Решение № 13643 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13017/2014 г.
ВАСVIII отделение14.12.2015 г.докладчик Василка Шаламанова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5330/4.08.2014 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 7369 по описа за 2012 г. на този съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13643 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13017/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ София при ЦУ на НАП, против решение № 5330/4.08.2014 г. на Административен съд - София, постановено по адм. дело № 7369 по описа за 2012 г. на този съд, с което частично е отменен Ревизионен акт № 23-1001544/23.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1995/27.12.2010 г. на директора на Дирекция на "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба се извличат подробно развити основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена като се отмени решението, като вместо това се постанови друго решение, с което да се отхвърли жалбата срещу РА, в обжалваната му част. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Клийвс" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение и определение на предявените основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена в срок от надлежна страна по делото. Пред АССГ е оспорена законосъобразността на ревизионен акт № 23-1001544/23.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1995/27.12.2010 г. на директора на Дирекция на "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, в частта относно направена корекция на декларирания финансов резултат на "Клийвс" ЕООД за 2008 г. с непризнати разходи в размер на 927 864.49 лв. на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от Закона за корпоративно подоходно облагане /ЗКПО/. Като основание за извършената корекция е прието, че фактурите и представените документи не отразяват реално осъществени стопански операции и поради липса на документална обоснованост не са признати за данъчни цели. За да отмени ревизионният акт първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства в ревизионното и съдебно производства. От фактическа страна е приел за установено, че РЛ е признало за текущ разход за 2008 г. сума в размер на 927 864.49 лв. разходи за услуги. За посочените разходи са представени първични счетоводни документи - 7 бр. фактури с превод на български език, протоколи за консултантските услуги за всяко тримесечие, в които са описани детайлно предоставените услуги. Фактурите са издадени по сключен между РЛ и от "Клийвс Инвестмънтс" ЛПП консултантски договор. Съобразявайки всички представени доказателства в хода на производствата е счел, че по категоричен начин се установява документалната обоснованост на осчетоводяването на фактурите, издадени от "Клийвс Инвестмънтс" ЛПП. Приел е, че разходът е свързан с дейността на РЛ, предвид че се касае за консултантски услуги, свързани с недвижими имоти от страна на имотен консултант, а основният предмет на дейност на РЛ е покупка, продажба и отдаване под наем на имоти в България. Поради което в тази му част оспореният ревизионен акт е бил отменен тъй като, не съответства на материалния данъчен закон - чл. 26, т. 1 и т. 2 ЗКПО. Административният съд е формулирал подробни мотиви касателно установената от него фактическа обстановка, подкрепени със събраните по делото доказателства. Съдът е обосновал изводите си за реалност на доставките въз основа преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивите на първоинстанционния съд в тази връзка са подробни и не следва да бъдат приповтаряни от настоящата инстанция. Предвид основанието за извършеното увеличение на ФР - отклонение от данъчно облагане по сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и направени разходи, които не са документално обосновани, тъй като издаденият първичен счетоводен документ не отразява вярно стопанската операция поради установена от приходните органи нереалността на доставките и липсата на данъчно събитие по издадените фактури, правилно решаващият съд е приел, че е налице връзка с облагането по ЗДДС досежно релевантния въпрос относно фактическото извършване на доставките и е изследвал събраните доказателства във връзка с отговора на въпроса налице ли са доставки по смисъла на чл. 6 и 9 ЗДДС, така че издадените първични счетоводни документи да отразяват вярно стопанските операции. Предвид установената реалност на доставките по процесните фактури във връзка с разходите по които е коригиран ФР, изводите на съда за установена документална обоснованост на разходите и оттам за незаконосъобразност на РА в частта, в която е направена корекция на декларирания финансов резултат на "Клийвс" ЕООД за 2008 г., са правилни. В тази връзка съдът е изложил и собствени мотиви относно наличието на данъчни събития по процесните фактури, които не са предмет на процесния РА в частта по ЗДДС, които касационният съд намира за обосновани, изведени в съответствие със събраните доказателства и доказателствени средства и при правилно приложение на материалния закон. По изложените съображения, подадената касационна жалба е неоснователна в цялост. Решението на АССГ, е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора те се дължат разноски в полза на касатора. Такива не се присъждат и в полза на ответника по касация, тъй като не са представените доказателства за направени разходи във връзка с касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,