистъра на населението е във втора глава, раздел трети от същия закон - чл.24, ал.2 в съответната редакция от Наредба за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението и че въпреки връзката между тези правни норми те уреждат различен вид процедури. Кметът на район Лозенец Столична община е категоричен, че предоставянето на данни от ЕСГРАОН, което е регулирано в нормата на чл.106, ал.1 от ЗГР не е еднозначно на издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението, което е вид административна услуга. Твърди се, че съдът погрешно е приел, че лицата, на които може да бъдат издавани удостоверения въз основа на регистъра на населението са тези, визирани в чл.106,ал.1,т.1 от ЗГР, където всъщност са изброени лицата, на които могат да бъдат предоставяне данни от ЕСГРАОН. Касаторът намира, че неправилно съдът напълно е игнорирал императивното изискване, съдържащо се разпоредбата на чл.5,ал.2 от Наредбата по чл.24,ал.2 от ЗГР и че от първоинстанционния съд липсват мотиви относно тази констатация. Посочва, че не са възприети изложените от жалбоподателя доводи относно специалната разпоредба на чл.25, ал.1 от ЗА спрямо чл.18,ал.2 от АПК, нито са наведени аргументи относно евентуалното противоречие между Наредбата и ЗГР, съгласно чл.15,ал.3 от ЗНА. Касаторът счита, че решението на АССГ е неправилно и поради това, че в него не са коментирани направените с отговора на жалбата възражения, касаещи т.1 от нотариално заверено/адвокатско пълномощно, приложено към административната преписка. Подчертава, че т.1 от процесното пълномощно упълномощителят А. Б. е оправомощил конкретни адвокати с конкретни права, а именно : да заявяват и получават от негово име административни услуги по реда на ЗГР и подзаконовите нормативни актове, както и електронни административни услуги, които да са достъпни само с издаден на негово име ПИК. Намира, че доколкото в т.1 от пълномощното упълномощителят е специфицирал изрично начинът, по който упълномощените адвокати имат право да заявяват електронни административни услуги, съдът не се е съобразил с това особено важно условие, което очертава обема от представителната власт, а така също и начина, по който упълномощените лица имат право да я упражняват. Аргументира се, че обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е заявил при извършването на упълномощителната сделка/чл.39,ал.1 от ЗЗД/, както и че от значение за съдържанието на представителната власт е единствено волята на упълномощителя, отразена в този акт, с който се учредява доброволното представителство-пълномощното и че адвокатското пълномощно не прави изключение от това. С оглед на това кметът на район Лозенец Столична община твърди, че правилно длъжностното лице по гражданска регистрация е приело, че приложеното към искане за издаване на удостоверение за наследници пълномощно не дава право на подписалата го с личен електронен подпис Т. М. да заяви и да получи такова удостоверение по електронен път. Посочва се още, че при общото упълномощаване не се посочват конкретните правни действия или сделки, които пълномощникът е овластен за извърши, а обемът на представителната власт или не се ограничава отнася се до всякакви правни действия от името на упълномощителя, или се определя чрез посочване на по-общи белези. Акцентира, че при изричното /специалното/ упълномощаване обемът на представителната власт се определя конкретно, чрез посочване на отделни правни действия или на правните последици, които следва да се породят и че в т.1 на процесното пълномощно изрично е указано как и при какви условия е възможно заявяване на електронна административна услуга. Според касатора, анализът на съдебната практика очи, че често очакванията на упълномощителя не се покриват с постигнатите от пълномощника му резултат при извършените от негово име действия и че рискът, който упълномощителят поема, избирайки своя пълномощник и очертавайки обема и границите на учредената представителна власт, се поема изцяло от упълномощителя. Аргументира се, че наличието на чл.40 от ЗЗД в действащото законодателство е несъмнено свидетелство за идеята на законодателя, че представителството е свързано с рискове и опасности за представлявания, които не могат да се преодолеят чрез разширяване по тълкувателен път на пределите на представителната власт, а чрез установените в замия закон правни средства за това. Позовава се на задължителната практика на ВКС/ТР5/2014г. на ОСГК на ВКС/, - Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тези изисквания и че като не е съобразил това съдът е постановил решение в нарушение на материално правните разпоредби, които регламентират издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. С тези доводи Кметът на район Лозенец Столична община иска от касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени Решение24480/22.11.2024г. по адм.