Решение № 5731 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6999/2010 г.

Решение № 5731 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6999/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Европак България" ЕООД срещу решение № 726 от 8.04.2010 г., постановено от Административен съд-Варна по адм. д. № 3039/09 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството-касатор против РА № 901357 от 24.08.2009 г. на ТД на НАП-Добрич, в частта му, потвърдена с решение № 625/28.10.2009 г. на зам. директор на дирекция "ОУИ"-Варна при ЦУ на НАП, както и дружеството е осъдено да заплати на дирекцията разноски в размер на 1084 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Наведените касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Основното оплакване на касатора е, че наличието на вътреобщностни доставки (ВОД) по процесните фактури е доказано със законоустановените документи по чл. 45 от ППЗДДС, но въпреки това съдът не е признал наличието им. Касаторът се позовава също така на оспоравнето, което е направил на отразеното в отговора на британската администрация. Твърди, че отговорът възпроизвежда декларирани от британското дружество факти и обстоятелства, а в случая британското дружество е нямало интерес да признава за извършването на доставките от "Европак България" ЕООД, тъй като те биха довели до данъчни задължения в негова тежест. Касаторът поддържа, че отговорът на британската данъчна администрация е следвало да бъде съпоставен с останалите доказателства, събрани по делото, както и че достоверността на отговора на британската администрация се опровергава от факта, че самите ревизиращи посочват в ревизионния доклад, че от представените банкови извлечения са установили наличието на извършени плащания по всички процесни фактури. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство директорът на дирекция "ОУИ"-Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е РА в частта, в която органът по приходите е начислил ДДС по фактури № 14/07.11.08 г.; № 15/07.11.08 г.; № 17/14.12.08 г.; № 19/14.01.09 г. и № 20/28.01.09 г., издадени от ревизирания субект на британското дружество Welton Bibby & Baron Ltd. Органът по приходите е направил извод, че тези фактури не удостоверяват вътреобщностни доставки, тъй като не са ангажирани доказателства от ревизирания субект, че стоките по тях са напуснали територията на РБългария. Прието е, че стоките по тези фактури са реализирани на територията на страната, поради което за сделките се дължи ДДС от ревизирания субект. Тези изовди са обосновани от констатациите, направени в резултат на извършен обмен на информация по реда на Регламент 1798/2003 от британската данъчна администрация. В отговара си биртанската данъчна администрация е посочила, че британското дружество е направило две поръчки към ревизираното лице, а именно по фактури от месец 09 и м. 10 . 08 г., както и потвърждавали плащане от страна на британското дружество - банкови преводи от м. 09.08 г. и м. 11.08 г. Административният съд приема, че в конкретния случай безспорно са налице документите, изисквани според закона за установяването на ВОД - налице са фактури с посочен в тях данъчен номер на британския получател, товарителници от за стоката по фактурите от България до Великобритания, потвърдителни писма от британския получател на стоката, че стоката по фактурите е получена. Съдът приема обаче, че доказателствената стойност на тези документи се опровергава от представения официален документ, съдържащ отговора на британската данъчна администрация, поради което и съдът достига до извод, че с процесните фактури не е осъществен ВОД, тъй като не е доказано реалното движение и получаване на стоки от България във Великобритания. Административният съд се е мотивирал също така с приетото в решение на Съда на ЕО от 27.09.07 г. ( административният съд не е посочил номера на делото), а именно, че вътреобщностно придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доствка става приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и, че вследствие на това изпращане или превозване стоката физически е напуснала територията на държавата-членка на доставката. Съдът е приел, че в конкретния случай не е доказано, че стоката физически е напуснала България, както и не е доказано, че получателят на стоката е декларирал вътреобщностно придобиване и е начислил ДДС. Решението е правилно. Съгласно чл. 45 от ППЗДДС в редакцията, приложима към 2008 и 2009 г., в конкретния случай за доказването на ВОД доставчикът следва да разполага с фактури, съдържащи реквизитите, посочени в б. а) на посочения чл. и транспортни документи или писмено потвърждение от получателя на доставката, че стоката е получена на територията на другата държава членка. Органът по приходите не е оспорил наличието на фактури за процесните доставки и осъщественото плащане по тях от британското дружество. Оспорено е обаче обстоятелство, че стоките, удостоверени с фактурите са напуснали територията на РБългария и са получени на територията на Великобритания. В този смисъл, органът по приходите не е зачел доказателствената стойност на представените от ревизираното лице товарителници и потвърдителни писма от британското дружество. При това положение в тежест на жалбоподателя е било, да докаже по несъмнен начин осъществяването на ВОД по процесните фактури. Той е този който извлича благоприятни последици от твърдението си, че ВОД е налицие, поради което по аргумент от чл. 154 ГПК жалбоподателят е следвало да ангажира допълнителни доказателства по делото, които да съответстват на съдържанието на оспорените частни документи и да доказват, че стоката по процесните фактури е напуснала територията на РБългария и е доставена на територията на Велкобритания. В преписката са налични фактури, товарителници и потвърдителни писма, които според чл. 45 от ППЗДДС би следвало да са достатъчни, за да установят ВОД. В кнокретния случай обаче тяхната доказателствена стойност е разколебана от отговора на великобританскта данъчна администрация. В този случай, за да докаже твръденията си и истинността на съдържанието на представените частни документи, жалбоподателят е следвало да ангажира по делото, и други доказателства, съдържащи информация, която подкрепя данните във вече представените частни документи. От друга страна, от съдържанието на представените по делото товарителници не може да се направи извод, че те касаят превоза на стоките по процесните фактури, както и че стоката, описана в тях е достигнало до Великобритания. Товарителницата, представляваща лист 40 от делото не съдържа дата на натоварването, нито номер на фактура по която се доставя стоката. В товарителниците-лист 42 и 52 от делото също не са посочени номерата на фактурите, товарителниците от стр. 44 до ст. 52 от делото не съдържат подпис и печат на получаващото дружество. В подкрепа на твърденията си за осъществения превоз на стоката, жалбоподателят е представил документи, че организатор (спедитор) на превоза на стоките е "Маримекс-М" ЕООД чрез "Фючър Лайн-М" ООД. В заявките-договор за транспорт, направени от "Маримекс- М" ЕООД до "Фючър Лайн-М" ООД конкретно са посочвани и регистрационните номера на автомобилите, с които да се извърши превоза. В по-голямата част от международните товарителници са посочени регистрационните номера на автомобилите, с които се твърди, че е осъществен транспорта на стоката до Великобритания. При положение, че органът по приходите не е признал доказателствената стойност на товарителниците и потвърждаващите писма от британското дружество, жалбоподателят реално е разполагал с възможността да ангажира по делото допълнително доказателства, установяващи съдържанието на оспорените частни документи. С оглед твърденията му, че превозът на стоката е извършен с автомобилен транспорт, жалбоподателят е могъл да представи доказателства, че автомобилите с регистрационни номера, описани в товарителниците са достигнали до територията на Великобритания на някои от датите, следващи тези на които са изготвени товарителниците. Макар и косвени, доказателства за това обстоятелство биха могли да бъдат документи (платени такси, резервации и др.), удостоверяващи, че автомобили с тези регистрационни номера са транспортирани до територията на Великобритания с ферибот и/или железопътен транспорт ( възможните начини за транспортирането на автомобили от континенталната част на Европа до Великобритания). Такива допълнителни данни жалбоподателят е имъл възможност да ангажира по делото по реда на чл. 192 от ГПК чрез изисването им от превозвача. По тези съображения, според настоящия съдебен състав, административният съд основателно е преценил, че жалбоподателят не е доказал тезата си, че стоките по фактурите са напуснали пределите на Р България и са доставени във Великобритания. Тоест решението на административният съд е резултат на правилно прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест, правилна преценка на доказателствата и тяхната доказателствена стойност въз основа на която преценка са направени обосновани изводи. Решението е правилно и като такова следва да се остави в сила. Воден от горните съображения Върховният административен съд