д. 8100/2024г. по описа на АССГ като неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, както в полза на касатора да бъдат присъдени разноски юрисконсултско възнаграждение. В хода на съдебното производство пред касационната инстанция Кметът на район Лозенец Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Христова моли съда да постанови съдебен акт, с който да уважи касационната жалба като основателна, доказана на всички основания, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски. Ответникът А. Д. Б., представляван от адв. Мончева и от адв. Йорданова, оспорва касационната жалба като неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение, с произтичащите от това правни последици, както и на ответника да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. Върховна касационна прокуратура, представлявана от прокурор В.Найденов, взема мотивирано становище за правилност и законосъобразност на решението, постановено от АССГ. Представителят на прокуратурата напълно споделя мотивите, изложени в решението. Намира, че не са допуснати нарушения, които да представляват касационни основания по смисъла на чл.209 от АПК и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила . Върховен административен съд, състав на трето отделение, като съобрази доводите на страните, прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното : Предмет на обжалване е Решение24480/22.11.2024г., постановено по адм.д. 8100/ 2024г. по описа на Административен съд София град, с което първоинстанционният административен съд е отменил Решение на Кмета на Район Лозенец Столична община, с което е отказано издаване на удостоверение за наследници на В. В. Д., починал на 01.09.2015г. в гр. София, по заявление с рег.РЛБ24-УГ01-6845/18.07.2024г., подадено чрез ССЕВ от Т. Н. М., върнал е преписката на Кмета на район Лозенец Столична община за ново произнасяне по заявление с рег. РЛЦ24УГ01-6845/18.07.2024г.,подадено чрез ССЕВ от Т. Н. М., като пълномощник на А. Д. Б. от София, за издаване на удостоверение за наследници на В. Д. Д., починал на 01.09.2015г. в гр. София, съобразно задължителните указания, дадени в съдебното решение, като е определил 7-дневен срок за произнасяне от ответника, считано от датата на влизане в сила на това съдебно решение. Първоинстанционният административен съд, анализирайки събраните доказателства е приел че оспореният отказ е издаден от компетентен орган,че формално е спазена установената форма като актът е издаден в писмена форма и съдържа изискуемите от разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК реквизити, но че в хода на проведеното административно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и актът е издаден в нарушение на материалния закон. АССГ се е мотивирал,че административният орган е приел,че искането, с което е сезиран, не отговаря на изискванията за допустимост, но не е изпълнил задължението си по чл.30,ал.2 от АПК - да уведоми заявителя за отстраняване на констатираните недостатъци, както и за последиците при неотстраняване на тези недостатъци в резултат на което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което прави издадения в последствие акт незаконосъобразен. От друга страна съдът е счел, за неправилни изводите на административния орган за липса на правен интерес у заявителя поради липса на изрично пълномощно за издаване на удостоверение за наследници. Аргументирал се, че разпоредбата на чл.5 от НаредбаРД-02-20-6 от 24.04.2012г. очертава кръга на лицата, на които се издават удостоверения за наследници, като в чл.5, ал.2 от същата наредба изрично е посочено, че се допуска издаване на удостоверение за наследници и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по чл.5,ал.1. Изтъкнал е ,че от данните по административната преписка е видно,че въпросното заявление е подадено от трето лице,упълномощено от такова по чл.5,ал.1 от Наредбата, с нотариално заверено пълномощно и че спорът е не относно естеството на пълномощното, а относно обемът на пълномощията, с които упълномощените са разполагали. Съдът е намерил,че от съдържанието на приложеното пълномощно се налага извод,че същото предоставя право на упълномощения да иска и да получи удостоверение за наследници, защото упълномощителят е предоставил право на упълномощените да го представляват именно пред Столична община и всички районни администрации на Столична община,техни поделения,отдели, дирекции, като извършват всички правни и фактически действия във връзка с информация и документация, находяща се в Столична общини и да получават на хартиен, магнитен и/ или друг носител копия и оригинали на документи и информация. АССГ е посочил, че е вярно, че в пълномощното не е изрично посочено упълномощаване за снабдяване с удостоверение за наследници, но доколкото последното се издава именно от районната администрация на СО и представлява административна услуга, съдът е счел, че даденото пълномощно включва и тази възможност. Първоинстанционният съд е намерил за неоснователен довода, че в случая не се касае за информация, находяща се в Столична община, тъй като данните за наследниците се извличат от НБДНаселение,поддържана от МРРБ,подчертавайки, че съгласно чл.24, ал.1 от ЗГР именно на общинската/районната/ администрация е предоставено правомощието да издава удостоверения въз основа на регистъра на населението. Изтъкнал е , че регистърът на населението е функция на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението/ЕСГРАОН/ и че според чл.106,ал.1 ,т.1 от ЗГР данните от ЕСГРАОН се предоставят на българските и чуждестранините граждани, както и на лица без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси. Съдът се е мотивирал, че при така посочената правна уредба и като приема , че приложеното в административната преписка пълномощно предоставя права на упълномощения заявител в административното производство да поиска и получи удостоверение за наследници и заявлението е подадено от лице, чиито данни се съдържат в ЕСГРАОН, чрез надлежен представител, за когото по силата на чл.25,ал.1 от Закона за адвокатурата е достатъчно дори писмено пълномощно, не са налице законови пречки исканото удостоверение да бъде издадено, тъй като посочените от издателя на оспорвания акт разпоредби чл.24 и чл.106 от ЗГР - не съдържат изведеното в обжалвания отказ ограничение. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Обоснован е решаващият извод на АССГ, че обжалваният пред него отказ да бъде издаден о поисканото удостоверение за наследници е незаконосъобразен като издаден при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила - неизпълнение от страна на административния орган на задължението му по чл.30,ал.2 от АПК, както и в нарушение на материалния закон досежно приетото от административния орган липса на право на лицето, от чието име се иска издаване на удостоверение за наследници да получи такова.Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, поради което не намира за необходимо да ги приповтаря, а препраща към тях като мотиви на своя съдебен акт при упражняване на правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Несподелими от касационната инстанция са доводите на касатора, че съдът неправилно се е позовал на чл.106,ал.1,т.1 от ЗГР и не се е съобразил с изискванията на Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Некоректно е и позоваването на чл.24 от ЗГР, регламентиращо общата компетентност на администрацията да издава удостоверения въз основа на регистрите на населението. Противно на изложеното в касационната жалба настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира за правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд,че лицата, на които може да бъдат издавани удостоверения въз основа на регистъра на населението са тези, визирани в чл.106,ал.1,т.1 от ЗГР, както и че не може изискване, съдържащо се в наредба да противоречи на изисквания и условия,регламентирани в нормативен акт от по-висока степен, какъвто е Закона за гражданската регистрация. Иначе казано, в наредба не могат да се регламентират нови , други и различни изисквания за издаване на удостоверения въз основа на регистрите на населението от условията и изискванията, съдържащи се в законови правни норми и когато това е сторено следва да бъде приложена законовата норма, а не тази, съдържаща се в наредбата. Неоснователни са и доводите на касатора за неправилност на преценката на съда относно обема на представителната власт на пълномощника и в частност - упълномощен ли е той да се снабди с удостоверение за наследници за упълномощителя. Обосновано, аргументирано и в съответствие със събраните доказателства АССГ е извел извод, че приложеното в административната преписка пълномощно предоставя права на упълномощения, заявител в административното производство, да поиска и да получи удостоверение за наследници, защото заявлението е подадено от лице, чийто данни се съдържат в ЕСГРАОН,чрез надлежен представител, и че не са налице законови пречки за издаване на исканото удостоверение, сочени от административния орган - по чл.106 от ЗГР и по чл.5, ал.2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.02.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. По изложените съображения, обжалваното решение - като валидно, допустимо и правилно - следва да се остави в сила, а касационната жалба без уважение. При този изход от правния спор на касатора не се следват разноски. Основателно е направеното от ответника искане за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, като Столична община следва да заплати на А. Д. Б. сторените разноски в размер на 1000лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение